Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОРАТОРИУМ ЗА ИЗПОЛЗАНЕТО НА ПОРТРЕТА И ИМЕТО ДЯКОНОВО!

Владо Трифонов

web

Отново започнаха. Един през друг. На талази, на талази, като след смъртта на президента Желев. Сакън някой да остане нечут, недоизказал се или още по-зле - да го сметнат за отлъчен от актуалната социокултурна стъгда.

Отвориха вентила да излезе парата, пошумяха колкото да им обърнат внимание за минутка-две, напънаха гърдички: Апостолът туй, Апостолът онуй, филмът за него е такъв, филмът за него е онакъв... и утихнаха. До идването на следващия ентусиазиран лаик, решил може би този път да заснеме лента за Хаджи Димитър и Караджата.

Да, вероятно филмът "Дякон Левски" е всичко онова, което се изписа и изрече: безумен, отблъскващ, отровен, лъжовен, клеветнически, истерично амбициозен и духовно безпросветен. Но никой не се сети да попита себе си: ами аз да не би да съм по-привлекателен? Да не би да съм по-правдив? По духовно просветен?

Всъщност какво искаха? "Дякон Левски" да бъде като "Смело сърце", а актьорите да играят като Мел Гибсън? Ако наистина са очаквали подобно нещо, значи, са безнадеждно наивни и ще има да чакат до второ пришествие. Първо, защото Гибсън никога не е учил актьорство и режисура в НАТФИЗ. Второ, защото не са му преподавали агенти от тайните служби.

И трето, защото няма как всичко в държавата ни да е нагоре със задника, а киното да не е.

Добри български филми може да има тогава, когато и последният доносник на Държавна сигурност напусне висшите учебни заведения. Просто е: тези хора не могат да научат студентите на изкуство, етика и естетика, след като те самите са етично и естетически компрометирани.

Истинските учители учат с примера, които сами дават. Какъв пример дават нашите? На цинизъм и фалшиво самочувствие: не е важно какъв си, а за какъв се представяш. Легитимираха лъжата, качиха я на катедрата и й дадоха статут на образователна дисциплина.

Няма как да възпиташ горди, знаещи и можещи личности, след като си се гърчил десетилетия наред пред силните на деня. Най-много да ги направиш като себе си: надути, зли и отмъстителни старчета.

Да, посредствени сценаристи, режисьори и актьори има и на Запад, но си знаят мястото и смирено крачат в задните редици. А нашите посредственици са винаги начело: в киното, в театъра, в медиите, в учрежденията, в парламента...

Колкото по-посредствен, толкова по-ценен и издигнат. При нас посредствеността е толерирано качество - желано и поощрявано. Киното не прави изключение. Допуска се талантец тук и там за заблуда на цивилизования свят, но инструктирано, прошнуровано и заведено на отчет. Докато нещастникът не започне бавно да се дави в алкохол, покрива се с бръчки на дълбока неудовлетвореност и се гътва без време.

Киното ни ще е такова, каквито са плочките по тротоарите, панелките в "Обеля" и "Люлин", обществените тоалетни, водачите по пътищата и депутатите в Народното събрание. Да искаме от него повече, означава да не сме наясно със зависимостите между традиции, общество, власт и култура.

Накрая: струва ми се, че е време да бъде приет закон, с който да се забрани използването на имената на бележити българи, от когото и да било, по каквито и да било поводи. Иначе е много лесно: увесваш портрета на Левски на един пирон и се сдобиваш с пожизнена индулгенция за всичките си досегашни и бъдещи грехове.

Кинаджии, театрали, кметове, общински съветници, министри, премиери и президенти трябва да млъкнат и дума да не обелват за националните герои на страната ни. И така да мълчат и да слушат съвестта си, докато не я чуят. Веднъж чуят ли я, тя ще им подскаже как да я карат нататък.

 

п.п. Излезе съобщение, че ученик от Благоевград отказал да рецитира стихотворение за Левски. Обяснил на учителката си, че ако Левски днес бил жив, сам щял да се обеси, от срам за държавата, в която живеем. Учителката се шокирала и не се сетила да му стисне ръката за верните думи. Но се сетила да му пише двойка и да го изгони от час. Ашколсун!

 

 

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.02.2015, № 2 (183)