Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО ТВЪРДИ,
ЧЕ Е НАПИСАНО ЕДИНСТВЕНО ЗАРАДИ ПОЕЗИЯТА,
НО ПЪК И НЕ ОТРИЧА КОРИСТНИТЕ СИ ЦЕЛИ

web

1. Открито самопризнание за хляба, жаждата и поезията

никога не съм била в Трявна
                                                но имам намерение да отида
чудесен повод да скроя стихотворение
за 5 минути ще го надраскам на хартия
и ще трае около 5 минути
аз такива ги пиша - на парче
може пък и да покрие
разходите за двупосочен билет
понеже живея твърде далеч
                                                трябва добре да се прицеля
иначе
за какво да си губя времето с поезия
мога да потичам в парка или да залагам на конни надбягвания
или да се включа в акция за спасяването на планетата
за чиста вода и екологично селско стопанство
ще си спечеля няколко точки с общественополезен труд
поезията не се разплаща
както се казва - отвръща на удара
със страшна сила отмъщава
като махало се завръща и помита
наслояванията по пътя си

не само в конкурсите нещата се поставят на везните

всичко се мери в този живот
в този живот всичко има тежест -
и хлябът, и жаждата
дори страстта се заплаща с раните
а после и с техните бавни белези

и ето
пиша го съвсем пресметливо
това така сполучливо мое конкурсно стихотворение
в което нито се крия, нито изцяло се разкривам според регламента
и което никой няма да прочете достатъчно задълбочено
нека не си правим илюзии -
и журито също е просто
принудително сборище простосмъртни
с различна степен на пропускливост
хора с различна култура
които година след година
въпреки принципните си различия
единодушно
след лавината прехвърлени бездарни стихове
давят досадата си в бира и кебапчета
под цъфналите тревненски люляци

така си го представям
това е картината
в лошото ми око

в доброто -

 

2. Корпус от главоблъсканици
къртица ми рови в градината
надига изходи тунели
от прясна пръст

нямам кой знае каква оригинална идея за споделяне
светът отдавна е такъв, какъвто многократно е описан
и поетите късат плодовете
                                        на плодовете
                                                            на плодовете...
на онова първо дърво, посадено от боговете

нито дори добрата рима може да ни спаси от изплъзващите ни се значения

така не се пише за конкурс, момиче, измрънква критикът
някак със симпатия и с малко съжаление
но аз продължавам да чопля темата за поезията
езикът, който се разлиства в тъмния двор на устата
говоренето, което надраства формата
плиска се и се вкаменява
дялка от житейския опит или гравира
граховото зърно мъдрост под небцето

така определено не се пише за конкурси, но ето

да бях изпратила да си мери силите със сливите на другите поети
онази съвсем екзотична любовна поема за Фарьорските острови
и полепналата по лицето ти моя коса
или онзи леко френски номер със стридите
fleur de sel и мъжкарската поза на жената
която гърлено зове любимия
като гугутка в пролетния си храсталак
имам добър архив от стихове
удрящи право в слабините - не съм начинаеща поетеса
но най-вече предпочитам да говоря без предназначение
за тичинката и за тежката артилерия

 

3. За отделянето на птичия крак от кората

или да надраскам природна картина от покоряваща яснота -
как гарван балансира върху високите клонки на върбата
и когато отлита
дълго трепери дървото
преповтаря по собствен дървесен маниер
мига на отделянето на птичия крак от кората
точката на делене
средата на „х"-а
изобщо - трептенето на дървото
с натрапчивата яснота на живото - преповтаря идеята за летене
дори

дишането, говоренето, любовта в най-чистата й форма

поезията

която Е всичкото и всичкото побира
изчерпва движението
изгребва изворите до дъно, да!
толкова е просто -
                                поезията е изказването за отлитането
от мига на вибрираща радост на дървесината
всемирното и оглушителното дърдорене е разширена и размита
реплика на същото това

отлитане = поезия

 

4. Колко е удовлетворително да го говоря

колко е удовлетворително!
макар и в най-нахален конкурсен стих
колко е нелепо!!!

да изстрелвам толкова стрели
да потапям устните си в последните думи
така не се пише за конкурси, момиче
така не се пише
но на мен нали не ми пука
нито за разбирането, нито за неразбирането

аз пиша
            както ми извира езикът

 

5. Затриването на Трявна

докато въртя химикалката, цъфват и сливите
подивява пролетта върху връхчето
и тази година поезията надделява над делничната употреба на словото
и над телевизията в този утопичен свят
никога не съм била в Трявна и мога да си позволя
да си я измислям
да я обвивам в езика
шекерено да я поетизирам
да заблуждавам
да стрелям фалшиви сигнали
да гъргоря и да фъфля името й

един ден поезията ще погълне и този град
с конкурсите му и с щъркеловите гнезда
със суетенето на поетите с пауновите пера
бавно ще обрасне това
до което се е докоснал езикът
врявата ще бъде лиана, ето виж как

тук решително тихо
обраства трявната

 

 

© Петя Хайнрих
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.05.2012, № 5 (150)

Стихотворението печели Втора награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (2010).