Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ЛИТЕРАТУРАТА" 2.0

Ренета Божанкова

web

Приказното "навсякъде и никъде", което наричаме "глобална мрежа", е обект, повод и подтик за писане и четене в брой втори от втория живот на списание "Литературата", възникнало като списание на Вазовото общество и продължаващо от 2007 г. съществуването си като издание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет. И точно на това списание подобаваше да се обърне към темата "Писането и Интернет", защото литературата - и като етимология, и като многосмисленост, е светът на буквите, а техните метаморфози в последните 15-20 години настояват за осмисляне от цялата хуманитаристична общност.

Всъщност, време е да огледаме и да се опитаме да определим случилото се във и със интернет, защото фазата на неговото стихийно развитие, на индивидуалната воля и личното участие приключи; мрежата влезе в стадий на регулация и регламентация, на натиск на офлайн върху онлайн процесите и макар личната страница и корпоративният сайт все още да споделят едно пространство, полярността им не толкова описва вездесъщостта на Мрежата, колкото посочва тенденцията за бъдещето. Контрастът се смекчава от новата мода на социалните мрежи, на уики-платформите, на виртуални нови вселени от типа на Second life (http://secondlife.com). Впрочем от изследователска гледна точка особено интересен обект са потребителите, които "скачат" директно в нея, без да имат по-ранен мрежов опит и за които може да се твърди, че са прескочили текстовата фаза в развитието на мрежата, започвайки живота си в нея направо с мултимедийната. Наистина е време да се подходи и констатиращо, и ретроспективно към мрежата, защото тя не е това, което беше; тя е многослойна и социално, и културно, но в прехода към уеб 2.0 претърпя и друга еволюция - все по-малко е място за писане.

Този брой на "Литературата" обаче проследява и коментира преди всичко аспектите на влияние на мрежата върху писмовните практики, традиционни и нововъзникващи. Тематичните центрове в броя могат да бъдат систематизирани така:

- подреждането в мрежата на литературния процес, но и на академичния информационен обмен по отношение на неговата и съседните тематични зони на хуманитаристиката;

- историята и формите на литературното присъствие в интернет;

- колективното писане (но и предпоставянето на колективно действие) в интернет;

- компютърната лингвистика;

- електронното обучение; електронната научна публикация и електронните литературни издания, мета-проектите;

- уравновесяващи и дори отрезвяващи ретроспективи, връщащи ни в други времена на българската и европейската литература.

Погледът назад и към книжната култура е представен в рубриката "Ретроспекции" със статията за преводите на Петрарка на български език на Д. Карапеткова и с публикацията на Я. Милчаков и И. Драганова, озаглавена "За Йордан Стратиев и неговите писма до Цвета". Съдбата на Й. Стратиев, лицата и картините от миналия вече век, но и тревогите, и загубите, и драмите на връстниците му, описани в писмата на поета-дипломат, в контекста на броя дават повод и за размисли върху средствата и съдържанията, първите драстично променени в технологичната кибер-среда, вторите - неизменни като нашата същност.

Характеристиките и последиците от общуването чрез писмен текст, моделирането на виртуалната личност и дигиталната идентичност са важен фокус на интернет-изследванията, редом с тях се обсъждат социалните теории за мрежата, както и психологическите, културните и научните последици от движението по информационната супермагистрала. Въздействието на тази специфична среда върху общуващите индивиди и върху характера на комуникацията обсъжда статията на Г. Дерменджиева "Нещо като онлайн общности, нещо като психология на виртуалната комуникация, нещо като нищо на света :-)".

В мрежата всички имаме статут на съавтори, едно глобално съавторство и всъщност ако глобалното го има някъде реализирано и обозримо, това е мрежата, а целият свят ден и нощ пише в нея един фантастичен роман. Но това многолико, наглед хаотично действие има и своите конкретни, разграничими изяви, като проекта за създаване на колективен роман; експериментът с неговите предпоставки, развитие и резултати се разглежда в статията на А. Главанакова "Колективното творчество в Интернет или как "милион пингвини" написаха отворен роман".

Три от статиите са посветени на блогосферата (Е. Метева, С. Химър, Р. Захариева), но трябва да се отбележи, че в повечето текстове от броя, рефлектиращи върху актуалните практики на писане онлайн, блогът присъства било като тема, било като цитиран ресурс, като е осезаем стремежът за споделяне на блога от литературата и журналистиката, не единствена виждаща в мрежата нова медия. Блогът се разглежда като нова литературна форма, сравнявана с романа, но и с интернет всекидневието на форума, проследява се спецификата на четенето на блоговете, които наистина са като реката, чиято електронна вода никога не заварваш същата. Р. Захариева подчертава в блоговете "размиването на границите между реално и фикционално, публично и лично и отделните жанрове като цяло" (с. 53).

В списанието е представена и друга тематична зона - различни проекти, ориентирани към технологиите за създаване на електронни изследователски ресурси и осъществяване на електронно образование. В различни по степен на квалифицираност и научен профил среди понякога се изразява скептицизъм и дори негативизъм по отношение на електронно и компютърно подпомаганото обучение, но няма да е пресилено, ако кажа, че изглежда анахронично-самонадеяно съвременното знание за текстовете без използването на най-мощната досега текстова машина. Във възможностите й ни убеждават анализите на актуалната ситуация в статиите на Р. Влахова и Т. Ангелова.

Дръпване на завесата и допускане в света на софтуерните разработки и на това, как се прави така, че машините да си казват една на друга това, което ние, хората, искаме, се случват в броя чрез статията на колектив, възглавяван от Т. Тинчев и Св. Коева под заглавие "Система за разширено търсене в корпуси", където в края авторите заявяват: "Функционирането на системата предоставя възможност за подобряване на качеството на научните изследвания на широк кръг от специалисти, като фокусът е насочен към хуманитаристите и специалистите от социалните науки, тъй като в тези области до голяма степен има разминаване между възможностите, които се предоставят от съвременните технологии, и тяхното реално използване" (с. 114).

Солидно и именито в мрежовия свят е чуждестранното присъствие в този брой на "Литературата": Кенет Голдсмит, Скот Редберг, Петер Гендола, Йорген Шефер, Стив Химър, Михаел Тран, Дени Море. Особено се откроява позицията на поета К. Голдсмит, изразена в есето "Ако нещо не присъства в интернет, то не съществува", започващо предизвикателно с думите: "Казаното в този текст се отнася към академичната продукция и би трябвало да се разглежда в този контекст. То не засяга графиците, акварелистите, създателите на грънчарски изделия, занимаващите се с металопластика, оформителите на книги. Засега" (с. 116, превод Р. Мускурова).

Подчинявайки се на тази отдавна нерадикална, а аксиоматична позиция, съществуват представените в този брой на списанието портал LiterNet и електронното списание "Littera et Lingua". Г. Чобанов обръща специално внимание на рубриката "Пресичания" на ЛитерНет, вероятно защото тя онагледява връзките на написаното и стимулите за писане, върху които предълго са гадаели литературната теория и критика; новата среда изважда тези връзки на повърхността, прави излишно разкриването на тайни, занимание трепетно като изследване на подземия на шотландски замък. Сигурно поради това понякога сме недоволни от мрежата, лишаваща ни от старинното удоволствие на разплитането. Да не забравяме все пак, че на мястото на едно разгадано тайнство силите на равновесието въдворяват ново, мрежата има нови връзки и нови жанрове, хипертекстовият лабиринт само изглежда изброден. Тук най подхождат думите от статията на Р. Захариева: "И в този смисъл всички нейни охарактеризирания досега са ограничени и непълни. Те дори са и вече остарели към настоящия момент" (с. 40).

Същото може да се каже и за всички текстове в този брой, поели риска да пишат за най-новото, което най-бързо остарява. Но в това само може да намерим смисъл - в опита ни да направим отпечатък на актуалното настояще, което утре вече няма да е достъпен научен обект. Е, утешаващо е, че, за разлика от мрежата, това, което сме написали за нея в тази книжка на "Литературата", и утре ще заварим същото.

Ставащото онлайн ни провокира, поставя следващи въпроси след този за писането, който в мозаичния формат на интернет изследванията предлага списанието. Какво е въздействието обаче на онлайн общността и нейните ритуали, език, поведенчески черти върху "изходната реалност", например - това е следващият въпрос, пред който вече стоим и който чака отговор. Може би в следващ брой...

Прочетена открай докрай, "Литературата" 2.0 подсказва и един метанаучен проблем - терминологична пъстрота, резултат и от моделиралата ни постмодернистична толерантност и изповядвана идея за многоистинността. Удивително е, че, независимо от тази неустановеност и безредие, всички пишещи за Мрежата чудесно се разбират.

По традицията на изданието броят завършва с многоезичен книгопис, съставен от Руселина Василева.

Брой втори на "Литературата" е книга за мрежата, а след отпечатването си в своята небесносиня телесност е вече една реалност за виртуалното. Тук е мястото специално да се отбележи единството на замисъла и работата на редакционния екип (В. Стефанов, Г. Дачева, А. Личева, Н. Стоичкова, Ив. Иванов) и на художника Л. Веселинов, благодарение на когото имаме пясъчножълтия, пергаментен "интерфейс" на брой първи, посветен на Библията, и ефирния, бялосин интернетен втори.

Накрая, за кого е този брой на Литературата? Мисля, че за тези, които ще се доверят на книгата, защото не доверяват на други медии Знанието. За тези, които не се боят да бъдат изненадани, че интернет проектите, които "пускат на вода", са част от мозайка, а не от йерархия на научните полета, територия, в която няма суверенни и уникални зони и домейните, сиреч владенията са (все още?) само метафора. Най-сетне и преди всичко за тези, които искат да видят познатия си или вече обитаван онлайн свят в едно по-строго черно-бяло огледало.

P.S. Брой втори на "Литературата" се появи на хартия в преддверието на лято 2008, но още в края на предходното лято, когато очертанията на книжката ставаха все по-отчетливи за създаващите я, мрежата по своя си незабавен и доста забавен начин оповести съществуването й виртуално. Блог-постът е все още там - http://retts.net/index.php/2007/08/getting-translated-into-bulgarian.

 

 

© Ренета Божанкова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 1
© Електронно списание LiterNet, 21.06.2009, № 6 (115)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 1.