СЛЕДОБЕД

web

Запалих огъня или сложих цепеници в него. Все едно.
Нахраних се и седнах да помисля,
и тези мои мисли снежно се посипаха над стаята,
превърнаха я в керемида под небето.
По-крехък от живот на философ, по-груб от този на зидар,
животът ми, по-кратък от писанията за живота,
от фразите на Плотин, одите за нежността,
и всички оперети, взети заедно, се превърна в точка.
Пребивавам в тази точка и плета
от нея вертикали и хоризонтали.
И онази свобода се залюлява,
осъдена да се самозабравя, да забравя.
Пребивавам.
Времето разглеждам в циферблата, после на дланта си,
после в дефиниция от книга.
И то е същото, макар и друго. Тъмно езеро.
По него лодките са балерини, краката им - гребла.
Аз виждам близките ми да ловуват риби от вода,
прорязана от вятър, набраздена от лъчи.
И рибите подскачат, перките им са отблясъци.
Съзерцавам този танц и той е ослепителен.
Движенията са прецизни рядко.
И изглеждат вечни.

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2013, № 6 (187)