БЕЗКОМПРОМИСНО И ИЗСТРАДАНО!
("Западът, господине, и той за бой плаче!")

Владо Трифонов

web

"Ще ловим вещици и ще ги даваме на правосъдието, за да възтържествува правдата", заяви преди време премиерът Борисов, но вещиците продължават да обитават необезпокоявани мраморните си палати и да се наливат с отлежало уиски.

"Наглите" стават още по-нагли.

Улиците още по-издупчени.

Метрото - мърляво и тягостно.

Медиите - лигави и услужливи.

Полицията - разгащена и криминализирана.

Бюрокрацията - високомерна и хищна.

А хората? Хора няма. Има пепелява и обезверена маса, която отдавна е свила хоризонта си до количката с продукти в Мола.

След изреденото дотук се сещам за онази жена на летището в Дюселдорф, която, без да е социолог или политолог, направи най-безкомпромисния и изстрадан коментар на българската действителност, на който съм бил свидетел. 

Публикувам отново нашия разговор (ще го правя периодично и занапред) с убеждението, че осъзнаването на един народ идва от непрекъснатото повторение на истините за него, колкото и горчиви да са те. Особено ако този народ никога не е имал своята унгарска революция или "пражка" пролет.

На Шипка всичко е (пре)спокойно
Сн. Владо Трифонов

* * *

Летище Дюселдорф. Чакам кротко самолета за Гьотеборг и изучавам хората наоколо. Чисто, тихо, спокойно - няма на какво да си закачиш окото и ти се приисква да подремнеш. Докато не се появява елегантно облечена възрастна дама върху черни обувки на висок ток, с кокетна шапка на главата и маркова чанта през рамо. Острите движения, изправената стойка и жизнеността на жената са в пълен контраст с кротката и непретенциозна зала. Изисканост и елегантност раздвижват въздуха.

В този момент съобщават за закъснения на полетите поради лошото време. Дамата бързо се осведомява за ситуацията, поглежда си часовника, клати недоволно глава, сетне сяда на свободното до мен място, с изглед към пистите. Прави бърз преглед на присъстващите в салона, не й е интересно. Бръква в чантата и изважда измачкан български вестник. Преглежда го хаотично, на една от страниците спира за малко, измърморва "Боже, Боже" и продължава нататък. Изведнъж чувам собствения си глас:

- По едно време пишех в този вестник.

- А такааа! Ама вие българин ли сте? - ококорва се възрастната жена. Сетне поглежда пренебрежително към вестника:

- Комунистически! Тук имам още един - казва тя и изважда друг български вестник. - И той е комунистически. Ами то в България само такива продават.

- И в него съм писал. Имах страница за свестните българи.

- А такааа! Ама да не сте и вие...?

- Не съм - изпреварвам края на въпроса й.

От дума на дума се заприказваме. Жената е доволна, че я слушам с внимание. Аз съм доволен, че е терк, на какъвто не бях попадал.

- Казвате, за свестните българи сте бил писал. Че къде ги видяхте тия свестни българи? Мошеници, крадци и бандити - това са днешните българи, господине. И до един са комунисти. То в България май други няма, освен цигани и комунисти? А пък онези, дето ужким не бяха комунисти, излязоха по комунисти от комунистите. Сега обаче всички станаха капиталисти. И бодигарди. Не им цепя басма аз. Бодигарди били! И кого пазят? Пикльовци са това, никакви бодигарди. Викам му на един, какво, ще ме набиеш ли? С мен ли ще се биеш, пикльо с пикльо? Със старата жена. Пикльо с пикльо, му викам, защо не отидеш да се биеш с Шварценегер? Защото не ти стиска.

Българите са проблемът на България, господине! Не циганите, не турците. Никак не ми е приятно, че го казвам, аз също съм българка, нищо, че отдавна не живея в България. Българите са най-големият враг на тази хубава страна, за която още ми е жал и винаги ще ми е жал. Знаете ли на колко години съм? На 80. Ако бях останала в България отдавна нямаше да съм жива. Щях да съм умряла от яд, господине.

Не общувам много с българи. Имам си други приятелки и приятели. Само да не са българи. Защото българите и навън са си пак българи. Ще се изпоядат от завист. От завист, от алчност и от простотия.

И паричките им са там - в швейцарските банки, в английските банки, в американските банки. В България крадоха, крадоха и отидоха навън да си ядат и да си пият.

Кои останаха ли? По-дребните риби. На тях в България им отърва, защото още има какво да се реже от баницата. Много вкусна излезе тази българска баница, господине. Много вкусна и много евтина. Бях на Банско - него вече са го излапали. Бях и на Черно море - и то е отишло. Ами това Рила, това Пирин, Стара планина - всичко ще унищожат.

Как кой? Онези дърти бандити от бекапето, с мечешките физиономии. Техните синове, дъщери и внуци. И бодигардите им. Всички са за затвора. Политиците - до един! Деморализираха народа. Увлякоха хората да заприличат на тях - алчни и развратни. Моят баща беше фабрикант, свиреше на пиано, 5 езика говореше. От него знам: колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява. Ето това е сега България. Направиха от българина едно глупаво, недоволно и грозно същество. Крадливо и нечестно. Без капка достойнство.

Да кажа нещо хубаво ли? Какво хубаво да кажа? Някаква министърка на авариите - 40 автомобила била купила за нейното министерство. Е, как така 40 бе, хора?! Ами че те министерствата в Америка нямат толкова автомобили! Кой й ги плаща на тая другарка тия автомобили? Седят българите и я търпят, вместо да я свалят от мерцедеса, да й теглят един пердах, да я качат на едно магаре и право в кауша. Защото там й е мястото. На нея и на всички като нея, които опропастиха държавата.

Заговор е това, господине. Заговор на богатия срещу бедния. Кой днес става богат в България? Бандитът става богат. Търговецът на наркотици става богат. Всичките тия с мечешките физиономии - те стават богати. И да искаш да печелиш честно, не можеш, няма да те оставят. Насила ще те накарат да станеш като тях. Иначе - ето ти куршум.

Как да се бори човек? Не знам. Аз не мога да се боря с тях, затова заминах. Бориш се с нещо, което имаш поне малко шанс да го пребориш. А не с организирани и въоръжени престъпници - като почнеш от ония в парламента, та стигнеш до тия на улицата.

Аз чета, господине, и на немски, и на английски, и на френски. Всички вестници пишат, че в България комунистите все още дърпат конците, ама дума не обелват, къде са им парите на тия комунисти. Не са ли в западните банки? Там са. А защо са там, като и кучетата знаят, че това са крадени пари? Ще ви кажа защо. Защото на Запада му е все тая крадени ли са тези пари, или не са. Важното е, че са пари, и че са влезли в неговите банки.

Хайде да ви питам: вашите читави българи какво направиха? Направиха ли революция и да натирят комунистите, вдън земя да ги натирят? Не направиха. И няма да направят. Защото на българина не му трябва демокрация. Той не знае какво да прави с демокрацията. На българина му дай господар, тогава е най-добре. Господарят да решава, българинът да изпълнява.

Не става от българина европеец! Невъзможно е. На българина и душата му е различна, и възпитанието му е различно. На Европа й трябват паричките на България, и пазарите. Българите не й трябват.

Какво да кажа за интелектуалците? Не може да си интелектуалец просто така. Трябва да си аристократ. Да имаш свободен дух и усет към изящното. Интелектът никога не е бил качество на тълпата, а България е място на тълпата, господине. Тълпа, заразена от комунизъм. Затова интелектуалците в тази страна винаги са свършвали зле. Измряха, кой по чужбина, кой по затворите. Моята приятелка Дора Валие, тя беше истинска интелектуалка, бог да я прости. Нейният брат беше интелектуалец, бог да го прости. Днес такива няма. Днешните, които се имат за интелектуалци, са произведени такива. Назначили са ги. Казали са им: от днес те назначаваме за интелектуалец! Драскай там, каквото ще драскаш, и си налягай парцалите.

Младите ли?

Младите са същите, каквито са татковците и майките им. Защото с какъвто живееш, господине, такъв ставаш. Каквото виждаш, това правиш. Младите хора като виждат алчност и престъпност, вие какви искате да станат - демократи? Няма да станат демократи. Най-много да станат емигранти.

...

Викат пътуващите за Гьотеборг. Поглеждам си часовника - закъснението е близо час. Цял час прекаран в разговор с българка, живееща от половин век зад граница.

Разделяме се.

- Пък ако решите да пишете, господине, напишете, че една възрастна госпожа е казала: “българинът е най-голямото зло на България". Беше ми драго. (Със съкращения.)

Послепис: "Много е непатриотично! Направо е антибългарско! - ми рекоха от един вестник, когато предложих този текст за публикуване. Нещо подобно смутолевиха и други новопокръстени патриоти, довчерашни соц-номенклатурни нагаждачи.

"Знаела немски, френски и английски. Че и аз знам, цигански знам "со керез", сръбски знам "йеби га", влашки знам, малко ли е? " - похвали се един туземен полиглот.

"Това интервю ли е, или художествена измислица. Защото тя много възпитано говори тази госпожа, българите не говорим така" - усъмни се в достоверността на емигрантката друг.

Някои възмутено заявиха, че комунизмът не бил свободен избор на българите, затова те не трябвало да бъдат обвинявани за състоянието си.

И още, и още... - от масово отричане и заклеймяване на моята събеседничка, до нейната категорична, макар и малобройна подкрепа.

Аз пък се сещам за есето "Ще изчезне ли българският народ?“ на Георги Марков, излъчено през януари 1972 година по “Дойче веле".

(...) Първото, което откриваме, е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено.

(...) Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления?

(...) Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността.

(...) Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем "зависимост на човек от човека", при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин.

И се питам: думите на Георги Марков непатриотични и антибългарски ли са? Истина или художествена измислица?

© Владо Трифонов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2016, № 1 (194)