Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ШИБАН ЛУД ГРАД

Петко Славов

web

1.

20 крони вървяха по улицата, с руси коси, текстилна къса пола, сако и шал, който се развяваше и оставяше шарени следи. Токчетата й влизаха в ритъм с песента, която му звучеше в главата - "Couse it’s a bitter sweet symphony that’s life".

Звън - в кутията, цигарите за днес му бяха осигурени.

Виж, за него жените бяха два вида: тези, които му пускаха пари, и тези, които му пускаха усмивки, останалите си бяха тъпи кучки.

Обичаше да ги оглежда, особено като го подминаваха, плавните им походки го унасяха, бедрата им го изпълваха с желание, а очертаните им задници го караха да пада на колене, с което просяшката му поза ставаше идеална, а и от време на време успяваше да погледне под полите им. Не трябваше да му виждат ерекцията - беше лошо за бизнеса.

Пролетта си беше най-добрият сезон за просяците, когато небето и душите на хората се отваряха. Можеше да стои до късно, дори си лягаше до онази кеш машина. Така ставаше рано и заемаше по хубавото място в началото на улицата, откъдето минаваше цялата тълпа. По принцип там беше закотвен онзи тъпанар от Венесуела, но така си умираше да го нерви.

Звън... it’s a rich man’s world baby!

Познаваше кой ще дава отдалече, виждаше как ръката им се спуска към джоба, забавяха крачка и с леко привеждане пускаха монета.

Господин и госпожа 20 крони. Обичаше щедрите хора, обичаше хората с комплекси, обичаше хората с нечиста съвест, защото точно те си изкупваха греховете с него. Мразеше румънците с "тука има - тука нема", вземаха му хората и им отвличаха вниманието, мразеше Луис, който се изправяше до Макдоналдс и дрънчеше с акустичната си китара, копеленце гадно, да не говорим за тримата руснаци с мандолините, които може би правеха по 2-3 000 крони на ден. Добре, че на него му оставаха мацките, заоблените им задници и 20-те им крони.

Звън... харесваше плаката на Мадона, който сложиха вчера на H&M, тая мадама си я биваше а пък и със сигурност щеше да пусне кинти, ако минеше край него.

Трябваше да си намери нещо за чукане скоро, иначе щеше да експлодира.

Дали да не си вземе пица тази вечер?

Снимаха го по сто пъти на ден, атракцията на главната улица, знаеше как да привлича вниманието, правеше се на лош и пускаше оня номер, като се хващеше за ташаците. Тъпанарите умираха от кеф.

Звън... ...come to daddy...

Днес си беше добър ден, можеше да преброи монетите по дрънченето, а те си звъняха на 500-600. Бира, сандвич и картон червено от Seven Eleven.

Точно си лягаше под кеш машината, когато некво наркоманче се блъсна в него.

"Шибан луд град", си каза, преди да се обърне на другата страна.

 

2.

"Ей, Пикасо, я ела да ме цунеш тук!", каза просякът и се хвана за топките.

"Шибан луд град!", мислeше си Себастиян. Беше тръгнал да търси кеш автомат, за да си плати бучката хаш, която Чалнатия Фил му беше обещал. Бързаше, защото му беше нервно след целия този ден правене на хамбургери за тъпите копелдаци, които се опитваха да се задавят с тях. Искаше му се вече да е вкъщи, да се отпусне на стола, да запали и да пуши. Да пуши като Хъмфри Богарт в "Казабланка".

Мина покрай ирландския пъб и знаеше, че му остават още две пресечки до автомата. Вече две години ставаха, откакто се премести в града, не беше постигнал много, ама му стигаше, че има работа и парите бяха достатъчни за дупката, която делеше с Чалнатия Фил, както и за някоя бучка в дни като този. Малко го притесняваше, че преди да заспи, понякога го обземаха видения, в които му се приискваше да е паяк, да се покатери горе в ъгъла до прозореца и да виси, наблюдавайки улицата. Отдаваше го на готината трева, а пък и не беше сигурен дали това не е по-добре, отколкото да пълни търбусите на задниците, които идваха в О’Рейлис.

Надяваше се, че са му прeвели заплатата, което означаваше, че ще се размаже довечера на стола като великия Хъмфри и утре ще излезе с оная готина исландка, която взеха скоро на работа. Не му трябваше много време да я заговори и да й предложи да ходят в Мууз да смучат евтина бира.

Мина край църквата, където един руснак свиреше на чаши. Cмотани емигранти, никога не ги беше харесвал, вместо да се правят на артисти, спокойно можеха да си размърдат задниците и да си намерят някаква шибана работа!

Беше се запознал с Чалнатия Фил в "Абселон" - последната дупка, работеща до 6 сутринта, където ходеше да си допива в събота. Изпроси цигари от него и си размениха някакви изречения, от които разбра, че Чалнатия работи като DJ и помощник-мениджър в пъба до гарата. След тpeтaта бира Чалнатия му кaзa да му се обади утре, ако иска да изкара малко пари. По-късно се напушиха в квартирата му. Себастиян през цялото време си мислеше, че тоя е поредният педал, който му се слага, но се оказа, че Чалнатия просто си търсеше компания както за квартирата, така и за да не параноясва сам. Докато се усети, и на следващата сутрин вече беше почнал работа, a по-късно вечерта си донесе и торбата с дрехите в новата си квартира. Харесваше му анонимноста на града и това, че някои неща можеxa да стават толкова бързо.

Други приятели нямаше, не изпитваше и нужда да има, винаги си намираше някой в пъба, с когото да плямпа и да изплюе необходимите думи дневно, за да не онемее. Обичаше да гледа стари филми и да подражава на олд скуул актьори, затова беше винаги с пантaлон и риза и пушеше цигари без филтър. Забеляза, че това привличаше мацките, не се имаше за красавец, но пък и не му се налагаше да чете книги тип "Как да флиртуваме", както правеше Дебелогъзия Дарен - барманът, с когото така и не намериха общ език. Тъпото копеле си мислеше, че като налива бири и поднася огънче, е най-секси пичът наоколо! Не че имаше нещо против да взема заплатата му де...

Оставаше му още една пресечка, вече почти виждаше машината. Ако някога станеше кмет, щеше да сложи шибани кеш машини на всеки две крачки, та да не му се налага на човек да обикаля като ненормален, за да изтегли мизерната си заплата!

Почти се спъна в спящия просяк, който се събуди и го изпсува. Монетите от паничката му се разсипаха, просякът стана и се опита да го ритне.

"Шибан луд град!", мислеше си Себастиян, докато пъхаше картата си и набираше кода.

 

 

© Петко Славов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.04.2010, № 4 (125)