Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЕВИЧЕСКИЯТ ПАНСИОН "КАМИНСКИ" ВЪВ ВИЕНА И БЪЛГАРКИТЕ

Невена Борисова

web

"Отидох във Виена в края на 1942 г. Родителите ми ме изпратиха да следвам в Музикалната академия, но след като издържах приемния изпит, професорът, който трябваше да ръководи работата ми, предложи нови постановки в следването ми и аз реших да се откажа. Записах медицина. Нашите ме бяха упътили към един пансион - пансионът "Камински" - намираше се зад "Бург театър" на едно площадче - стара сграда, на три или четири етажа, но поддържана, чиста", разказва в спомените си Марлена Кръстева, една от българските възпитанички на пансиона "Камински".

Пансионът "Камински" (Виена). Интериор

Пансионът "Камински" (Виена). Интериор

Пансионът е държан през 40-те години от Мария Камински. В адресните книги на Виена той е споменат 1941 г. и 1942 г. При следващото издание, чак през 1949 г., името вече не фигурира. Преди 1941 г. пък е вписан друг собственик на пансион на същия адрес - мистър Мравлаг. Същевременно сградата Palais Hardegg, състояща се от отделни минисгради ("къщи"), към която принадлежи и пансионът, през всичките години е собственост на Англо-Австрийска банка. Адресът е "Freyung" 1.

Съществуват много места, в които се преплитат съдби и които могат да са носеща основа на документален роман или филм. Едно от тях е девическият пансион "Камински", съществувал във Виена в годините на Втората световна война. Сред студентките в намиращия се в центъра на Виена пансион е имало и редица българки.

Докато преди Освобождението това е било валидно повече за мъжете, след 1878 г. нарастващ брой жени започват да учат в Европа зад граница. Бистра Винарова, специализирала графика, е сред първите жени-художници, дипломирали се в Европа. В годините непосредствено преди социализма вече отдавна има традиции, свързани с образованието в чужбина. Те са вследствие от развитието на обществото, социалната мобилност на Новото време, държавните политики, индивидуалното личностно развитие. Министерството на народното просвещение осигурява държавни стипендии в множество европейски университети. Виена, с икономическото, политическото и културното си влияние върху българите, по подразбиране е сред престижните дестинации за образование. Според данни за периода 1879-1892 г. българските стипендианти в австро-унгарските училища са най-много - 84 (следват изпратените в Русия - 68, Франция - 63, Германия - 55, Швейцария - 46, и др. (Танчев 1994: 93-95). Пансионите, в които са настанявани девойки, учещи в чужбина, не са рядкост за Европа, макар че повечето проучвания на пансионите като социално явление са правени в САЩ.

На една от страниците от брошура на виенския "Камински", попаднала в ръцете на антиквар в Шумен, може да се прочете ръкописно на български: "Моята стая, в която съм сама". Очевидно девойка от България е изпратила брошурата до близките си. Сред възпитаничките е била и българската поетеса Весела Василева, която пише ключовото си стихотворение "Къща във Виена" именно тук.

Стая от пансиона "Камински" (Виена)

Стая от пансиона "Камински" (Виена)

 

Нарастване на броя млади жени, учещи в чужбина

Пансионите (boarding houses на англ.) стават все по-популярни с нарастване на градовете в Европа и САЩ и са често срещана вид "квартира" в Европа през миналия век. Те могат да бъдат отредени специално за девойки, бедни, хора от определена религиозна група и др. За разлика от хотела, наред с грижи като чистене и пране, по дефиниция в пансиона се предлага и храна на наемателите. Логично е, че с нарастване на броя млади жени, продължаващи образованието си в различни държави, включително и на идващи от България, нараства нуждата от пансиони, където да бъдат настанявани.

"Мадам Камински, полякиня, беше директорката на този частен пансион. В него живеехме около четиридесет момичета: две еврейчета - Лаля и Байка Вайсовни, които казваха, че мадам Камински много им е помогнала, няколко германки, австрийки - от по-малки градове на Австрия, които учеха в университета. Българките бяхме десет-единадесет: дъщерята на Димо Казасов - Аска Казасова, Анелия Карайотова, Олга Людсканова, Весела Василева и др. Не общувахме много помежду си. Имахме големи стаи - топли, светли, с широки прозорци, с по три и четири легла - за новите, които постъпвахме", пише още Кръстева.

 

Мария Камински

При всички случаи е достолепна. Въпреки че до момента не разполагаме (т.е. аз лично, Н.Б.) с нейни фотографии, достолепието й идва основно от факта, че се е справяла сама с управление на пансион в самото сърце на Виена. Маниерът й на говорене издава самочувствие. Така например, тя посочва в обръщение към родителите на потенциални възпитанички колко държи на изграждане на светско поведение и възпитание. Добавя, че ако желаят, би могла да ръководи участието им в празнични събития на "най-добрата част от виенското общество".

По спомени на Кръстева, в пансиона са били настанени две еврейки (по време на Втората световна!) - благодарение на подкрепата на строгата Камински. Камински е популярна еврейска, както и полска фамилия, но поради самия факт, че съдържателката е имала възможност в годините до 1944 г. да държи пансион, тя вероятно не е от еврейски произход. Становището, че не е еврейка, споделят и от Виенската градска библиотека, посочвайки, че името й не е открито при справка в списъците с жертви на Холокоста в Австрия, нито в архивите за еврейска регистрация по време на войната. Когато германците окупират Виена през 1938 г., изискват от всички жители с еврейски произход да впишат детайлна декларация за ценностите, вкл. банкови сметки, застраховки, недвижимо имущество, произведения на изкуството и др. Декларациите и до днес се пазят в Държавния архив на Виена.

В регистъра на виенските гробища има Мария Камински, родена през 12.07.1882 г. и починала през 1954 г. на 71 години. При окупацията на Виена тя е била на 56 години. Как е успявала да се справи с управлението на пансион в тези трудни години остава загадка.

"Веднъж мадам Камински ме покани в нейния апартамент - помоли ме да посвиря на рояла. Влезнах в голям хол със завеси на лимби, персийски килими, с голям роял и кошница цветя отгоре. Забелязах слугинята - с бялата престилка, бонето... Изсвирих едно ноктюрно от Шопен, а когато свърших, едно момче дойде и ми каза: "Мадам е толкова трогната, че ви моли да го изсвирите пак", спомня си Кръстева.

 

Здрави, щастливи, жизнеспособни...

Пак по спомени на Кръстева режимът на пансиона е консервативен и "всичко беше изключително чисто". Това личи и от брошурата, внушаваща атмосфера на строгост, ред и чистота. Сутрин в седем без петнадесет надзирателка минава по стаите и буди момичетата. Баните и мивките биват оглеждани внимателно, за да се уверят надзирателките, че са чисти. Слугините идват рано, палят печките, оправят леглата и се грижат за стаите. В пансиона има закуска и вечеря, без обяд. Вечер момичетата трябва да са се прибрали до десет часа, но след 18 часа е нужно специално разрешение от Камински за излизане. По правило за свободно време навън биват извеждани от родители или придружител. Девизът, изписан на първа страница от брошура на пансиона, гласи: "здрави, щастливи, жизнеспособни". В сградата има музикална стая, всекидневна, стая за учене, места за игра (с тенис маса!), релакс зони с шезлонзи. Баните са модерно оборудвани, с душ-слушалки и вана. Пансионът осигурява преподаване на езици, обучение в домакински умения като готвене, сервиране, правене на гарнитури; модерни умения като стенография, писане на пишеща машина и др.

В брошурата има и обръщение от Камински за "нейните момичета":

"Постигането на хармонично изграждане на личността на моите наставници изисква напредък в ученето, развиване на истинския дух на другарството, това е целта на дома на моите момичета".

Пансион "Камински". Момичетата в стаята за учене

Пансион "Камински". Момичетата в стаята за учене

 

Българската поетеса

Весела Василева, родена през 1919 г., е сред най-интересните представители на поетичното поколение на 30-те години. По време на следването си във Виена, където заминава със стипендия за Виенския университет, за да защити докторска дисертация по старобългарски език, тя е настанена в "Камински", от който обаче не е очарована. Тази липса на ентусиазъм може да се дължи и на цялостната военна атмосфера в Европа по това време.

"Когато тя замина за Виена, войната все още бушуваше и аз се чудех на куража, който прояви. Спомням си стихотворението й "Молитва", нейния бунт към войната. По-късно ми писа, че пансионът "Камински" не й е по вкуса, но нямаше друг начин - трябваше, а и искаше да учи", разказва Никола Лилов, приятел на Василева.

По време на това особено пребиваване във Виена тя пише стихотворенията от т.нар. Виенски цикъл - най-мрачната част от творчеството й, посветена на войната.

Василева все пак е намерила приятели сред възпитаничките на пансиона и очевидно се е радвала на уважение. Повечето момичета живеят в стаи с няколко легла, но тя "беше вече ветеран - живееше в малка стаичка, но с едно легло", както ще посочи Кръстева. Поетесата също така не е била задължена да става рано подобно на другите.

"Понякога вечер, след лекции, отивах в стаята на Весела. И сега я виждам - седнала в кревата, до нея - нощната лампа. Лицето й - хубаво, одухотворено. Правеше фишовете, които й бяха необходими за дисертацията. Понякога ми рецитираше свои стихове". За съжаление, Василева загива трагично във Виена едва на 24 години, непосредствено след като получава предложение за асистентско място във Виенския университет.

 

Въртележка на съдби

Би било чудесно, ако пансионът, вече изчезнал из дебрите на миналото, може да оживее на страниците на един документален роман. Въртележка на множество съдби, това учреждение е чудесна метафора на живота и неговите разклонения. Кой знае, може авторът на настоящата статия или някой друг, някой ден да съживят атмосферата на пансиона и на неговите обитатели.

 

 

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2018, № 3 (220)