Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ПОЕТЕСАТА СИЛВИЯ ПЛАТ И РОМАНА Й "СТЪКЛЕНИЯT ПОХЛУПАК", ИЛИ КАК ПЛАТ ИЗПОЛЗВА СИЛВИЯ

Невена Борисова

web

Силвия Плат"След като нещо ти се случи, се втурваш да го пишеш или го драматизираш, или го омаловажаваш, преувеличавайки грешните или важните моменти". Това са думи на Силвия Плат в дневника й от 1950 г. И реалните или фикционални събития в поезията или романа й резонират на подобна формула - тези събития са само материя за изграждане на много по-субстанциалните за нея и за творчеството й емоции и рефлексии на случващото се.

"Стъкленият похлупак" е публикуван по-малко от месец преди Силвия Плат да сложи край на живота си. Книгата, както и поредицата стихотворения от този залезен в житейско отношение период, са част от творческия й апогей. Романът бива писан след дълга творческа депресия, за относително кратък период от 70 дни, около 1961 г. Това е един благотворен период, последвал приема за публикуване на първата й стихосбирка "Колосът и други поеми" (Plath 1987). За продуктивността на Плат, когато не е в депресия, впрочем има изобилни свидетелства. В "добрите периоди" тя пише по две-три стихотворения дневно. Ако се върнем на финалния период от живота й, в който е дописан и излиза романът, Плат живее в Лондон след раздяла със съпруга си Тед Хюз, сама с двете си деца. По това време, в последните две седмици от живота й, тя е свидетел на първоначалната рецепция на романа, примесена тук-там с по-топъл или негативен прием, но като цяло хладна или безразлична. Към този момент от живота й, с оглед на поезията й, важи казаното от Томас Ман, повлиян на свой ред от Ницше, че лошият живот поражда добри творби. Ман обаче доживява късни старини, а Ницше - не, но не по свое желание.

Популярно е схващането, че романът е автобиографичен, че е житейска рефлексия на Плат. Това е и фокус, плод на екзалтираността на ранните читатели на книгата. Романът и досега остава несъмнено биографичен в основата си. Претворяването на житейски събития и описанието на една ментална разруха, на упорита самодеструктивност тук са несъмнени. Заслужава внимание тезата, че романът е не само житейски преживян от Плат под формата на или може би опит за катарзис, той е творческа форма, следвана и желана от нея като автор. Поради това по-точно е определението "полу-биографичен". Плат използва Силвия, а не обратното, ако смеем да поставим нещата така. Романа можем да наречем едновременно творчески порив и практичен писателски проект. Не бива да се забравя, че Плат е необикновено амбициозна жена, влагаща изключителни усилия да бъде успешна в което и да е начинание, както отбелязва без колебание човек, който добре я познава. Това важи за поезията, "Стъкленият похлупак", както й за семейния й живот.

Плат използва псевдонима Виктория Лукас при излизането на романа, с което опровергава наивната теза за безконфликтното му възприемане от близките. От една страна, тя иска да замаскира себе си и да не се стигне до идентифициране на изобразените персонажи, от друга - да предпази от разпростиране на комерсиалността на творбата върху името й. Аудиторията, към която се обръща романът, по-скоро е средностатистическия читател. По презумпция той се различава от читателя на поезията й към момента на създаването й, въпреки че по-късно читателят на Плат ще възприема като неразривно свързани романа и поезията й. Немалко критици, сред които и Хардуик намекват за по-голямата художествена сила на поемите. Те същевременно посочват много от общите белези на прозата и поезията - иронията, дистанцираността, отдръпването на емоциите, и не на последно място - гнева, афинитета към морбидното и болката. "Колкото повече пишеше за смъртта, толкова по-плодовит ставаше въображаемият й свят.", ще каже по-късно за нея критикът Ал Алварес (Alvarez 1972). На друго място той ще говори за играта на Плат със смъртта, подобно на хазартно занимание, което има и своите рискове.

Плат разграничава романа от поетичното си творчество и избирайки излизането му под псевдоним, се предпазва от съпоставка на романа с поезията й, съвсем различна от “potboiler". Затова и този роман, често наричан роман-ключ заради съдържащите се в него замаскирани герои от реалния живот, може да бъде наречен в един по-истински смисъл роман със заключена ключалка или дори по-точно - с множество ключалки. Известна е бруталната откровеност на Плат в творчеството й, включително в поезията. Тук е моментът обаче да се посочи, че един жест на разбулване парадоксално може да доведе до забулване или отдалечаване. И можем да си припомним думите на изследователката на Плат Елизабет Хардуик (Hardwick 1971), която казва, че една съдба на подобно насилствено авто-дефиниране може не винаги да води до по-голяма близост с реалната личност.

Това е роман, започнат по време на плодотворен времеви отрязък и завършен в изключително труден за Силвия период. Какво е било отношението на Плат спрямо него и доколко е искала да се идентифицира с този период? Има по-трудни въпроси, с които този текст поне за момента не бил могъл да се ангажира и те са доколко този роман е изблик на жизнена сила от страна на Силвия. Също така, доколко той е дистанциране и дори обратното - здравословно доближаване и изследване на онази страна на вътрешния психологически живот, която в крайна сметка я подтиква към самоубийство?

 

Интересът на Плат към психическите заболявания

Важно е обаче да се припомня тезата на автори като Елизабет Хардуик, които призовават за разграничение между Плат като автор и като събитие. Безспорно авторският интерес на Плат към темата е налице. Стихотворенията на Робърт Лауъл за опита му в психиатрична клиника представляват голям интерес за нея като тема за писане, както споделя тя в интервю пред Питър Ор (Orr 1962).

"Тези странни, лични и табуирани теми по мое усещане са експлоатирани в най-скорошната американска поезия. Мисля, че особено поетесата Ан Секстън, която пише за опита си като майка с нервен срив, е изключително емоционална и чувстваща млада жена и поемите й са чудесно изработени майсторски стихотворения и същевременно имат емоционална и психологическа дълбочина, което, мисля, е може би нещо доста ново, доста вълнуващо" (Orr 1962).

Тези думи говорят за емоционалната и психологическа дълбочина на текста, към която тя се стреми като автор, и това е твърде различно от дейността, свързана с едно елементарно или инстинктивно "показване" на житейски рани. Плат се впуска в дълбочини със сонда на изследовател, осветявайки с изящен, но безмилостен фенер на думите това, което вижда. Това безмилостно изследователско потапяне бива прилагано както към поемите, така и към романа. Плат пише за "потенциала" на мотива за "менталните заболявания" и го използва, прилагайки свои наблюдения и екстремен екзистенциален опит.

Важно е да се отбележи, че по отношение на романа не стои на дневен ред въпросът за "контрол върху образа на Плат" в поезията й, който е обект на война между биографите на поетесата и семейство Хюз (James 1994). В романа тя пише за своя опит, за събития със задна дата, които не касаят Хюз директно. Същевременно тя все още като че ли е под въздействие на случилото си и е видима бистротата при описването на реални събития, неизбежна с оглед по-нататъшното им значение.

В тази насока на мисли, важен в случая е творческият, от една страна, и от друга - професионалният интерес (Плат твърде сериозно се отнася към тези две измерения на писането) спрямо темите в романа. Дали този професионален интерес се гради изцяло върху житейския, е друга тема за изследване, която не е фокус на настоящето изследване. По-долу ще бъдат отбелязани допирни точки между биография и роман, със съзнание за важността им за творческата алхимия на романа. Те обаче няма да бъдат абсолютизирани или издигнати до генерално заключение за припокриване между авторско и житейско съзнание, между романна и житейска материя. Наистина важен е въпросът за степента на участие на биографичното, документалното в романа, но не по-малко важен е и въпросът за авторовите намерения и отношение на Силвия Плат към романа и към темите, отразени в него.

The bell jar by Sylvia Plath

 

Проектът за романа и отвореният финал

За възможността да напише "дори роман" като част от идеята си за реализация Плат споменава в дневниците си (Plath 2000), преди да замине да учи за Англия, и може би не е случайно, че идеите за роман, освен тези за стихотворения започват да се изписват в дневника й от този период нататък. Всъщност думата роман периодично изскача из редовете на дневниците подобно на творческа мантра, тя се съдържа в междуредието. Роман. Това в контекста на живота й е дума, свързана с вълнението от пресичането на океана.

"Събирайки сили в едно много напрегнато кълбо за артистичен скок. В какво? Атлантика? Роман? Мечти, лични мечти"; "Визии за книги: стихотворения, новели".

"Това, заедно с разнообразните ми отличия, може да ме направи способна да напиша роман (в който любовта и самоубийството заемат голяма част)".

"Сега, след като живях в Кембридж, Лондон & Йоркшир; Париж, Ница & Mюнхен; Венеция & Рим; Мадрид... [] ...Къде съм аз? Роман. Да започна. Стихотворенията са паметници на момента... [] ...Имам нужда от сюжет: хора, които растат, удрят се един в друг & в обстоятелства...".

"Чувствам, че мога да напиша бестселър. Сигурна съм в това един вид по обратния ред: Лошо ми е от това, което пиша - но съм сигурна, че може да порасне, да бъде пренаписано в творба на изкуството. По неговия си малък начин. Свързан с пътуването на момиче през разрушението, омразата и отчаянието да търси и да открие значението на спасителната сила на любовта. Но ужасът е, че евтиността и повърхностната любов ще бъдат резултатът от нещото, което е лошо написано... [] ...За съжаление, това е истинска изповед. И никакво количество интроспекция не може да го излекува".

Изповедта, която стои в основата на романа, е канализирана с идея от нея да излезе "творба на изкуството" (Plath 2000).

Плат нарича романа с термина “potboiler", който обозначава творба, съобразена с популярния вкус на съвременността. В съвременността на Плат обаче вече отдавна е налице фрагментаризацията на вкусовете, за която говорят Алвин Тофлър и Ролан Барт, тоест онази тенденция за роене на вкусовете и индивидуалните културни предпочитания. С кои вкусове в такъв случай си играе Силвия Плат? Освен споменатия по-горе интерес на Плат към стихотворенията на Лауъл, поетесата е повлияна и има намерение да напише роман, подобен на драмата-бестселър "Змийското гнездо", отново полубиографичен. Центриран върху историята на млада жена, воден от първо лице, подобно на "Стъкленият похлупак", наративът преминава през света на психичното заболяване, а главната героиня в крайна сметка успява да се спаси от него. Успява ли да се спаси героинята от романа на Плат Естер Грийнуд от тази сумрачна, психопатологична реалност или нереалност? "Стъкленият похлупак" е с отворен финал - Естер се явява пред комисия, която да определи наличието на по-категоричен прогрес в психологическото й състояние. Комисията, метафора на широкия външен свят, удостоверяващ тревожните симптоми на едно човешко поведение, остава заплашително надвиснала над героинята.

Работните заглавия на романа са "Дневник на самоубийство" и "Момичето в огледалото". През 1959 г. Плат записва в дневника си, че "би била глупачка", ако не пресъздаде мотива за "неща, свързани с психичното здраве". Тук е важно да отбележим, че самата Плат е работила като секретарка в психиатрично отделение на клиника в САЩ, където по ирония на съдбата се занимава с описание на историите и мислите на пациенти. По този начин се оформя субективното, както и обективното й наблюдение върху човешката психопатология, творчески наченки на което могат да се забележат в неин разказ - "Джони Паниката и Библията на мечтите".

"Страданието е описано повече или по-малко емпирично, сякаш е нещо естествено, и те облива съжаление, тъй като самата тя е толкова твърда и прозрачна при разкриването на живота си", ще коментира по-късно Елизабет Хардуик.

 

Силвия и Плат

Силвия Плат. Стъкленият похлупакВ споменаваното интервю от 1962 г. Плат отговаря по изключително интригуващ начин на въпрос в духа на това дали поемите й са свързани повече с литературата, отколкото от собствения й живот.

"Не, не бих казала, че е така изобщо. Мисля, че моите поеми непосредствено идват от сенситивните и емоционални преживявания, които имам, но трябва да кажа, че не мога да симпатизирам на тези проплаквания от сърцето, които не са инспирирани от нищо, с изключение на игла или нож, или каквото и да е. Вярвам, че човек трябва да може да контролира и манипулира тези преживявания, дори и най-потресаващите като лудостта, тормоза, подобен вид преживявания, и човек трябва да е способен да манипулира тези преживявания...". Към тази си мисъл Плат добавя, че опитът не бива да е подобен на гледане в огледало, нарцистично преживяване, а трябва да е релевантен (Orr 1962).

Немалко са автентичните биографични моменти в романа, но те не са онези преживявания в огледалото, за които говори Плат, а вече преработен в творческа материя опит. Автобиографичните допирателни са свързани с по-малки и колосални като биографична тежест реални събития - стажът на Естер в Ню Йорк в женско списание, отношенията на героинята с нейни приятелки там, неуспехът й да получи стипендия за летен курс по творческо писане. Това се отнася и за малки събитийни късове, като свидетелството на Естер на раждане на бебе - нещо, което Плат е наблюдавала покрай приятелите си лекари. И ключовата биографична допирателна - както бащата на героинята, така и бащата на Плат (и двамата с немски произход), умират в ранната й възраст (тогава Плат е само на осем). Това става причина за пунктиран от времето психологически разрив. Друг, по-малък разрив в живота на Плат, както на героинята й, е отпадането от класация за стипендия за писателски курс в Харвард.

Съпътстващите герои в романа имат съответните прототипи. Това са персонажът-меценат Филомена, чийто прототип е писателката Олив Хигинс Праути, която подкрепя Плат като израстващ писател. Опитът за самоубийство на Естер отразява начина, по който Плат опитва да се самоубие като 19-годишна - чрез поглъщане на огромна доза сънотворни хапчета и скриване в наземна ниша на семейната къща (самоубийство, ужасяващо с детайлите си), бидейки открита от брат си и майка си. Това е самоубийството, описано в поемата "Лейди Лазаръс", и не само. Това е житейското преживяване, постоянно преработвано и "контролирано" (определение на Плат) в творчеството. Критици като Елизабет Хардуик забелязват по-голямата мекота, ако въобще може да се говори за "мекота", с която Плат описва този акт в романа, в сравнение с поемите. Това лято на житейски хлад бива ключов момент и в романа. Подобно на Силвия, Естер, също бива настанена в болница след опита за самоубийство. Следват електрошокове (общо шест за Силвия и за героинята), прием на големи дози инсулин, разговори с психиатри, фигуриращи в книгата и в спомените. През 50-те години на миналия век универсалното предписание за психични заболявания е електрошокова терапия, както и предполагаема вина на родителите. Впрочем не само майката на Силвия изпитва горчивина заради романа, наричайки го израз на "неблагодарност" към семейството и приятелите й. Според свидетелство на американската писателка Джоун Грийберг описанията на момичешките приключения на Естер (Силвия) и приятелките й стават причина за брачна раздяла.

Описанията на личните терапевтични сесии на Плат с психиатъра Рут Бойшер са фокус на два дневника, написани в периода между август 1957 и ноември 1959 г. И двата дневника остават запечатани от Тед Хюз малко преди смъртта му през 1998 г. и по-късно биват включени в по-новото издание на дневниците й. В тези дневници проличава горчивината спрямо майка й, особено в двугодишните й записки въз основа на психоанализата от Бойшер. Плат впрочем от 11-годишна започва да пише дневници - още една форма за писане, в която намира простор.

 

Естер Грийнуд

Първоначално главната героиня, родена в покрайнините на Бостън, е кръстена от Плат с идентично име на псевдонима на автора, което говори за смелост при обозначението на припокриване на автор и герой.

Ал Алварес, дългогодишен редактор на раздел поезия в "Обзървър", често е дефиниран като довереник или ментор на Плат (клишета, срещу които той, първият издател на последните стихотворения на Плат, се бори). Той именно обяснява колко илюстративна за природата на Плат е сцената в "Стъкленият похлупак", в която Естер се спуска по наклон, без въобще да знае как се карат ски. Алварес прави паралел и с твърде дръзновения начин, по който Плат язди коне (Alvarez 2000). Той ще каже на друго място, че Силвия притежава "психически кураж" и "физическа небрежност", поради това, че рискът не е плашещ за нея (Alvarez 1972). Естер като героиня побира в себе си "преработените" преживявания на Плат, като, разбира се, притежава своя динамика. Тази проектирана "холограма" на Силвия е маркер на емоционалните и сетивни дълбини, до които Плат винаги като автор е искала да достигне. Тази страна от нея, която уважава "дисциплината" поначало, включително и по отношение на професията си, изгражда Естер като съсредоточие на травматични и посттравматични преживявания, много от които са проекция на нейните собствени.

 

Поетесата и прозата

Плат казва, че винаги е била заинтересована от прозата (като тийнейджър тя публикува кратки истории) и е искала да напише "дълга кратка история" - роман.

"Сега, когато съм придобила, ако мога да кажа, респектираща възраст, и имам преживявания, се чувствам много по-заинтересована от прозата, от романа. И чувствам, че в един роман например, може да надникнеш в неща като четки за зъби, цялото това оборудване на ежедневния живот, и това е много по-трудно за постигане в поезията...[] И намирам, че в един роман мога да взема повече от живота, може би не толкова интензивен живот, но със сигурност повече от живота, и в резултат станах много заинтересована от писането на роман" (Plath 2000).

Тук Плат добавя и че без поезията "не може" като писател, не може да съществува без нея. Същевременно в този момент писателският път, където проза и поезия понякога имат само формални различия, се отваря за порив към романа като форма. Пътят на "Стъкленият похлупак", очевидно желан и интригуващ творчески процес, впрочем се оказва труден. След като се сдобива със стипендия за писане на роман от Harper & Row, Плат получава известен комфорт, но краят му настъпва с отзива от издателството, че книгата е "разочароваща, незряла, ексцесивна".

Опасенията на Плат, че много хора, включително майка й, биха били обидени от книгата, се потвърждават посмъртно, когато майка й Аурелия се съпротивлява срещу излизането на романа в САЩ. Плат се самоубива две седмици след публикуването му. Книгата излиза с истинското име на автора през 1966 г. По-късно, въпреки съпротивата на майка й, Хюз публикува романа и в САЩ (поради практични негови според сведенията причини).

Съществува още едно, твърде важно доказателство за трайния интерес на Плат към романната форма и това са сведенията за усилията за написване на втори роман, за който се предполага, че е инспириран, в негативен и положителен аспект, от отношенията със съпруга й. За този роман Хюз първоначално казва, че се състои от 130 страници, впоследствие говори за по-малък обем, а накрая съобщава, че през 1970 г. книгата "изчезва".

Ще завършим с препратка към думите на Елизабет Хардуик, която казва, че за Плат "да бъде жена вероятно е част от изключителното ядро на природата й, жена, чиито задължения са поставени на основата на гениалността, амбицията и на сериозна психическа нестабилност".

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Плат 2015: Плат, Силвия. Стъкленият похлупак. София, 2015.

Alvarez 1972: Alvarez, Al. The more she wrote about death. // New York Times, 11.04.1972.

Alvarez 2004: Alvarez, Al. Ted, Sylvia and I. // Guardian, 04.01.2004.

Carron 1994: Carron, James. The importance of being biased. // New York Times, 27.03.1994.

Hardwick 1971: Hardwick, Elizabeth. On Sylvia Plath. // New York Books, 12.03.1971.

Orr 1962: Orr, Peter. Interview with Sylvia Plath. // BBC, 1961.

Plath 1987: Plath, Sylvia. The Colossus and other poems. // Faber & Faber, 2008.

Plath 2000: Plath, Sylvia. The unbridged journals of Sylvia Plath. // Anchor Books, 17.10.2000.

 

 

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2015, № 10 (191)