Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДИАЛОЗИ И МОНОЛОЗИ ЗА ЦИГАНСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

Владо Трифонов

web

Интеграция... - тази дума придобива все по-широка популярност из Европа и колкото повече се повтаря, толкова повече се обезсмисля.

"Втръсна ни да слушаме от години все едно и също", оплакват се българи и цигани, и вероятно имат основание. Особено ако от постоянното дъвкане на темата за циганската интеграция резултатът е, че нито положението на циганите се е подобрило, нито българите са в цветущо състояние. (Според показанията на статистиците водим класациите в ЕС по психични заболявания и неудовлетвореност от живота).

Как гледат на това в Брюксел? Може да се каже, че в Брюксел гледат ведро и оптимистично. Иначе казано, в Брюксел вярват, че интеграцията се случва - от година на година все по-успешно - и че това е правилният път.

На третата  европейска среща на върха за ромите (European Roma Summit), която се проведе на 4 април 2014 в присъствието на председателя на Европейската комисия Хосе Барозу, депутати, министри и представители на ромски организации, стана ясно, че приоритет за Комисията е да гарантира използването на повече европейски фондове за ромската интеграция. (Друг въпрос е защо в Брюксел наричат циганите "роми", след като навсякъде по света са известни като цигани и в това няма нищо лошо. По-благородно звучи - обясняват правозащитниците, без да отчитат, че благородството няма нищо общо с техните фонетични предпочитания.)

Но да се върнем към Хосе Барозу и оптимизма на неговите колеги. Не знаят ли те, че парите от европейските фондове за интеграция на циганите ще потънат по същия начин, както потънаха стотици милиони средства по други програми? В същото време качеството на живот на хората пада, емиграцията расте, а България е на дъното. Знаят, разбира се. Сигурно знаят също, че субсидиите, предоставени на роящите се българо-цигански фондации, доведоха предимно до попълване на богаташките редици с нови притежатели на луксозни автомобили, скъпи офиси и дебели банкови сметки.

 

- С какво се занимавате?

- Ние ли? Работим по проекти на ромски образователни програми.

- Върви ли работата?

- Върви, върви, много добре върви! - похвалиха ми се от управителния съвет на една циганска фондация, с видимо задоволство, че всичко си имат, че нищо не им липсва и даже им хартисва.

Не конкретизираха, за кого точно върви работата? За собствениците на фондацията и роднините им тя очевидно вървеше. Но не и за масата излъгани цигани, които нямаше как да си потърсят парите, предназначени за тяхното образование?

- Тия фондации ги има единствено да печелят от нашата бедност. Ние си оставаме бедни, а те богатеят на наш гръб. От Брюксел знаят, обаче си траят, значи и те са в далаверата - разсъждава шофьорът циганин, докато ме вози в таксито.

Каква е "далаверата" на брюкселските чиновници, за да отпускат европейски средства на доказани измамници, е трудно да се гадае, пък и не е предмет на този текст. Съществува мнение, че за да вземеш европейски средства по каквато и да било програма, трябва да си заслужил. Как точно да си заслужил и лично пред кого да си заслужил? - тези въпроси изискват дълга журналистическа експедиция из потайностите на брюкселската власт.

Едно обаче е сигурно: в Брюксел така и не разбраха (или не поискаха да разберат) същността на хората, които оглавиха България след така наречените "демократични промени". Иначе щяха да са наясно, че в управлението на страната застанаха същите онези типове, които строяха лагери и методично изтребваха интелигенцията, получаваха куфарчета с пачки, откриваха сметки в женевски и лондонски банки, купуваха си титли и ставаха министри, президенти и евродепутати, без да им мигне окото.

България е чудесен пример за Западните Балкани, защото има здрава привързаност към европейския модел и силно европейско призвание - похвали ни преди време заместник-председателят на Европейската комисия Франко Фратини. Бедният г-н Фратини! Откъде можеше да знае, че "европейското призвание" на българите съществува единствено във фалшивите речи на партийната номенклатура от близкото минало и техните наследници. Бодри, лукави и посредствени. Без помен от европейски мисли в коравите им глави.

Излъгахме най-напред себе си, че вече сме демократична държава, в която живеят хора с достойнство, след това излъгахме останалите и те взеха, че ни повярваха. Днес имаме свободни избори, но всички продължават да гласуват за онзи "вътрешен" комунизъм, с който българинът е свикнал от години и макар че го е страх от него, тайно го обича. Онзи комунизъм, който върви заедно с мързела, безогледното крадене и лошото възпитание.

Няма да забравя разговора си с една възрастна емигрантка на дюселдорфското летище, която беше убедена във вината на Запада за това, че някогашните комунисти продължават да си развяват байрака - вече като капиталисти. Същата дама твърдеше, че в България и да искаш да печелиш честно, няма да те оставят. Насила ще те накарат да станеш като тях, иначе - лошо.

Ето част от този разговор:

- Всички западни вестници, господине, пишат, че в България комунистите все още дърпат конците, ама дума не обелват къде са им парите на тия комунисти. Не са ли в западните банки? Там са. А защо са там, като и кучетата знаят, че това са крадени пари?

- Защо са там?

- Защото на Запада му е все едно дали тези пари са крадени, или не. Важното е, че са пари, и че са дошли при него. На Запада му трябват паричките на България, както и българските пазари. Българите не му трябват.

- Как да се бори човек срещу това?

- Как да се бори? Не знам. Аз не мога да се боря с комунисти и затова напуснах. Бориш се с нещо, което имаш поне малко надежда да пребориш. А не с организирани и въоръжени престъпници - като започнеш от тези в парламента, та стигнеш до онези на улицата.

Връзват ли се думите на емигрантката с темата за циганската интеграция? И още как! Става дума за поощряван бандитизъм във всички нива на обществото. Става дума за целенасочено създаване на атмосфера на морална деградация. При такава ситуация интеграцията на циганите става не само безполезна, но и вредна за самите тях.

Всички български правителства досега са показали, че за да съществуват в удобство, се нуждаят от престъпност и нямат намерения да я спрат - дали престъпниците са българи, или цигани е без значение. Важното е сред населението да се поддържа състояние на страх и несигурност - наплашените хора се командват лесно. Като се прибави и умишлено поддържаното ниско ниво на образование, както сред българското мнозинство, така и сред циганското малцинство, картината лъсва в цялата си мрачна прелест. Полуграмотните се командват по-лесно и от уплашените.

Поддържането на конфронтация е друго важно условие за комфорта на властта! Цигани срещу българи и обратното. Българи срещу цигани и обратното. В състояние на конфронтирано общество за класата на управляващите е много по-лесно да пренасочи вниманието от големите проблеми на държавата към периферията.

"Тук циганите се накрадоха, не остана нищо неоткраднато, сега заминават за Европа, за да крадат там, където има повече за крадене", пише в Мрежата гневен българин.

"Вие ни мразите, защото сме цигани", отговаря му също толкова гневен циганин.

"Циганите са напаст Божия...!"

"Циганите са най-миролюбивия народ на земята. Живеем по-зле от животни, трябва да ни се помогне...!"

"Не трябва да ви се помага. На този хал сте, защото не искате да се образовате. Образованието е свързано с усилия, а на вас ви дай да лентяйствате и да мързелувате!"

Едни казват: вари го, печи го, циганинът си остава циганин - пари да му даваш, не може да се интегрира. Други казват: ние, българите, сме гневни на себе си, затова си изкарваме яда върху циганите.

Едни ги жалят, че са обект на нападение от крайно десните, които ги малтретират. Други са доволни от този факт и смятат, че те заслужават да бъдат малтретирани, защото крадат и живеят на гърба на другите.

-Зле ще са, докато не започнат да работят, да спазват законите като всички останали и не заживеят според правилата. На тях не им пука за европейските ценности, защо трябва на нас да ни пука, че страдат?-казва ми в частен разговор мой събеседник, който с мъка изхранва семейството си, макар да е образован специалист.

-Причината е в нас, затова че егоизмът и алчността са ни обсебили и нещастието на другите не е в състояние да ни трогне? - провокирам го.

- Циганите изобщо не са нещастни. Правят, каквото им харесва, без да се съобразяват с никого. Според мен трябва да се вземат в ръце, да се съберат на едно място и да заживеят според собствените си представи и обичаи. Не вярвам обаче това някога да се случи - ще се изпокрадат и изпотрепят помежду си - продължава моят събеседник, убеден в правотата на своите думи.

Списъците "за" и "против" интеграцията могат да напълнят рафтовете на няколко библиотеки. През това време ултраси бият цигани в градовете и ги искат на сапун, цигани пребиват баби и дядовци по селата и искат смърт за българите, а политическите партии стоят отстрани, пускат по някой патриотарски фишек за подклаждане на огъня и тайно си стискат ръцете.

Може би най-права е една българска туркиня, която пише в блога си: "Мафията ни подшушва да викаме срещу турците, срещу циганите, едни срещу други, но не и обединени срещу нея. Всички - българи, турци и цигани - трябва да застанем заедно срещу мафията!"

Заедно срещу мафията! Лесно за скандиране и невъзможно за изпълнение, защото тя е навсякъде и най-вече в главите на хората. Както казва един литературен герой: "В България всички искат да са мафия, само че едни го могат, а на други не им стиска".

*

Преди време "Ди Цайт" писа, че за Запада образът на България се изчерпва с понятията престъпност, роми, изостаналост и корупция. Тъжна аксиома, с която трябва да се съгласим, колкото и да не ни е приятно. Като изключим ромите, чиято привилегия е да крадат желязо, кабели, кокошки и прасета, остава голямата, а не кокошкарската престъпност. Остава престъпността на онези, които отмъкват милиарди, гордо наричат себе си "българи" и отмарят на Малдивите, вместо в затвора.

(По данни, изнесени в пресата, малката България със 7 милиона население има повече милиардери, отколкото Испания с нейните близо 48 милиона жители).

С кого тогава да се интегрират циганите? С организираната престъпност, корумпираните политици и останалата част от населението, която е възприела същия престъпен начин на мислене и поведение?

Защо да се интегрират - за да израстнат от дребни джебчии в крадци на едро?

"Ние трябва да продължим по пътя, който сме прокарали и това означава да бъдем решителни при интегрирането на циганите на местно ниво...", апелира Жозе Барозу.

Нека да кажем нещо за това "местно ниво", на което г-н Барозу разчита. В българския си вариант то не може да бъде по-различно от държавното ниво на управление: некомпетентно поради политическите принципи при избора на кадри, раздирано от междуособици и взаимна непоносимост, оплетено в котерийни зависимости.

Трудно е да си помислим, че брюкселската администрация вярва в нравствеността на българската държавна и местна власт, затова е уместен въпросът защо продължава да й дава пари?

Приемаме, че в Брюксел мислят глобално: циганите са пръснати из държавите в цяла Европа - което важи за едните, трябва да е валидно за всички. Това обаче, с което в Брюксел би следвало да са абсолютно наясно, е, че България се различава от останалата част на Европа, в това число и от другите бивши социалистически държави.

В Брюксел могат да измислят великолепни политики за интегрирането на циганите, но у нас те ще се провалят - гръмко или тихомълком. Причината е, че в България - доскоро най-близкия сателит на Москва, - няколко поколения бяха възпитани в крадливост, простащина и жестокост по съветски образец. За да се стигне дотам, че в днешно време на стари съветски зависимости и нови руски дружби, резултатът е пълна загуба на нравствена ориентация.

"Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници" - пише не без основание един наш писател.

Колкото и чудно да се струва на някого, но циганите също се нуждаят от нравствени авторитети. Имат нужда някой да им покаже със собствен пример, че си струва да спазват правилата на човешко съжителство, както и да се грижат за своя човешки облик.

Преди "мургавото" малцинство да тръгне да се интегрира, "бялото" мнозинство трябва да е показало, че обединението с него си заслужава. Нещо в "бялото" мнозинство трябва да се промени, за да има смисъл приобщаването на циганите към "бялата" култура и поведение. Засега то не е показало качества, които да го правят желано за общо съжителство. Вярно е, че броят на българите, завършили колежи и университети расте, но промениха ли се душите им? Станаха ли те по-състрадателни към различните и бедстващите?

*

Елитите изземват властта на държавата в световен мащаб! - алармират медиите. Не мисля, че има повод за притеснение, стига елитите да отговарят на естествената си дефиниция: аристократи по дух, призвани да водят "унизените и оскърбените" с опит, знания и чувство за отговорност. Хора на честта и доблестта.

Какво ни се предлага вместо това? Самодоволни, генетично увредени социалистически мутанти, с дебела пура между зъбите, които обичат да демонстрират състоянието си с повод и без повод. Подчинени пред властта и мълчаливи пред истината. Инфантилни подражатели на западния стандарт и поведение, сменили набързо найлоновите ризи от ЦУМ с памучни от Долче и Габана.

Как да припознаеш модел за морално подражание в такава грандоманска сбирщина, освен ако не си напълно сляп? Българските цигани обаче са доказали, че не са слепи - иначе нямаше да бъдат едни от най-зорките джебчии на Европа.

Затова:

- От Брюксел да спрат да отпускат средства на цигански фондации по програми и проекти, свързани с интеграцията на малцинствата. Или ако продължат да го правят, към всяка отпусната субсидия да има прикрепен по един относително почтен брюкселски чиновник, който на място да следи нейното изразходване. Така ще се ограничи процесът на безконтролно обогатяване на едни и масово обедняване на други. (Освен ако междувременно брюкселският чиновник не бъде безнадеждно "побългарен".)

- От Брюксел да оставят циганите сами да решават въпроса със своята интеграция. Който иска да се интегрира, ще се интегрира и без директивите на Европейската комисия.

- Циганите да излъчат морални водачи от своите среди. Ако и там не успеят да намерят, нека се обърнат към господин Барозу за съдействие.

*

Най-лесната и естествена интеграция е, когато се възхищаваш на някого и имаш желание да го следваш. Възхищават ли се циганите от днешните български политици? Не. Аплодират всеки, от когото имат някаква полза, но зад гърба му се присмиват и го подиграват, защото с циганската си интуиция отдавна са разбрали колко пари струва.

Ако са включени в предизборните игри на някой партиен мошеник, за да му носят цигански гласове, може и да припечелят някоя пара. Ако са допуснати в бизнеса с наркотици и проститутки, може и да забогатеят - в такава "интеграция" циганите приемат да участват. Другата - да заживеят като българи - им се струва съмнителна, затова предпочитат да не се забъркват с нея.

...

Циганите сами трябва да поискат да бъдат интегрирани в обществото и държавата. Само че как да стане, когато самото общество е разединено, политическата класа се е провалила, а зевзеците са обявили българската държава за издирване в Интерпол?

- По-скоро българите трябва да помислят дали да не се интегрират с циганите - смята Аличко, за когото ми се ще да разкажа накратко.

 

Историята на Аличко - циганин и цигулар

Родил се седмаче, рахитичен. Майка му го увивала във вълна, едва оживял. После ослепял, до 4-5-годишен не виждал нищо. Една стара циганка от махалата го излекувала. Като компенсация за страданията, Господ го дарил с умението да свири на цигулка.

Завършил висшия музикално-педагогически институт и станал диригент на хор от 32 момиченца - циганчета. Направил им разработка на българска патриотична песен.

Известна музикантка от Полша гостувала в родния му град. След концерта кметът дал банкет, поканили Аличко да свири. Спешно му купили обувки, че нямал, и го курдисали пред полякинята. Подкарал той от класическа до народна музика. Разгледала полякинята цигулката: мръсна, прашна, с първа струна от китара. Изумила се как е възможно от подобно нещо да излизат такива вълшебни звуци. Целунала го: "Браво, маестро!" Оттогава му излязло името: маестро Аличко.

С цигански оркестър заминал на турне чак в Австралия. Австралийският премиер дал прием: златни прибори и всевъзможни глезотии като за отбрано общество. Притеснил се Аличко, не бил виждал такива мурафети. Изтървал вилицата, премиершата се приближила да го успокои. Подсказали му какво да прави, навел се той и за първи път целунал ръка на жена. Бяла и нежна, ухаеща на парфюм. Качила се музата в главата му и засвирил с такава страст, щото гостите замръзнали. Сетне няколко пъти го викали на бис. На приема имало гости от английския кралски двор - те също ръкопляскали.

В Германия помогнал на уличен музикант да спечели набързо някоя друга марка. Взел цигулката му и започнал да импровизира. Събрал се народ. Доста банкноти пуснали, Аличко оставил всичките на бедняка.

Свирил на кораб, в самолет, в опери и театри, в кръчми и по панаири, в затвор, на сватби и в руска подводница. Много пъти е имал възможност да остане в чужбина за постоянно. Във Висбаден искали да го правят концертмайстор на лятната опера. Отказал, че баща му бил болен. В Сидни го поканили да свири в операта. Пак отказал, че жена му била бременна.

Имал и други шансове. "Живях между богаташите, но никога не се омешах с тях. Можех да съм много богат, но явно орисията ми е да живея по цигански: от ден за ден" - усмихва се той.

Бил е на три континента - Азия, Австралия и Европа. Обича да изпълнява Шуберт, Щраус, Брамс, Моцарт, Калман, както и автентичен български фолклор.

Твърдеше, че най-хубавото, което българите са взели от циганите, било да хвърлят гюбеци. Само дето не можели да го правят като тях. Оциганили били циганската музика. Ни хармония, ни стил! За глупавите текстове да не говорим.

Свирил е на всякакви "барвале" (големци) - социалистически и капиталистически. От срещите с тях е научил, че в България, за да си богат, трябва първо да станеш политик. И колкото по-бездарен си, толкова по-добре.

През 1998 го избрали за почетен гражданин. Имало девет кандидати, между тях и един генерал. Предложили го заради таланта и добродушния нрав. Помагал с пари на закъсали цигани, пишел им молбите, отървавал ги от ареста. Затова гласували за него. Привилегията му като почетен гражданин била да ходи на баня безплатно. В града обаче нямало баня.

За известно време влязъл в политиката, но бързо разбрал безсмислието на това начинание. "Политиците лъжат бетер циганите. И себе си лъжат, и Европейския съюз лъжат".

Бедни, необразовани, последни на пазара на труда - така виждаше Аличко българските цигани. Относно програмите за тяхната квалификация имаше ясно становище: там са се намърдали българи, които само гледат да ударят кьоравото. Зад тях пък надничат всевъзможни партийни шушумиги.

За интеграцията също беше категоричен: голяма измама!

- Положението на циганите в България е като на българите в Европа: колкото циганите са се интегрирали в България, толкова българите са се интегрирали в Европа.

През 2001 организирал есенни дни на културата. Събрал поети, музиканти и художници. Показали творбите си, радвали се...

- Това е интеграция. А не да се бръщолевят празни приказки - спомняше си Аличко.

Мечтата му беше да направи детска школа с общежитие за даровити циганчета.

Наблюдавах го - скромно облечен, брадясал и уморен. При други обстоятелства, в друга държава, щеше да се вози в дълга бяла лимузина и да не си знае банковите сметки.

Късметът все е бил в ръцете му и той все го е запокитвал нанякъде, с неблагоразумието на дете. Иначе нямаше да е Аличко. Маестро Аличко!

Напусна този свят, без да е използвал 1 евро от европейските фондове и без да е интегриран. Мога да си го представя като участник на срещата в Брюксел. Сигурно щеше да каже: господин Барозу, благодаря за това, че обръщате внимание на въпросите за циганското приобщаване, както и за препоръките на Европейския съвет как по-пълноценно да се интегрирам. Само че аз предпочитам да я карам по мой си начин, демек по цигански, пък който иска, да заповяда да се интегрира с мен.

Щеше ли да е прав Аличко да реагира така на председателя на Европейската комисия? Мисля, че да. Аличко знаеше, че колкото и добронамерени да са намеренията на брюкселските администратори, реализацията им на българска почва винаги ще се проваля. Най-вече заради тестото, от което са омесени българските политици.

Някой ще пита: какво му е на това тесто? Отговарям: престъпно е. И грешно. От такова тесто се изпичат мошеници, на които първите милиони са от кражби и престъпления, а не от спестени гевреци (колкото и да ни убеждават в това).

Затова Аличко и днес нямаше да поиска да се интегрира, защото винаги е бил наясно, че от неговото интегриране ще се възползват онези, които всякога са се възползвали - преди като убедени комунисти, днес като убедени капиталисти.

Дали най-доброто решение не се крие тук?

... Елате с мен, цигани на света,
да открием цигански пътища.
Време е циганите да станат.
Ще успеем, ако опитаме.

("Джелем, джелем")

Създаване на циганска държава - защо не? Стига да се намери точното място и както казва онзи мой събеседник: жителите й да не се изпокрадат и изпотрепят помежду си.

 

 

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2014, № 7 (176)

Текстът е включен в подготвяната за издаване книга "Демокрация до поискване".