ВРАТИ

web

Краката му тропат
по пътеката,
която е труден път,
но откакто е роден
той все го опознава,
души
и се вслушва в него.
Не го ли виждаш -
сляпото момче,
полюшващо се като кораб,
кротко като риба.
Аз не съм видяла
какво е да си в тъмното като дете,
без нечия ръка да стъпваш.
Той все върви и все не пада,
в главата му се блъскат мисли и идеи,
като пеперуди искат да излязат,
и повелото го куче се опитва да догони всичко,
което никога не се е случвало
и няма да се случи на стопанина.
Аз искам да го стигна по пътеката
и той да спре.
Да докосна слепоочието му,
все едно потропвам на врата.
Да може да ме види сляпото момче,
да спре да бъде къща без прозорци.
Не искам цял живот да го догонват,
да го изпровождат все –
до тъмното.
Нека някой ден,
като хлъзгав черен охлюв,
да си отиде в къщата от пътища,
живеещата в чужди обитания
несправедливост.

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2012, № 9 (154)