|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
6.2. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА
ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ МРЕЖИ ОТ ПАРТНЬОРИ
Стефан Тъпанов, Доника Георгиева web | web | Културно наследство... На национално ниво, в България, съществуват редица образователни и изследователски институции и центрове, както и неправителствени организации с дейност в най-разнообразни области на културното наследство. За съжаление, в повечето случаи те работят в относително затворени рамки, което ограничава възможностите и техническия им капацитет. Ето защо, настоящият проект си поставя за цел да обедини усилията - научния, експертния и технически капацитет, и способности на шест водещи организации в областта на културното наследство в България. Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) - водещ образователен център в България, който подготвя кадри в областта на опазване на архитектурното наследство, включително използването му за целите на устойчивия културен туризъм в рамките на специализация по "Опазване на архитектурното наследство" към катедра "История и теория на архитектурата", Архитектурен факултет. От 2005 г. университетът разполага и със специализирана Мултимедийна лаборатория по културно наследство - материална база, оборудвана със съвременни технологии. Още от самото си създаване Лабораторията съдейства в разработката на редица проекти и продукти в областта на културното наследство, културния туризъм и педагогика на наследството. В Мултимедийната лаборатория се разработва и поддържа база от данни с проекти на преддипломанти и дипломанти по специалност "Опазване на архитектурното наследство" към катедра "История и теория на архитектурата". Структурата на базата от данни е съобразена с по-тясната специфика при изучаването, опазването и представянето на архитектурните ценности. Национална художествена академия (НХА) - катедра "Реставрация" е водещ образователен център в България, който подготвя кадри в областта на проучването и реставрацията на художествени ценности. Подготовката на специалистите със степен: "магистър - реставратор" е съобразена със съвременните международни стандарти и изисквания за професията реставратор. Обучението е насочено към широк спектър от задачи, свързани с опазването на културното наследсво: проучване, документиране, реставрация и мониторинг на културни паметници. Очаква се в близко бъдеще целият реставрационен архив на катедра "Реставрация" да бъде конвертиран в цифров формат. Това ще позволи бързото интегриране на този архив в бъдещата информационна мрежа на НХА и използването му от всички заинтересувани институции и специалисти. Асоциация за културен туризъм (АКТ) - неправителствена организация, която работи в областта на устойчивото използване и представяне на културното наследство в областта на културния туризъм. Организацията разработва проекти в партньорство с местни и регионални власти, с международни образователни и изследователски организации. Тя привлича млади специалисти - архитекти, графични дизайнери, туристически мениджъри, уебразработчици и др. През последните години, асоциацията работи активно в областта на "дигиталното" културно наследство и търси съвременни начини за създаването на отворена база от данни, която да обедини разнообразните форми на културното наследство. Български национален комитет на ИКОМОС (БНК на ИКОМОС) - неправителствена организация, която обединява водещи експерти в България по опазване на културното наследство. БНК на ИКОМОС формира една полидисциплинарна общност от архитекти, инженери, художници, археолози, туристически деятели, юристи и др., които работят в различни области на опазването, използването и промоцирането на културното наследство. Водещи дейности на организацията са консервацията, реставрацията, адаптацията и преставянето на конкретни обекти на културното наследство в България. Експерти на БНК на ИКОМОС са преподаватели в редица висши учебни заведения. Национален археологически институт и музей при Българска академия на науките (АИМ при БАН) - научно-изследователска институция, национален център и координатор на всички археологически проучвания на територията на България. Специалистите в АИМ при БАН работят върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в., извършват дейности по консервация, реставрация и фотодокументиране, организират музейни експозиции, разработват сценарии за научно-популярни и документални филми. Институтът активно участва и в обучението на млади експерти: ръководи докторанти, организира лекционни курсове и води семинарни занятия в някои университети. Институт за фолклор при Българска академия на науките (ИФ при БАН) - научно-изследователска институция, с високи компетенции в областта на нематериалното културно наследство. В последните години в института се разработват проекти с траен приложен ефект в сферата на културата, културните политики и ползването на културата (в това число и фолклорното наследство) като ресурс за развитие в градска и селска среда. Експерти на ИФ при БАН работят по подготовката на млади специалисти по фолклористика, антропология и етнология в различни университети в страната, организират и летни школи за студенти и докторанти. Институтът развива специализирана база от данни - регистър на нематериалното наследство в България, със събрана много ценна информация за проявленията на традиционното нематериално културно наследство - знания, умения, техники. Изброените партньори очертават мрежа от две висши учебни заведения, две неправителствени организации и два научно-изследователски института. Те вече имат опит в партньорството помежду си в отделни програми и проекти:
В рамките на настоящия проект: "Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани в туризма", изброените партньори обединяват своите усилия и в научно-изследователската дейност. Сключен е Меморандум за сътрудничество между тях в мрежата Heritage:ESPRIT, който регламентира ефективно партньорство между тези шест институции с център Мултимедийната лаборатория за културно наследство към УАСГ. Мрежата остава отворена за бъдещо развитие на национално и на международно нива. Очертава се формирането на една оптимално работеща мрежа от полидисциплинарни партньори (фиг. 1), в която би могло да се търси бъдещо развитие на сътрудничеството в следните посоки: Фиг. 1. Национална мрежа от полидисциплинарни партньори
© Стефан Тъпанов, Доника Георгиева |