Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОНЦЕПЦИИ ЗА РОДИНА ПРИ БЪЛГАРСКИТЕ МИГРАНТИ

Таня Матанова

web

Какво представлява родината? Какво значение има тя за човека? Започне ли да търси човек отговори на тези въпроси скоро установява, че представата за родина може да бъде разглеждана от различни гледни точки.

Принадлежността към корените, значението на родината човек осъзнава в повечето случаи при напускане на родното си място. Според Арджун Ападурай родината съществува само във въображението на детериториализираните етнични групи (Appadurai 2003: 49), към които могат да бъдат причислени и българските мигранти.

В този текст българите, живеещи извън България, се представят не като имигранти или емигранти, а като мигранти, за да се подчертае тяхната мобилност между страната "пратеник" и страната "приемник". А терминът концепция се разглежда като понятие, обхващащо представи и разбирания за родината, както и нейното локализиране в пространството. От една страна, българските мигранти запазват връзката с родната си страна и общество не само чрез различни комуникационни форми, но и чрез материалната култура. От друга страна, при изследването на концепциите за родина в миграционен контекст е желателно да се обърне внимание и на представите и отношението на мигрантите не само към своята родина, но и към обществото приемник. При това не бива да се забравя, че тези концепции, както и процесите на интеграция и на "създаване на родина" (Beheimatung) на всеки мигрант и на цялата мигрантска група, биват повлияни от социо-политическия и социо-културния контекст на страната, в която пребивават.

Думи и словосъчетания в българския език

Какво всъщност представлява родината? Отговор на този въпрос може да се потърси, тръгвайки от етимологията и преминавайки към идеологията. Думата родина произлиза от старобългарската дума *радъ (род), която се явява неин корен. Род oт своя страна е термин, който исторически обозначава "група роднински семейства с общо стопанство, които образуват основната обществена единица в първобитнообщинния строй" (Български етимологичен речник 2002: 294), а в народното си значение - "народ, племе; коляно, поколение; лица, близки по кръвно родство и по сватовство, семейство, фамилия" (Български етимологичен речник 2002: 294), като част от тези значения са свързани и с концепцията за родина.

Друга производна е прилагателното рòден. По своето етимологично значение рòден представя "близка родственост", както и "мястото, където човек е роден". Трета важна словесна конструкция е родно място, към която могат да се причислят словосъчетанията роден дом, родно селище, роден край и родна страна. Днес родина-та се разглежда като страна, в която човек е роден и израснал (Речник 1983: 117). А като втора родина се определя една "страна, в която човек живее и се чувства като в родна страна, без да е бил роден там" (Речник 1983: 117).

Въпреки че родина е дума от старобългарски произход, според етнографката Анелия Касабова (2002: 36) употребата й в писмената литература започва едва през ХVІІІ-ти и ХІХ-ти век. От основаването на Първото българско царство (681) до края на Второто българско царство (1396) са използвани наименования като: българско царство, българска страна, българска земя и българска държава. През ХІV-ти век тази дума обозначава територията на една страна с етнична специфична особеност (Ангелов 1980: 15-17), от която през ХІХ-ти век се оформя модерното понятие държава

Народ е друго понятие, което се използва във връзка с родина-та. Още в първите писмени паметници от ІХ-Х-ти век то се използва със значението на род, народ (Sadnik/Aitzetmüller 1955: 61) и обозначава населението на определено селище (град, село). От втората половина на ХІХ-ти век народ се използва и с друго значение, като наименование на населението на цялата страна (Sadnik/Aitzetmüller 1955: 49; Български тълковен 1995: 512-513).

Като синоними за родина в българската литература се използват понятията: отечество, отечина, отчина, под които се разбира "родът на човека, поколенията от един род, мястото, където той се е родил" (Семов 1999: 100). Друго понятие е думата татковина, която има "повече литературно-художествен и по-малко научен смисъл..." (Семов 1999: 100) и се използва за подчертаване на емоционалното отношение към родината. Друга лексема, използвана като синоним за родина, е бащина, бащиния (Български етимологичен 1971: 37), която от времето на османското владичество до днес се използва с юридическо значение, за да означи бащината поземлена собственост (земя, къща и двор), която синът наследява от баща си (Геров 1975: 29; Kassabova-Dintcheva 2002: 37). Тук се наблюдава интересна разлика между двете понятия: докато всеки човек има родина по рождение, бащинията се получава предимно по наследство.

Политизирането на понятието родина започва с развитието на националните революционноосвободителни движения, въз основа на идеята за "една народна нация, с общ език, история и съдба" (Kassabova-Dintcheva 2002: 53).

С освобождаването от османското владичество през 1878 г. и конституирането на самостоятелна българска национална държава понятието родина, конципирано като етнично-езикова културна нация, започва да се използва и със значението на национална държава, която, по силата на приетата през 1879 година конституция, обединява всички живеещи в България жители, независимо от техния език, религия и произход (Kassabova-Dintcheva 2002: 60).

С въвеждането на задължително и безплатно основно образование и откриването на национални висши учебни заведения се култивира не само съзнанието за "принадлежност към общ политически дом", но и възпитанието в патриотически дух. Синоним на "патриотизъм" е думата родолюбие, която обозначава любовта към родината (Български тълковен 1963: 796), както и към своя род и родови корен.Особено силно е нейното присъствие във Възрожденската литература: "Отечество мило любя, неговият завет пазя" (Ботев 2005: 27), "Обичам те мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали." (Каравелов 1867: 115-116).

Концепции за родина

Доколкото ми е известно, в българската етнология представата за родината на българи, живеещи в и извън България, е слабо изследвана тема. За сметка на това, все повече се проучва животът на българите в чужбина, т.е. в две социокултурни пространства (своето и това на обществото-приемник) и свързаните с тях етнични и културни идентификационни процеси (на себе- и чуждоопределение) (Рашкова, Пенчев 2005). В теренните материали често се среща темата за родината - в контекста на отношението към родното и своето и във връзка с мястото на произход (place of origin). Това показва, че при българските мигранти родината играе важна роля за конструирането на представите за "себе си" и "другия" в чуждоетнична среда.

При изследването на концепциите за родина на мигрантите може да се разграничат три концептни форми. А те са:

  • представата за родината сама по себе си (родината като такава), която се развива вследствие на първоначалната социализация и инкултурация в страната по произход1;

  • представата за родина по произход, която бива изграждана в миграционен контекст въз основа на родината сама по себе си, която мигрантът "носи в себе си". Тя може да се променя с течение на времето, както и да събужда носталгични чувства;

  • представата за нова родина, която мигрантът може да изгради, на основата на първите две форми вследствие на установяването му в новата страна на пребиваване.

Освен това, могат да бъдат различавани пространствени, социални и културни компоненти, границите между които на практика невинаги са ясни и строго определими.

Социологът Вили Щрайц определя родината като социално създадена реалност, като "съставна част в процеса на личната идентичност" на всеки човек (Streitz 1983: 305). Според него родината се създава и символизира при определени социални условия: когато човек се чувства приет и принадлежащ към един социум (съседство, приятелство, общност и т.н.), както и въз основа на поведението на представителите на тази социална група.

Следвайки немския културен антрополог Михаел Шюнхут, днес повечето изследователи в социалните науки описват родината като неясна себепредставяща се индивидуална концепция, символизирана в пространството чрез цялостни социални връзки (Schönhuth 2006: 373). Тези определения навеждат на мисълта, че себепредставата на един човек и неговите разбирания за родина са взаимно зависими. Така разбиранията за родина получават и функцията на "инструмент за идентичност" (Bausinger 2002: 24). Според Херман Баузингер тази функция се изразява в социо-физическото привързване към едно място, т.е. в позоваването и отношението на човек към (родно) място (къща, улица, квартал, град, страна), като тази постоянна и сигурна обвързаност бива изграждана чрез собствените му преживявания. Това му дава чувство за сигурност (на насоченост на неговите действия), както и пространство за съхранение на личната представа за произход в постоянно променящия се и все по-силно глобализиран свят.

Ина-Мария Греверус насочва внимание към етологичната перспектива на привързаността към едно място, по-точно казано към естествената претенция на човека да се позовава към едно пространство чрез своето териториално поведение. Резултатът от този процес Греверус назовава "човешка териториалност" (Greverus 1972). За разлика от животните, това пространство удовлетворява при човека не само потребността му за защита и дейност, но и за идентификация (която успоредно е детерминирана и от културния произход). Впоследствие родината може да се разглежда като територия, в която "нормите и образците на поведение, комуникационните символи, спомагащи за социокултурната идентификация, са установени вътрешно-културно (...)" (Greverus 1972: 53-54). Съобразно с това, човешкият живот протича в една определена социо-културна територия със свои културноспецифични ориентировъчни ценности, територия, в която действащото лице чрез своите междучовешки контакти се чувства като част от една себеопределяща се общност. Тази териториална родина може да придобива различна степен на важност в зависимост от личността и ситуацията. Тя може да бъде преживяна като дом, семейство, сдружение, село, област или страна, а решаващият фактор е, че тя му осигурява идентичност, упование и (поведенческа) сигурност.

Представи за родина в миграционен контекст

За изграждането на локални пространства на родината и за образуването на локално чувство за принадлежност мигрантът прибягва към спомени и съществуващи възможности и ресурси в обкръжаващата го среда. В този процес на търсене на "родина-материал" (Moosmüller 2002: 17) той се уповава на елементи както от културата, от която произхожда, така и от културата в страната, в която пребивава - това са: неща, картини, мириси, чувства и пр., които приличат на спомени, представи и навици, изградени в страната, от която той произлиза (Moosmüller 2002: 17). От една страна, мигрантът се опитва да създаде и изгради социални отношения в комуникационни и интерактивни ситуации, даващи му възможност да "изживее сходства при срещи, приятелства и задружност, удоволетворявайки по този начин екзистенциалната си нужда за междучовешко разбирателство и близост" (Moosmüller 2002: 17). От друга страна, неговите спомени получават конкретен образ чрез вещи в дома или чрез приготвянето на родни ястия. Следователно новото пространство бива измервано с критериите за родината, а родината, погледната от новото място на пребиваване, получава "изменена външност и друго съдържание" (Bausinger, Braun, Schwedt 1959: 165).

За по-цялостно изследване на концептите за родина у мигрантите е добре да се обърне внимание и на психично-емоционалния и времевия аспекти. Психично-емоционалното бива изразявано чрез чувствата към родното, към родината като близост, осведоменост, защитеност, принадлежност, признаване, одобрение и носталгия. Греверус определя това чувство за родина като "емоционална привързаност на субектите към определено социокултурно пространство, даващо възможност за идентичност, сигурност и активно организиране на живота" (Greverus 1979: 13). Toва означава, че чувството за родина, респ. емоционалната привързаност, е свързано с процесите на социализация и инкултурация на всеки човек.

Това чувство дава възможност на мигранта да изгради едно първоначално социо-културно пространство за идентификация в новата културно и етнично чужда среда. По такъв начин различни мероприятия и други междучовешки взаимодействия със сънародници, осъществявани в страната приемник, могат да се превърнат във вторични социокултурни пространства, осигуряващи чувства на близост, осведоменост, културна защитеност и сигурност. Важна роля за изграждането на чувствата за защитеност и сигурност играе и пространствената обвързаност, по-точно - осигуряването на подслон/жилище в чуждоетничната среда. От една страна, то предлага "закрилно отграничаване от непознатото и чуждото"2 (Greverus 1965: 9). От друга страна, жилището може да бъде обзаведено по свой, "български" модел, като по този начин се засилва чувството на близост и културно удобство.

Незаменимостта на родината по произход и неспособността за откъсване от своята културна и етнична обвързаност пораждат носталгични чувства в сърцето на мигранта. През ХVІІ-ти век носталгията е смятана за болест - Greverus (1965), Zwingmann (1962), а след ХІХ-ти век в Германия е разглеждана като гражданска добродетел. Днес културологичните науки я изследват като антропологична константа, която не е зависима от културния произход на човека, а от това дали той живее като мигрант, или не (Dietzel-Papakyriakou 2004: 31). Най-важната й функция е, че тя му осигурява‚ "’символично завръщане’ (Zwingmann 1962: 315) в едно определено битийно пространство" (Greverus 1979: 112) с качества на родина, съживява чувствата за близост и сигурност. Тези представи за носталгия са не само индивидуални, но и културно специфични3.

Времевата гледна точка също е важна при изследването на родината по произход. Носталгията по родината е изградена въз основа на индивидуални и колективни преживявания и спомени (Dietzel-Papakyriakou 2004: 30). Спомнянето като психически процес е свързано с определени събитийни места. Тези спомени (предимно) от детските и юношеските години съдържат не само географски и социални пейзажи, но и музикални, респ. звукови, вкусови и обонятелни пейзажи, които човек може да осъзнае едва след като напусне родната си страна. В тази връзка Рихард Вайс обръща внимание на стойността на традиционните ястия, които могат да се окажат съществен елемент от привързаността на човек към родината му, осъзнавана след смяната на местопребиваването (Weiß 1946: 132-133).

Спомените се изменят с течение на времето. Това става, от една страна, когато вследствие на обществени и климатични развития пространствените структури и природните елементи (селищна структура, природни пейзажи и т.н.) в родното място биват разрушени или изменени. От друга страна, родната култура се изменя чрез притока от чужди картини, потребителски стоки и информация, в резултат на модернизацията и глобалното свързване и уеднаквяване на елементи от различни култури.

Картините в спомените се изменят също така, когато мигрантът, в резултат на придобити нов опит и знания по време на дългия си престой в чуждоетничната страна, изменя гледната си точка върху своята страна по произход. Джон Бергер пише в тази връзка: "Дори и физически той да се връща на изходното си място, това вече не е завръщане в родината, защото чрез своите преживявания в емиграцията той дълбоко се променя" (Berger 1983: 25). Така "мястото, в което човек се връща, не е непременно мястото, откъдето той произлиза" (Khan 1995: 96).

Българи в Германия

Нека проверим тези теоретични рамки върху конкретен материал - българите в Германия. След Освобождението на България много българи заминават за Германия, за да следват в университетите (най-вече) в градовете Лайпциг, Мюнхен, Берлин, Хамбург и Дрезден (Schaller 2007: 119). Така, много професори в Софийския университет са получили своето висше образование в резултат на подобна индивидуална миграция (Schaller 2007: 119). Следващата миграционна вълна представляват българите градинари, които се заселват групово през 30-те и 40-те години на ХХ-ти век около Мюнхен, Лайпциг и други градове в югоизточна Германия (Колев 2005: 260). Към мигриралите по това време българи спадат и музиканти (като Сава Савов, Любомир Романски, Недялка Симеонова и др.), които след завършването на висшето си образование остават в Германия и работят в областта на театъра и музиката (Колев 2005: 260). По време на Втората световна война идват и българи, които намират препитание в индустрията, социалното обслужване и земеделието. Не само те, но и много от българските студенти, остават в Германия, въпреки враждебната военна обстановка. След прекратяването на мирните отношения между България и Германия (06.09.1944 г.) остават около 2000 студенти, а останалите се завръщат в родината си. Установяването на комунистическия режим в България през 1944 г. поставя началото на политическа емиграция на българите4 в Германия и други страни в Западна Европа (Колев 2005: 261).

С премахването на комунизма през 1989 г. и отварянето на нови възможности за работа и следване много българи от различни социални слоеве решават да избягат от икономическата криза в България с надеждата да бъдат приети в някой западен университет или да намерят по-добре платена работа и по-добри условия за живот. Миграцията в Германия е най-силна през първите четири години след смяната на политическия режим (Gächter б.г.). Според проучвания на демографа Йордан Колев (2005) през 2000-та година в Германия живеят около 35 000 българи, 23 000 от които - в провинциите на бившата Източна Германия. Най-многобройни са българските общности в: Берлин, Мюнхен, Бон, Дармщадт, Дрезден, Дюселдорф, Ерфурт, Кьолн, Лайпциг, Магдебург, Росток, Франкфурт (на Майн), Хамбург, Щутгарт и др. (Колев 2005: 423). По данни на германското Министерство на външните работи в момента в Германия следват около 12 000 българи, като най-много са студентите в Берлин, Мюнхен, Манхайм, Хамбург, Марбург, Щутгарт, Хайделберг, Кьолн и Дюселдорф (Николова 2005: 25). При това различни наблюдения (вж. Николова 2005; Сивова-Цанкова 2006) показват, че част от българските студенти често използват студентското си право на обучение и като разрешително за намиране на легална работа. Други българи в Германия са бежанци, като тяхното число намалява вследствие на доброволното им завръщане в България, финансирано от немски, български и интернационални организации (Федерално министерство за миграция и бежанци 2005).

В много градове в Германия са основани билатерални германско-български дружества5. Днес са регистрирани над 15 българо-германски организации и академични дружества. От 1989 г. расте и числото на българските студентски дружества към висши учебни заведения. През 1962 г. е създаден Българският културен институт в Берлин, който си поставя за цел да представя актуалната картина на културната дейност в България и аспекти от историята и настоящето на България, както и да си сътрудничи с други не-български културни институти в Германия (Jörn 2003: 41-42). Друга институция е българската православна църква, която има седалища в: Берлин, Мюнхен, Щутгарт, Лайпциг и Дрезден. Сферата на образованието е представена чрез български училища в Берлин и в други немски градове, които са регистрирани като дружества, предлагащи обучение на български език от 1-ви до 12-ти клас под формата на следобедни или съботни занятия. Предлагат се курсове и семинари по български език и литература в славистичните институти на университетите в: Лайпциг, Хайделберг, Мюнхен, Йена, Бон, Кьолн и Саарбрюкен и други градове в Германия.

Единственият ежемесечен бюлетин, отразяващ новини около България и българите в Германия, който е достъпен в интернет-пространството, е оформян от сдружението "Германско-български форум" (Deutsch-Bulgarisches-Forum 2009). За разлика от слабо представената медийна преса, Германско-българското дружество за поддържане и укрепване на отношенията между Германия и България, създадено през 1996 г. в Берлин, издава научна литература, преводи на българска литература, а от 1997 г. и списанието Bulgarien-Jahrbuch, обнародващо научни и други материали за взаимоотношенията между двете страни.

В сферата на медиите съществуват също така "български часове" (напр. по радио "Deutsche Welle"), както и предавания по локални радио- и телевизионни станции (като "BG-TV Berlin", "Radio Bulgaria Berlin", "Бай Ганьо" на радио Дармщадт).

Представи за родината на български мигранти в Германия

За проучването на представите за родина на български мигранти в Германия бяха интервюирани девет човека, живеещи не по-малко от десет години в Германия, пет от които на партньорски или семейни начала с представители на държавата приемник. При обработката на интервютата става ясно, че в представите за родина на запитаните българи доминират пространствените и социалните отношения към родината, към родното място и места, където са живели и живеят техните роднини и приятели.

Пространственото измерение на родното място като роден дом, месторождение, природа и българска страна е различно при отделните личности. Също така вариращи са и социалните пейзажи на запитаните, към които спадат: семейните, роднинските, приятелските и първите любовни отношения. Мнозинството запитани споменават в своите определения за родина начина на живот, навиците, корените, духа и историята, които могат да се разглеждат и като културни компоненти. Политическото измерение и представата за родината като народ и нация се споменават само от 1/5 от интервюираните.

Като определения, изразяващи представата за родина по произход, те включват негативни и положителни спомени от миналото. Концепциите на запитаните български мигранти се състоят не само от социални и визуално възприети пейзажи, но и от обонятелни спомени (напр. аромат на цъфтящи дървета, цветя и т.н.).

Връзки към родното място и към българи в България

Почти всички интервюирани българи прекарват голяма част или цялата си отпуска в България, посещавайки както роднини и приятели в различни части на България, така и природни забележителности (Черно море, планините, исторически местности и т.н.). Освен това, част от тях притежават имоти в България. Когато са в България, те живеят в тях (или ги обновяват), а през останалото време ги дават под наем. Според Бокова (1999: 166) притежаването на собственост в България гарантира директната материална връзка на българския мигрант с България като родна страна.

Относно социалните отношения на запитаните българи в Германия може да се каже, че те поддържат своите социални контакти не само чрез посещения, но и чрез комуникация по телефона или по интернет, провеждайки разговори ежедневно, седмично, месечно и по различни семейни (рождени или имени дни), национални или църковни празници. Освен това, те подпомагат финансово или материално свои близки и приятели, както и социално слаби, пращайки помощ във вид на дрехи, подаръци, лекарства и други предмети за ежедневна употреба.

"Български" елементи в жилището

Създаването на чувство за родина в жилищното пространство може да бъде конструирано чрез използването на "знаци за родина (Heimatzeichen)" (Bausinger, Braun, Schwedt 1959: 182). Наред със социалните контакти със сънародници в страната приемник, знаците за родина спомагат за изразяването и засилването на връзката към родната култура. Като такива знаци, репрезентиращи родината и родното, се разглеждат както предмети от материалната култура, така и надрегионални културни елементи като музика, ястия, роден език и фолклорни обичаи.

Изследванията в областта на материалната култура определят като материални културни елементи всички докосваеми и видими неща и предмети, заобикалящи човека. Съответно към тях спадат и хранителните продукти (Hahn 2005: 19; Tolksdorf 1978: 344). За разлика от тях, музиката се възприема емоционално, но тя не е видима и следователно не е материална. Материалността обаче е от второстепенно значение, ако предметите, храната и музиката се разглеждат като символи на родина и като носители на спомени. В този контекст те изпълняват функцията на знаци, не само напомнящи миналото, но и символично пробуждащи в съзнанието произхода на техния носител, облагодетелствайки по този начин запазването на връзката му с родната страна.

Относно питателните навици на интервюираните се установи, че родината бива символизирана в ежедневието чрез приготвянето на ястия от родната кухня. От една страна, нормите и навиците за хранене са част от първичната социализация и инкултурация на мигрантите, което ги прави постоянен и консервативен елемент от тяхната култура (по произход). От друга страна, консумирането на определени хранителни продукти спомага за "идентификацията, себепредставянето и себеоткритието" на всеки мигрант в чуждоетнична среда (Matter 1991: 18). Запитаните българи приготвят български ястия не само вследствие на вкусовия консерватизъм, но и защото те събуждат в тях спомени от тяхното детство, свързващи ги с близки и приятели.

В обобщение може да се каже, че ястия и напитки от родната кухня, консумирани извън България, "припомнят цялата родина" (Weiß 1946: 132-133) на мигранта и успокояват хранителната му носталгия (Карамихова 2004: 193). Етнографът Улрих Толксдорф пише, че обвързаността с родината и носталгията по нея в никоя друга културна система не са така съхранени както "в `системата на кухнята’, свързана с кулинарните обективации, в които са запазени социални действия и културни образци за обяснение и тълкуване" (Tolksdorf 1978: 361).

Като заключение може да се каже, че мигрантите (в това число и българските) притежават богат арсенал от възможности, с които да остават свързани със своята родина, което им помага да поддържат съзнателно или неосъзнато родната си култура в чуждоетнична среда.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Тази първа концепция е от централно значение за разбирането на останалите концептни форми. [обратно]

2. Характеризиращи страната и обществото приемник. [обратно]

3. Тачи сравнява представите за носталгия в гръцкото и американското езиково и културно пространство (Tacchi 2001: 288-289). [обратно]

4. Към тях спадат и българите, получили висшето си образование в някоя от тези страни. [обратно]

5. Първите дружества са основани в Мюнхен (през 1879 г.) и в Берлин (през 1919 г.). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов 1980: Ангелов, Д. "Българска земя", "Българска страна", "Българско царство", "Българска държава", "България". Терминологични проучвания. // Старобългаристика, 1980, № 3, 8-31.

Бокова 1999: Бокова, И. Българският корен - словесни интерпретации и обредни практики (българите градинари в Унгария). // Българи в Унгария. Материали от научната конференция, проведена в Будапеща на 9-10 ноември 1997 година. Изследователски институт на Българите в Унгария, Българско републиканско самоуправление, Унгария, 1999, 164-172.

Ботев 2005: Ботев, Х. Поезия. Публицистика. Велико Търново, 2005.

Български етимологичен 1971: Български етимологичен речник. Т. І. София, 1971, 37; 461.

Български етимологичен 2002: Български етимологичен речник. Т. VІ. София, 2002, 294.

Български синонимен 1987: Български синонимен речник. София, 1987.

Български тълковен 1963: Български тълковен речник. Второ издание. София, 1963, 455, 796.

Геров 1975: Геров, Н. Речник на българския език. Т. І. София, 1975 [Пловдив, 1895], 29.

Каравелов 1984: Каравелов, Л. Българи от старо време. // Събрани съчинения в дванадесет тома. Т. І. София, 1984, 95-190.

Карамихова 2004: Карамихова, М. Американски мечти: Пътеводител сред първата генерация имигранти. София, 2004.

Колев 2005: Колев, Й. Българите извън България 1878-1945. София, 2005.

Николова 2005: Николова, Е. С реализъм за студентите. // Европа, 2005, № 3, 25-26.

Рашкова, Пенчев 2005: Рашкова, Н., Пенчев, В. Българи в Словакия - етнокултурни характеристики и взаимодействия. София, 2005.

Речник 1983: Речник на съвременния български книжовен език. Четвърто издание. София, 1983 [1959], 117.

Семов 1999: Семов, М. Българска народопсихология. Размисли върху това какви сме и какви сме били и какви сме днес. Второ обработено и разширено издание. Т. I. София, 1999.

Сивова-Цанкова 2006: Сивова-Цанкова, П. Социолингвистични проблеми на българската студентска общност в Германия. // Български език, 2006, № 2, 14-21.

 

Appadurai 2003: Appadurai, A. Modernity at Large. Cultural Dimensions of Globalization. Minneapolis/London, 2003.

Bausinger 2002: Bausinger, H. Heimat und Globalisierung. Fremde Nähe. Tübingen 2002, 11-33.

Bausinger, Braun, Schwedt 1959: Bausinger, H., Braun, M., Schwedt. H. Neue Siedlungen. Volkskundlich-soziologische Untersuchungen des Ludwig Uhland Instituts, Tübingen. Stuttgart, 1959.

Berger 1983: Berger, John. Heimat. Wo ist das? // Psychologie heute, 1983, № 12, 21-25.

Bundesamt für Migration und Flüchtlinge 2005: Bundesamt für Migration und Flüchtlinge [Федерално министерство за миграция и бежанци]. Migration, Asyl und Integration in Zahlen. Alfter/Bonn, 2005.

Dietzel-Papakyriakou 2004: Dietzel-Papakyriakou, M. Heimweh bei alten Migranten: Die Sehnsucht nach der Heimat ist auch eine Sehnsucht nach dem Raum. // Karakaşoğlu, Y., Lüddecke, J. (Hg.). Migrationsforschung und interkulturelle Pädagogik. Aktuelle Entwicklungen in Theorie, Empirie und Praxis. Münster, 2004, 29-44.

Deutsch-Bulgarisches-Forum 2009: Deutsch-Bulgarisches-Forum e.V. 2009 <http://www.deutsch-bulgarisches-forum.org> (04.06.2009).

Gächter [б. г.]: Gächter, A. The Ambiguities of Emigration: Bulgaria since 1988. (International Migration Papers 39). International Labour Office, Geneva <http://www-ilo-mirror.cornell.edu/public/english/protection/migrant/download/imp/imp39.pdf> (04.06.2009).

Greverus 1965: Greverus, I.-M. Heimweh und Tradition. // Schweizerisches Archiv für Volkskunde 61, 1965, 1-31.

Greverus 1972: Greverus, I.-M. Der Territoriale Mensch. Ein literaturanthropo-logischerVersuch zum Heimatphänomen. Frankfurt am Main, 1972.

Greverus 1979: Greverus, I.-M. Auf der Suche nach Heimat. München, 1979.

Hahn 2005: Hahn, H. P. Materielle Kultur. Eine Einführung. Berlin, 2005.

Jörn 2003: Jörn, V. Bulgaren in Berlin. Miteinander leben. Berlin, 2003.

Kassabova-Dintcheva 2002: Kassabova-Dintcheva, A. Migration und Familie. Familienforschung und Politik (am Beispiel Bulgariens). Sofia, 2002.

Khan 1995: Khan, A. Homeland, Motherland: Authenticity, Legitimacy, and Ideologies of Place among Muslims in Trinidad. // Veer, P. van der (Hg.), Nation and Migration. The politics of space in the South Asian diaspora. Philadelphia, 1995, 93-131.

Matter 1991: Matter, М: Aspekte volkskundlicher Nahrungsforschung. // Bukhart, D. (Hg.), Körper, Essen und Trinken im Kulturverständnis der Balkanvölker. Beiträge zur Tagung vom 19.-24. November 1989 in Hamburg. Wiesbaden, 1991, 15-23.

Moosmüller 2002: Moosmüller, A. Einleitung: Diaspora - zwischen Reproduktion von "Heimat", Assimilation und transnationaler Identität. // Moosmüller, A. (Hg.), Interkulturelle Kommunikation in der Diaspora. Die kulturelle Gestaltung von Lebens- und Arbeitswelten in der Fremde. Münster, 2002, 11-28.

Sadnik, Aitzetmüller 1955: Sadnik, L., R. Aitzetmüller. Handwörterbuch zuden аltkirchenslavischen Texten. Heidelberg, 1955, 61.

Schaller 2007: Schaller, H. W. Deutsche Sprache und Deutschunterricht in Bulgarien in der ersten Hälfte des 20. Jahrhunderts. // Gesemann, W., R. Ivanova-Kiefer, Zlatanova, R. (Hg.)Bulgarien-Jahrbuch 2007. München, 2007, 117-149.

Schönhuth 2006: Schönhuth, M. Heimat? Ethnische Identität und Beheimatungsstrategien einer entbetteten ‚Volksgruppe’ im translokalen Raum. // Ipsen-Peitzmeier, S., Kaiser, M (Hg.). Zuhause fremd - Russlanddeutsche zwischen Russland und Deutschland. Bielefeld, 2006, 365-380.

Streitz 1983: Streitz, W. Theoretische und methodische Implikationen des Symbolischen Interaktionismus. // Jahrbuch für ostdeutsche Volkskunde 26, 1983, 289-310.

Tacchi 2003: Tacchi, J. Nostalgia and Radio Sound. // Bull, M., Back, L. (Hg.). The Auditory Culture Reader. Oxford/New York, 2003, 281-296.

Tolksdorf 1978: Tolksdorf, U. Essen und Trinken in alter und neuer Heimat. // Jahrbuch für ostdeutsche Volkskunde 21, 1978, 341-364.

Weiß 1946: Weiß, R. Volkskunde der Schweiz. Grundriss. Erlenbach-Zürich, 1946.

Zwingmann 1962: Zwingmann, Ch. Das nostalgische Phänomen. // Zwingmann, Ch. Zur Psychologie der Lebenskrisen. Frankfurt am Main, 1962, 308-338.

 

 

© Таня Матанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.06.2009, № 6 (115)