Тодор Кръстев

web | Културно наследство...

Стратегическата цел на проекта Heritage: ESPRIT поставя особен акцент върху комуникацията между дейностите в сферата на културното наследство (проучване, образование, опазване, популяризиране) и туризма. Ето защо, част от целите на научната програма на проекта са свързани с изследването на основните научни принципи и подходи за осъществяване на ефективни връзки между културно наследство и туризъм, в рамките на феномена културен туризъм. Непосредствен практически резултат от изследването е Създаване на пилотна териториална основа за културен туризъм (РП 2). За тази цел са изследвани съвременните тенденции в областта на културния туризъм и възможностите за неговото развитие в България.

Според Международната харта за културен туризъм на ИКОМОС (Мексико, 1999) културният туризъм е вид туризъм, който използва като ресурс наследството - културните и природните ценности на средата, съхраняващи колективната памет на обществото. Може да се приеме, че този интегрален ресурс е поделен между двата специфични вида туризъм: културен (мотивиран от културно-историческото наследство и многообразието на живата култура) и екотуризъм (ориентиран към природната среда), които най-често имат общо поле на действие - в природните територии, богати на културно наследство. И двата вида туризъм се стремят да постигнат резултат на устойчиво развитие, като не само използват, но и опазват стойностите и автентичността на своите специфични и най-често невъзвратими ресурси.

От тази гледна точка, културният туризъм е дете на двама родители - Културата и Туризма, резултат от "брак", макар и по сметка, между тях. Ето защо, тенденциите за развитието на културния туризъм до голяма степен отразяват тенденциите за ролята на културното наследство и на туризма в днешния и утрешния свят.

Културното наследство, според прогнозите на Съвета на Европа, ще има изключителна роля в информационното общество на 21. век. В епохата на глобализация и невиждана мобилност именно то, при равни икономически условия, ще определя избора на човека на среда за живеене. Средите с памет все по-трайно ще привличат хора, дейности и инвестиции.

В част 1 на настоящото проучване са посочени някои актуални тенденции в представите и подхода към културното наследство. Всред тях особено значение за неговите интеграционни връзки с туризма имат следните три тенденции:

1. Културното наследство разширява своето съдържание, за да обхване освен паметниците на културата, още и други ценности: традиционни земеделски практики, социални събития и традиции, местни кухни и занаяти, неосезаеми ценности и др., формиращи единната културна среда.

2. Културното наследство разширява своя териториален обхват, за да включи ценности на все по-високи равнища: исторически градове, културни пейзажи, културни маршрути - с локален, национален, континентален, дори трансконтинентален обхват;

3. Културното наследство се изявява не само като духовна ценност, която трябва да се опазва, но и като уникален ресурс, който може и трябва да се използва за устойчиво развитие, по правилата на икономическата игра и законите на пазара. Като основен инструмент за това се очертава именно културният туризъм.

Туризмът от своя страна бележи все по-мощно развитие вследствие: увеличеното свободно време, повишаващата се продължителност на живота, намаляването на пенсионната възраст и нарастващата готовност на хората да се развличат в прехода от цивилизацията на труда към цивилизацията на отдиха, както и растящата мобилност в глобализиращия се свят. При това, без да намалява значението на природно-рекреационните ресурси, все повече нараства ролята на антропогенните - културно-исторически ресурси, определящи една нова туристическа мотивация. Заедно с това, туристическата индустрия все повече разширява своя териториален обхват. Съвременният туризъм не признава граници, той изисква свобода на придвижването и на избора на туристическите дестинации.

На тази основа се формират някои важни тенденции в развитието на културния туризъм:

1. Осъществява се интеграция и тясна икономическа връзка между Култура и Туризъм. Резолюцията от ІV Конференция на Съвета на Европа (Хелзинки, 1996) подчертава, че "приходите от културен туризъм могат да допринасят със значителни средства за поддържането и опазването на културното наследство", по посочената преди това логика: ако културното наследство е способно да стимулира туристическата индустрия, то и туризмът от своя страна трябва да подпомогне разкриването, опазването и популяризирането на своя собствен културно-исторически ресурс.

2. Незаменима търговска стойност придобиват цялостни културно-исторически пакети, включващи културна, туристическа, транспортна и информационна инфраструктури, допълнени с привлекателни вторични продукти и дейности (фестивални атракции, търговия, кулинария, лов, риболов и др.). Културните ценности, най-често интегрирани с природните ценности, са в центъра на тази система, третиран като завършен туристически продукт, с обновяваща се инфраструктура около него, която го прави перманентно привлекателен.

3. Имиджът на селището-територията-страната се превръща в продаваем търговски продукт, който се лансира по света с цялостен маркетинг и реклама, защото създава благоприятен климат за инвестиции и туризъм. Културното наследство е ключов елемент на имиджа.

В резултат през последните години културният туризъм се развива като една от най-успешните туристически индустрии в света. Делът на туристическите пътувания, мотивирани от културата и културното наследство непрекъснато нараства. Туристическата практика изявява културното наследство като истинска "златна мина" за развитието на националните икономики.

В тази светлина, особена роля за интеграционните връзки между културното наследство и туризма придобива историческата територия: частта от земната повърхност, която независимо от своя териториален обхват или топографска хомогенност, притежава като цяло културно историческа кохерентност и идентичност, включвайки свързани следи от миналото, забележителни по своя исторически, археологически, художествен, научен, социален или технически интерес. Именно тази концентрация на културни стойности прави историческите територии интеграционно поле за култура и туризъм. Историческата територия представлява цялостна културна среда, която обхваща единични или групови културни ценности, културни пейзажи, исторически селища, културни маршрути, ценни природни среди и характерни пейзажи (в смисъла на Европейската конвенция за пейзажа). Тази културна среда не може да бъде териториално ограничавана - нейният териториален обхват зависи от логиката на културно-историческите процеси, на съответното локално, национално, регионално или континентално ниво.

Трябва да се подчертае ключовото значение на културните пътища в историческата територия. Те имат свързваща роля на своеобразна културна инфраструктура в територията, изявяват нейното тематично богатство и реализират културната й кохезия - следователно, съществено допринасят за нейните интеграционни възможности.

Можеше да се очаква, че новата визия за наследството ще насочи вниманието към Пътя,като емблематичен елемент на човешката среда, разглеждан не само като средство за комуникация и транспорт, но и като вид културна ценност. Концепцията за Пътя получава начален тласък с включването на Santiago de Compostele в Списъка на Световното наследство през 1993 и с последвалата я среща на експерти в Мадрид на тема Пътищата като интегрална част от нашето културно наследство (24-25 ноември 1994). По-късно концепцията е развита с опита на ЮНЕСКО върху Пътищата на диалога, чрез серия от проекти за пътища, лансирани в рамките на Световното десетилетие за развитие на културата (1988-1997). В тази оптика пътищата отразяват ролята на културата за обмена, за териториална кохезия и за разбирателството между общностите, както и за тяхното устойчиво развитие. От друга страна, тази тяхна специфика се свързва с посочените особености на съвременния туризъм, базиран върху повишаващата се мобилност, която не признава граници.

Върху тази обща основа и в условията на перманентен международен дебат, еволюцията на концепцията за Пътищата на диалога изявява две ключови понятия: културен маршрут и културен коридор.Ще се опитам да направя една съпоставка между двете понятия, в качеството ми на пряк участник в този дебат.

Културният маршрут е обект на все по-засилено внимание през последното десетилетие от страна на различни международни актьори.

ИКОМОС и неговият Международен комитет за културни маршрути, влагат забележителни усилия за дефинирането на понятието в серия от срещи и в приетата през 2008 г. в Квебек Международна харта за културните маршрути. Последният от тези документи (от юни 2005) акцентира върху следните ключови характеристики на понятието:

• културният маршрут е традиционен път, материално детерминирано историческо трасе;

• културният маршрут съответства на определена историческа функция и цел;

• културният маршрут включва материални и нематериални културни феномени.

Документът насочва вниманието и към други характеристики на културните маршути, базирани върху общата концепция за пътя: те притежават "динамичен характер", носят свидетелства за взаимодействия и обмен между общности.

ЮНЕСКО от своя страна включва в последната версия на Orientation devant guider la mis en oeuvre de la Convention du Patrimoine mondial, като спицифичен тип ценност - Пътища на наследството. В тяхната дефиниция тук е внесен един нов аспект: един културен път може да бъде считан като специфичен и динамичен вид културен пейзаж.

Съветът на Европа през последните години активно работи върху своята програма Културни маршрути, като с помощта на Европейския институт за културни маршрути (Institut Européen des Itinéraires culturels), с подкрепата на Великото херцогство на Люксембург и с участието на редица европейски държави и местни общности утвърди мрежа от европейски културни маршрути (фиг. 1).

Фиг. 1. Мрежа на европейските културни маршрути
© Карта: Асоциация за културен туризъм, разработена в Мултумедийна лаборатория, УАСГ, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2005 г.

Тази дейност е регламентирана с Резолюция (98) 4 на Съвета на Европа, според която: "Културните маршрути са организирани около една тема" и отговарят на серия от критерии. Вложената тук идея за ролята на интегрираща историческа тема е също нов аспект, който произтича от символичните стойности на културния маршрут.

Всички посочени дефиниции на различните актьори имат обща концептуална основа: партимониалния характер на културния маршрут, неговите материални и нематериални измерения, свързани с конкретно историческо трасе, природен контекст, цел, функция и тема. Но заедно с това, всеки участник в дебата добавя нови стойности в съдържанието на базисното понятие, внася своята гледна точка. Очевидно е назрял моментът за изработване на единна концепция за културен маршрут, която да отчете цялото богатство от аспекти на неговото съдържание, в един истински научен дебат, без предубеждение и догматизъм. Впрочем, първият утвърден и включен в Списъка на Световното наследство културен маршрут Santiago de Compostele покрива критериите във всички посочени дефиниции на различните актьори и би могъл да бъде отлична база за консенсус между тях.

Понятието Културен коридор е лансирано за пръв път през 1974 от румънския професор Разван Теодореску, за да характеризира един специфичен феномен на Югоизточна Европа: традиционните териториални направления в региона, по чието протежение циркулират културни ценности, идеи и иновации в един постоянен континюитет на връзки, влияния и взаимодействия.

Понятието неслучайно възниква по повод на Югоизточна Европа - истински кръстопът на цивилизации и религии през вековете; медиатор между Изтока и Запада, Севера и Юга; територия, пронизана от вътрешни взаимодействия и свързана с общи исторически корени. В резултат, в региона се формират във времето териториални оси на вековни отношения - жива памет на цивилизациите и здрава връзка между народите, които го населяват - културни коридори.

През 2000 г. група експерти от всички страни на Югоизточна Европа, по инициатива на ИКОМОС/България¹, работейки в мрежа, идентифицират тези културни коридори в региона и съставят техните карти (фиг. 2).

Фиг. 2. Международен проект Културни маршрути на Югоизточна Европа в рамките на кампанията на Съвета на Европа, общо наследство
© Карта: БНК на ИКОМОС, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2000 г.

През май 2005 Културните коридори на Югоизточна Европа (фиг. 3) са тема на мащабен политико-експертен форум, състоял се във Варна, България, под патронажа на българския президент, Генералния директор на ЮНЕСКО и Генералния секретар на Съвета на Европа, с участието на ЮНЕСКО, Съвета на Европа, Европейския съюз и ИКОМОС. По този повод ЮНЕСКО съставя документа Концептуална рамка, където културните коридори се поставят във връзка с Пътищата на диалога и с Културните маршрути, като се изтъква тяхната обща основа: взаимодействие между наследството и диалога, вписани в историята и паметта, създаващи ново пространство за комуникация и взаимодействие.

Фиг. 3. Културни коридори на Югоизточна Европа
© Карта: Асоциация за културен туризъм, разработена в Мултумедийна лаборатория, УАСГ, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2005 г.

Действително културните маршрути и културните коридори имат общи концептуални корени - те са пътища на диалога - културни пътища, вид културно наследство, което свидетелства за обмен в пространството и времето, демонстира ролята на културата в обществото. Те не са проста комуникация, не са само "туристически продукт", а са вид наследство, свързано с паметта.

Но въпреки общите белези, двете понятия не бива да се смесват/confondre. Ще споделя своето мнение по този въпрос.

Първо, културният коридор, за разлика от културния маршрут, не винаги може да бъде идентифициран с един конкретен, материално детерминиран комуникационен път, който притежава съхранено историческо трасе. Културният коридор представлява по-скоро едно историческо направление, една териториална ос формирана във времето, по която традиционно съществува движение и обмен, едно общо пространство на диалог между страни и региони. Обикновено културният коридор възниква на основата на реален исторически път. Например генезисът на културните коридори в Югоизточна Европа: Via Egnatia, Виа Понтика, диагоналът Истамбул-Одрин-Пловдив-София-Белград и др. е в древните антични пътища в региона. В процеса на еволюцията, тяхната оригинална субстанция постепенно е изчезнала, инициалните трасета са се трансформирали, но са останали съхранени автентичните териториални направления на древните пътища. Съхранен е континюитетът на техните цели и функции за междукултурен диалог и обмен в региона. Изчезнала е субстанцията, но е съхранена структурата. Така както при еволюцията на един историческият град неговият субстанция може да се трансформира, но да бъде съхранена структурата на неговата градска тъкан като културно наследство.

Второ, културният коридор, за разлика от културния маршрут, не трябва да бъде свързван с една единствена детерминирана цел, с една функция или с една тема. Културният коридор има много измерения, той е полифункционален и политематичен. Историческото направление служи във времето на много цели, свързани с обмена и диалога. Например, в Концептуалната рамка на ЮНЕСКО се посочват редица възможни теми, свързани с културните коридори на Югоизточна Европа, които произтичат от диалога и обмена между общностите (поклонически пътища, антични пътища, пътища на мостовете и др.).

Трето, поради горното, културните коридори включват в своята историческа аура културно-исторически обекти, които са свързани с цялото разнообразие на неговите функции, цели и теми, въплътени в ценности от различен вид: архитектурни и археологически, произведения на изкуството, културни пейзажи, културни маршрути и др. В Концептуалната рамка на ЮНЕСКО се подчертава, че при културните коридори са от голямо значение асоциативните и нематериални аспекти, които свидетелстват за традициите на обмена, движението и диалога между народите по въпросната историческа ос, дори когато е изчезнало конкретното инициално историческо трасе.

Четвърто, културните коридори, в сравнение с културните маршрути, са в по-голяма степен обвързани със съвременните процеси на обмен, творчество, междукултурни взаимодействия и развитие, в един перманентен континюитет. В Концептуалната рамка на ЮНЕСКО се изтъква ролята, която културните коридори биха могли да играят за разтварянето на културата и нейното разполагане в сърцето на съвременния обмен и в процесите на развитието, както и за един новаторски културен туризъм. Впрочем, споменатият Регионален форум Културни маршрути на Югоизточна Европа във Варна през 2005 г. показва именно стимулиращия ефект на културните коридори за постигането на регионално съгласие и партньорство на държавите от един исторически неспокоен регион. Със специална Декларация държавните глави от региона поемат конкретни ангажименти за съгласувани действия за идентификация, опазване, устойчиво развитие и промоциране на общите културни коридори и културно наследство, свързано с тях (Декларация от Варна, 2005).

За нуждите на настоящото проучване е особено важно, че културните пътища могат да бъдат изключителен феномен на туризма, поле за осъществяване на желаните интеграционни връзки между култура и туризъм в историческите територии. Те могат да бъдат развити като цялостни културно-туристически пакети, при условие че включват, наред с посочените културни среди, още и публични инфраструктури: туристическа, комуникационно-транспортна и информационна, допълнени с привлекателни вторични продукти и дейности. Така, културните маршрути интегрират духовни и икономически връзки, природни и културни ценности, в цялостни културно-туристически системи (например, по модела на Santiago de Compostele - едновременно Световно наследство и завършен туристически продукт). Разбира се, публичната инфраструктура не бива да застрашава посочените културни стойности на културния маршрут - напротив, трябва да ги изявява и утвърждава. Това дефинира устойчивостта на културния туризъм. Културната ценност (архитектурна, археологическа, художествена, нематериална и др.) е в центъра на тази система, изявена като туристически продукт, с обновяваща се инфраструктура около него. С тези свои характеристики, културните маршрути създават в историческите територии условия за приложение на принципа на "конкурентния кластър", като основа за устойчиво регионално развитие на различни отрасли, свързани с туризма. Уникалното е, че тези системи могат да се формират както на национално, така и на регионално, континентално, дори на интерконтинентално нива. Това създава възможност да бъде изявена цялата идентичност и разнообразие на културната среда на дадено ниво; да се стимулират вътрешните ресурси на териториите; да се постигне балансирано разпределение на туристическите потоци; да се активизират трансграничните контакти; да се формират координирани регионални политики в областта на културното наследство и туризма. Ето защо, в една такава система, туристическият пазар е стимулиран много по-силно, отколкото в затворените локални туристически единици.

В този смисъл, културните пътища имат изключителен принос във формирането на културно-туристическите продукти в историческите територии, които представляват интегриран пакет от обекти на културното и природното наследство, заедно с разнообразието от живи култури, културни събития, специфични средства за интерпретация и маркетинг, интегрирани с публична инфраструктура. Този пакет би трябвало да притежава качеството устойчивост и да бъде годен да участва в туристическия пазар.

Съдържанието на културно-туристическия пакет включва следните основни инфраструктури:

• културни и природни ценности, включително разнообразните прояви на културната индустрия, живите култури, културния календар и др., които представляват основание и база за формиране на пакета;

• туристическа инфраструктура - всички разновидности на средства за подслон, настаняване, хранене, развлечение, спорт и др.;

• комуникационна/пътна инфраструктура - мрежата от пътища и пътни съоръжения;

• транпортна инфраструктура - мрежата от транспортни средства по комуникационната инфраструктура: жп, автобусен, автомобилен, корабен, велосипеден и др. видове транспрт;

• информационна инфраструктура - носител на информация за културните ценности и за възможностите за тяхното туристическо използване.

По принцип, културно-туристическите пакети се създават около водещи първични културни обекти, прояви или теми, които притежават най-силна туристическа атрактивност. Но заедно с тях, пакетът включва и разнообразни вторични обекти, теми и дейности (както бе посочено, например, фестивални, атракционни, търговски, кулинария, спортни, лов и риболов и др.), които в комбинация с туристическата и информационната инфраструктури, групират по нов начин ресурсите в територията и провокират нови туристически интереси. Тази променлива и непрекъснато обновяваща се структура около основните обекти ги прави перманентно привлекателни. Всичко това гарантира постоянната атрактивност на туристическия продукт, не изчерпва интереса към него, напротив, прави го цел на многократни туристически посещения. Появата на нови теми разкриват нови, неизвестни културни и природни ресурси на територията, осигурявят нова туристическа атрактивност и задоволяват широк спектър от туристически интереси. Не е изключено в този процес, определени вторични обекти впоследствие да придобият първично значение.

Културният път, който е в основата на културно-туристическия продукт, отлично отразява ролята на движението и динамиката в културния туризъм, който не се съобразява с границите и е перманентно насочен към разнообразни привлекателни цели. Тези туристически стойности на културните пътища могат да се разгърнат най-пълно в рамките на една интегрирана отворена мрежа от културни коридори/маршрути, третирана като мрежа от паралелно съществуващи и свързани помежду си културно-туристически продукти. Могат да бъдат посочени следните предимства на подобна културно-туристическа система:

1. Интегрирането на културни пътища на различни нива (локално, национално, регионално, европейско, световно) в мрежата създава възможности за отворен културен туризъм, който е в състояние да обхване всички нива на културните ценности. По принцип, истинският културен туризъм не е капсулиран и фрагментиран в локални или национални рамки. Например, историческата еволюция на православните манастири изявява през различните епохи локални кулминации в различни точки на Балканите: палеохристиянските манастири в Дафни, Солун , Capadocie - до Х в.; манастирите в Константинопол, о. Патмос, Hossios Lucas, Nea Moni и Бачково - Х-ХІ в.; центърът Saint Montagne à Mont Athos, после сръбските манастири в Студеница, Сопочани и Дечани, българските в Иваново и румънския в Neamt - ХІІІ-ХV в.; манастирите в Метеора и в Молдавия - ХV-ХVІІІ в.; българското Национално възраждане в Рилския манастир и стилът Бранкован в Румъния - ХVІІІ-ХІХ в. (T. Krestev/E. Bakalova, Les monastaires orthodoxes dans les Balkans, Etude comparative, http://www.icomos.com). Един координиран регионален туристически мениджмънт в рамките на Балканска мрежа на културните маршрути би разкрил неподозираното богатство на този регионален феномен и би повишил значително конкурентността на културния туризъм в региона. Обратно, фрагментирането на културно-туристическия пазар само в локални рамки ще има частичен и непълен ефект, при което голяма част от туристическия ресурс ще остане недостъпна.

2. Свързването на културните пътища в териториална мрежа създава възможности за гъвкаво регулиране на туристическите потоци. Вместо ограничен брой единични дестинации, които претоварват главните културни обекти, се предлага мрежа от дестинации, които равномерно разпределят туристическите потоци.

3. Туристическите продукти, изградени около културните пътища, ще бъдат тематични, организирани около определени водещи теми, свързани с темите на европейските културни маршрути. По този начин те ще получат ясно европейско измерение и ще се интегрират в европейската мрежа. Това е шансът например за един анонимен родопски мост да получи европейска стойност, например свързана с темата Мостовете на Европа.

4. Създават се условия да бъде задоволен туристическия интерес към цялото разнообразие от характеристики на културното наследство по отношение на неговите типове, пластове, стойности, теми и др.

5. Създава се възможност да бъде изявен пълният културно-туристически потенциал на териториите, да бъде активизиран неизвестен до сега културно-туристически ресурс.

Следвайки тази логика, Асоциация за културен туризъм реализира няколко пилотни проекта за регионални туристически продукти² по български фрагмент от Трансбалканския културен коридор (фиг. 4, 5), осъществени с финансовата помощ на програма ФАР (2003) и в партньорство с регионални и местни власти:

Фиг. 4. Проект Назад през вековете в мрежата на културните пътища на Р България
© Карта: Асоциация за културен туризъм, БНК на ИКОМОС, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2003 г.

Фиг. 5. Група регионални туристически продукти по българския фрагмент на Източния трансбалкански културен коридор, реализирани в рамките на програма ФАР за културен туризъм
© Карта: Асоциация за културен туризъм, БНК на ИКОМОС, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2003 г.

• културен маршрут От Съвременността към Средновековието по средновековния път "Иваново-Червен" (област Русе), свързващ крепостта "Червен" с комплекс от средновековните скални манастири в Иваново (Световно наследство);

• културен маршрут По пътя на Непознатото Възраждане по традиционния път в област Габрово, от епохата на Българското възраждане (18.-19. век), свързващ центровете на народната архитектура;

• културен маршрут Родопска Света гора по поклоническия Бачковски път, свързващ 4 манастира, 30 църкви и над 200 параклиса в православната агломерация (общини Асеновград и Лъки). В него са идентифицирани историческите теми и териториите, които им съответстват: православна култура; пътища на древността, народна архитектура, градски и селски традиции, вино и локална кухня, родопска природа. На тази основа е дефинирана териториалната структура на регионалния туристически продукт, образите, свързани с него, логото, информационната инфраструктура. Осъществена е реабилитация на древни пътища, консервация на исторически паметници, изграждане на публична инфраструктура и др. (фиг. 6, 7).

Фиг. 6. Информационна инфраструктура по протежение на културен маршрут Родопска Света гора
© Фотография: проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2003 г.

Фиг. 7. Културен маршрут Родопска Света гора - общини Асеновград и Лъки
© Карта: Асоциация за културен туризъм, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2003 г.

Фиг. 8. Национална мрежа на културните маршрути
© Карта: БНК на ИКОМОС, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 1999 г., Голямата награда на Делегацията на Европейския съюз в България, 2002 г.

Посоченият национален и международен опит изявява и ролята на информационните технологии за проучването, представянето и популяризирането на културните пътища и на съответните културно-туристически продукти. Във връзка с проектите Национална мрежа на културните маршрути (1999) (фиг. 8) и Културни маршрути на Югоизточна Европа (2000) (фиг. 2) на БНК на ИКОМОС бяха съставени GIS карти с електронни бази от данни на културните маршрути на България и Югоизточна Европа. В рамките на посочените проекти за културно-туристически продукти, реализирани по програма ФАР (2003-2004), бяха реализирани информационна системи и мултимедийни продукти за представяне и популяризиране на продуктите. През 2006 г. Асоциация за културен туризъм в партньорство с Мултимедийната лаборатория към УАСГ и мрежа от експерти от Югоизточна Европа създава уебсайт за културното наследство на Югоизточна Европа, адресиран към децата (http://www.otkrivam.com)³ (фиг. 9), а по-късно с подкрепата на Правителството на Люксембург реализира уебсайт, посветен на културните коридори на Югоизточна Европа (http://www.seecorridors.eu)⁴ (фиг. 10). Общият извод е, че информационните технологии стимулират интеграционните връзки между културното наследство и туризма, повишават ефективността на тяхното взаимодействие.

Фиг. 9. Начална страница на уебсайт Открий съкровището
© Илюстрация: Асоциация за културен туризъм, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2006 г., реализиран с подкрепата на Британски съвет България, Голямата награда на Медийния фестивал в Албена, 2006 г.

Фиг. 10. Начална страница на уебсайт Културните коридори на Югоизточна Европа
© Илюстрация: Асоциация за културен туризъм, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2006 г., реализиран с подкрепата на Правителството на Люксембург

Като се имат пред вид посочениет тенденции и резултатите от проучвания и конкретни практически действия, в рамките на настоящия проект са проучени възможностите за разкриване, опазване, устойчиво използване и популяризиране на културното наследство по един конкретен културен коридор, който е свързвал през вековете България, Гърция и Румъния и притежава изключителен културен ресурс - Източния трансбалкански път. Резултатите от проучването са споделени на Регионалния форум Трансбалканският културен коридор Гърция-България-Румъния - споделено наследство и общо европейско бъдеще, организиран от Асоциация за културен туризъм, в партньорство с Областна администрация Пловдив (Пловдив, 16-17 ноември 2007).

Проучванията очертават пет стратегически направления за бъдещи общи действия за реализиране на посочените възможности:

Идентифициране, разкриване на Трансбалканския културен път (Пътя)

Като се съобразява с приетите Карти на тематичните културни маршрути на Югоизточна Европа (2000), екипът на Асоциация за културен туризъм прецизира структурата на Пътя (фиг. 11).

Фиг. 11. Източният трансбалкански път с ключови културно-исторически обекти
© Карта: Асоциация за културен туризъм, разработена в Мултумедийна лаборатория, УАСГ, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, 2007 г.

Той преминава през Румъния, България и Гърция като основен гръбнак на балканските православни средища: от ареала на Молдавските манастири и дървените църкви в Марамуреш, към Търновската и Родопската свети гори, до големия православен път Виа Егнация. Тази ос свързва различни исторически пластове - от най-древните паметници до ценностите на Новото време, като обединява и изключителни агломерации с народна архитектура.

Структурата на Пътя включва:

• историческата ос на движение, диалог и обмен, функционираща днес чрез съвременните пътища по протежение на транспортния коридор К9;

• зоната на влияние на пътя;

• мрежата от културни маршрути с различни теми;

• изключителните културни и природни ценности, между които 8 са Световно наследство.

Пътят включва огромно разнообразие от теми, но две от тях имат интегрален характер:

• православна и манастирска култура;

• историческа стратификация в един истински "исторически кладенец", позволяващ "пътуване през хилядолетията" - същностна особеност на Балканите като кръстопът на култури и цивилизации.

Очертана е необходимостта от обединяване на усилията с участието на експертния потенциал от трите страни, за цялостно дефиниране на Пътя, на неговата територия и ценности и на водещата му тема. На тази база Пътят може да бъде номиниран за статута Културен маршрут на Съвета на Европа според критериите и условията в Резолюция CM/Res (2007)12 на Съвета на Европа.

Опазване и устойчиво използване на Пътя

Усилията в тази област трябва да бъдат съобразени с два основни принципа:

1. Единство на двете основни начала за подход към културното наследство: опазване и използване, което осигурява устойчивото развитие на ценния ресурс.

2. Единство на мрежата от културни пътища на различни нива, а именно:

• фрагментите от Пътя в рамките на съответните национални територии;

• пълният обхват на Пътя между трите държави;

• общата мрежа от културни коридори на Югоизточна Европа;

• мрежата на европейските културни маршрути, регламентирани от Съвета на Европа.

На тази основа трябва да бъдат насърчавани интегрираните реализации на новаторски културен туризъм, които активизират културните пътища и културния обмен по тях, допринасят за опазване на наследството и за устойчивото регионално развитие. Това предполага създаването на мрежа от културно-туристически продукти, изградени по протежението на Пътя и свързани чрез него с европейската мрежа за културен туризъм.

Една подобна мрежа би могла да се осъществява етапно, чрез създаване на отделни нейни фрагменти с активното участие на регионалните и местните общности. Впоследствие, отделните реализирани фрагменти на културните коридори могат последователно да бъдат свързвани в обща мрежа чрез механизмите на регионалното и трансграничното сътрудничество.

Популяризиране

В Декларацията от Варна (2005) държавните глави от региона поемат ангажименти да способстват за популяризиране на културното наследство и културните коридори в региона, чрез използване на съвременни технологии за разпространение, в сътрудничество с Европейския институт за културни маршрути, както и с други специализирани институции. Като се имат пред вид тези ангажименти, с обединените усилия на трите страни могат да бъдат създавани серии от мултимедийни продукти: гидове, СD, албуми, рекламни продукти и др., които представят имиджа на Пътя в цялото му многообразие.

На изложбата, организирана от Асоциация за културен туризъм в рамките на Региоиналния форум в Пловдив (2007), е представена част от тези възможности (http://www.seecorridors.eu).

Управление

Посочените дейности трябва да бъдат ефективно управлявани с обединените усилия на заинтересуваните страни по протежение на Пътя. В противен случай всичко ще се разпадне на отделни изолирани продукти и точкови дестинации. Могат да се имат предвид следните аспекти на това управление:

1. Изграждане на механизми за партньорство и структури на сътрудничество за опазване и устойчиво развитие на Пътя, с участието на регионални и местни власти, гражданския сектор, научно-експертния потенциал и туристическия бизнес. Началната точка би могла да бъде формирането на кръг от инициатори на проекта - например в рамките на настоящия форум, към който могат да се присъединят и други участници. По-късно, тази общност може да се институционализира като асоциация или федерация на асоциации, според критериите на споменатата резолюция на Съвета на Европа.

2. Изготвяне на Стратегия и План за действие за идентификация, опазване, устойчиво развитие и популяризиране на Пътя, на основата на Стратегията от Опатия (2006). Те ще интегрират усилията в посочените направления, за да бъде осигурена жизнеността и устойчивото развитие на Пътя.

3. Осигуряване на статут на Пътя чрез номинирането му за Културен маршрут на Съвета на Европа. За тази цел трябва да бъде изготвено и представено досие, според изискванията на Резолюцията на Съвета на Европа.

4. Осигуряване на финансиране на дейностите, включени в Плана за действие. Необходимо е гъвкаво да се използват различни източници на финансиране, като например:

• възможности на публично-частното партньорство и др.;

• европейски програми от различен тип;

• структурните фондове на Европейския съюз за България и Румъния за изграждане по Пътя на интегрирани туристически продукти от посочения тип. Проектите за културен туризъм в рамките на Оперативната програма Регионално развитие за усвояване на европейските фондове в България не бива да бъдат механично избрани, изолирани и несвързани помежду си. Ако тези проекти бъдат замислени като свързани регионални туристически продукти, интегрирани с културните пътища в смисъла на посочения модел, това би повишило тяхната ефективност и би им дало желаното европейско измерение и трансграничен потенциал. Това изисква цялостна териториална стратегия за културен туризъм, лансирана на централна ниво. За сега такава стратегия в България липсва. Тази липса неизбежно ще повлияе негативно върху качеството на проектите.

Изграждане на капацитет

Накрая, необходимо е изграждане на капацитета на участниците в този процес: за разбиране към културното наследство и неговото опазване; за подход към устойчив, новаторски културен туризъм; за способност за партньорство: надобщинско, публично-частно и трансгранично.

Както бе отбелязано, сега този капацитет не е достатъчен, което създава рискове за реализацията на добрите намерения. Усилията трябва да бъдат насочени към изграждане на капацитет в различни направления:

• В регионалните и местни власти. Проучванията на Асоциация за културен туризъм в партньорство с НСОРБ в Родопския културен ареал показват, че местните общности, ако получат необходимата експертна помощ, могат да бъдат отлично мотивирани за изграждане на партньорски мрежи за такъв тип туризъм (вж. раздел 4.4 на настоящото проучване);

• Всред участниците в туристическия сектор;

• В рамките на университетското и следуниверситетското обучение на младите специалисти в съответните области. На изложбата, организирана от Асоциация за културен туризъм в рамките на настоящия проект, могат да се видят например резултатите от работата на студентите по архитектура в тази област.

В съответствие с посочените стратегически направления за общи действия, в рамките на проекта е проучена и пилотна териториална основа за културен туризъм - включена в зоната на влияние на Трансбалканския културен път като поле за интеграция между култура и туризъм според целите на проекта.

Критериите за избор на територията съответстват на посочените по-горе съвременни тенденции, принципи и подходи:

1. Територията трябва да притежава като цяло културно-историческа кохерентност и идентичност, включвайки разнообразни културни ценности.

2. Територията трябва да бъде поле за синтез на културни и природни ценности, да притежава идентична пейзажна характеристика.

3. Културната кохерентност на територията да бъде осъществена чрез изявени културни пътища, организирани около различни теми и свързващи множества от културни и природни ценности.

4. В територията да съществуват възможности за изграждане на адекватна комуникационна, информационна и туристическа инфраструктура в рамките на цялостните туристически продукти.

На тази основа е избрана територията на Родопския културен ареал, включваща 20 общини в Източни и Централни Родопи.

С изследването и дефинирането на темите и културно-туристическите продукти са ангажирани участници в настоящия проект - преподаватели и докторанти, както и студенти от УАСГ⁵

Първата фаза от работата е съставянето териториалната основа на бъдещите регионални културно-туристически продукти - тематичните културни маршрути, свързани с европейската мрежа на културни маршрути. За тази цел са проучени територията и нейните ресурси; проведени са шест учебни експедиции на място; събрана, анализирана и селекционирана е информацията. В резултат са обособени следните направления за по-детайлни проучвания:

• културните следи от праисторията и тракийската култура;

• културните следи от античността;

• културните следи от средновековието;

• културните следи от Възраждането и Новото време;

• нематериалното наследство - занаяти, поминък;

• фолклорът - музиката, танците, легендите.

Паралелно с това са проучени съществуващите елементи и системи на публичната инфраструктура на територията, както и природното наследство.

Проучванията изявяват многообразието от специфични теми, които съответстват на определени исторически характеристики на територията. Темите са синтезирани в шест интегрални теми, дефиниращи основните културни пътища на територията:

• древни пътища и мостове на Европа;

• селски бит;

• водата - неоценимо благо;

• различни етноси и религии - общо наследство;

• човекът и природата;

• древни култове: човек, богове и природа.

В резултат е съставена синтезна карта (фиг. 12) с шестте тематични културни маршрута в Родопския културен ареал. Всеки от тематичните културни маршрути би могъл да бъде основа за конкретен регионален туристически продукт, реализиран в рамките на трансграничните културни коридори на Югоизточна Европа чрез ефективно използване на структурните фондове по Оперативната програма "Регионално развитие". Една мрежа от възможни водещи културно-туристически продукти с трансграничен ефект, свързани с мрежите на културните коридори на Югоизточна Европа и на европейските и световни културни пътища, би имала силен ефект върху устойчивото развитие на територията.

Фиг. 12. Културни маршрути в Родопския културен ареал
© Карта: Асоциация за културен туризъм, разработена в Мултумедийна лаборатория, УАСГ, колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев

На тази основа студентите - участници в проекта, бяха насочени да дефинират серия от урбанистични и архитектурни проекти в територията, които конкретизират предложените културно-туристически продукти и техни компоненти. Проектите прераснаха в дипломни работи през учебната 2008-2009 г.

Като се имат пред вид посочените интеграционни стойности на историческите територии, в смисъла на целите на настоящото проучване вниманието бе насочено към два специфични и недостатъчно проучени видове интегрално наследство: културните маршрути в историческия град (3.4) и културните пейзажи (3.5).

БЕЛЕЖКИ

1. Колектив с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев. [обратно]

2. Колективи с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев. [обратно]

3. Проект с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, реализиран с подкрепата на Британски съвет - България и с участието на мрежа от експерти от Югоизточна Европа. [обратно]

4. Проект с ръководител проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев, реализиран с подкрепата на Правителството на Люксембург и с участието на мрежа от експерти от Югоизточна Европа. [обратно]

5. Преподаватели: проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев (ръководител на проекта), доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, гл. ас. арх. Емил Йорданов, гл. ас. Велина Панджарова, ст. ас. арх. Доника Георгиева, арх. Мирослав Велков; студенти - специализанти по Опазване на архитектурното наследство към Катедра "История и теория на архитектурата" към АФ на УАСГ: Бойка Огнянова, Вела Николова, Георги Тодоров, Данаил Димов, Димитър Рахов, Иван Кюркчийски, Иван Ружев, Иван Щерев, Ина Динева, Йоана Димитрова, Лидия Любомирова, Лина Йотова, Магдалена Йорданова, Мария Петкова, Мая Моллова, Олга Дорева, Росица Боянова, Светослава Щилиянова, Станко Мусов, Цветомир Панайотов, Ясен Попов. [обратно]

© Тодор Кръстев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009
Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани в туризма (Heritage: ESPRIT). Под общата редакция на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев. Варна: LiterNet, 2009