Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОЖЕ БИ ГОСПОД НАИСТИНА Е БЪЛГАРИН!
(Президентски избори - 2016)

Владо Трифонов

web

Когато на 19 януари 2012 Росен Плевнелиев застана начело на най-бедната, корумпирана и престъпна държава в Европeйския съюз (такава слава ни се носи), той се закле, че в името на Република България ще спазва Конституцията и законите на страната, и във всичките си действия ще се ръководи от интересите на народа. "Заклех се" - тържествено изрече президентът, след което целуна кръста и получи благословия от тогавашния патриарх Максим. Същият Максим, който, царство му небесно, години наред управляваше една дискредитирана духовна институция, фрашкана с агенти на Държавна сигурност.

"България трябва да надгражда своя успех, а аз ще го показвам по целия свят" - бяха следващите думи в репертоара на президента Плевнелиев. Бойки думи! Напърчени! Как да не им повярваш? Но както тогава, когато го избраха, така и след това, той не уточни върху какво смята да надгражда. Надгражда се върху нещо, което има здрава основа и няма опасност надграденото да се катурне.

Кое у нас има здрава основа? Кое е онова, дето стои стабилно на земята и колкото да го буташ и клатиш, то не помръдва?  Моралът на нацията? Усетът й към естетичното? Чувството за справедливост? Борбеността и свободомислието? Със сигурност - не. Иначе щяхме да се гордеем пред света със спретнатите си села и градове, и най-вече с хората: чистоплътни, възпитани и образовани.

Можем да кажем, че в България единствено ДС и престъпността имат здрави основи: запазено е всичко старо и е научено много ново - например как да се използват няколко господари едновременно.

Ето защо президентът Плевнелиев не трябваше да заявява, че ще надгражда, а че ще разгражда, като започне от:

- Системата, която позволи на няколкостотин души да завладеят няколко милиона и да ги смачкат до аморфна маса, готова да гласува за всеки, срещу пълен тумбак и чифт нови гащи;

- Страха, че ако критикуваш властта, ще бъдеш глобен, уволнен, наказан, набит или убит;

- Недоверието към партиите и схващането, че всички политици са един дол дренки (не че не са);

- Новобогаташкия кич в Бояна, Банкя, Драгалевци и Симеоново, както и банковите сметки на тамошния "елит".

Това очакваха българите от своя нов президент - не надграждане, а разграждане, както и разкаяние за неговите слабости и зависимости. За да му повярват, че наистина стои зад принципите на прозрачността и модерната държавност, както неведнъж е твърдял.

Очакваха да обясни причината да го свързват с клана "Живков" и с какви връзки е получил квота за износ на строители в Германия.

Очакваха да се извини за всичките си грехове и да тръгне да президентства начисто.

Надяваха се да не се помайва и да призове премиера Борисов да си каже за всичките съмнителни връзки от близкото минало, след което да поиска прошка. За да сме сигурни, че страната ни най-сетне е тръгнала по правилния път, с правилните хора отпред.

Да си президент е кауза - проповядваше президентът Плевнелиев. Но веднъж не спомена, че всяка кауза се родее с мисия, тя пък със саможертва. Жертваш удобствата си, ако трябва и живота, за да решиш основния проблем на държавата: политическият бандитизъм, превърнал се във философия и начин на съществуване на цял един народ. Чак след това мислиш за надграждане и магистрали.

Мълчеше той и по темата за някогашната тоталитарна върхушка, която продължава да съществува, вече като капиталистическа, и че е нужна високо етична и смела личност начело на държавата, за да поправи тази несправедливост.

Опитвах се да си го представя как слага ръка на сърце и с проникновен глас казва: "ето, дами и господа, аз съм тази високо етична и смела личност и не се съмнявайте дори за миг, че ще изпълня предназначението си".

Така и си останах с представата.

...

Предстоят нови избори. Росен Плевнелиев си отива, на негово място ще дойде друг. Който също ще се закълне да спазва Конституцията и законите на страната, и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа. Който също ще иска да надгражда. И думите му пак ще са бойки. И напърчени.

Чета имената и гледам физиономиите на някои от кандидатите за президент: "Пищова", "Шишарката", "Тоя дето удари Сидеров", "Петното"... Очаквам да се появят още "Мамула", "Керпедена", "Тулупа"...

И си мисля дали пък Господ наистина няма да се окаже българин? С прякор "Майтапчията".

 

 

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.09.2016, № 9 (202)