Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОПИТИ
web
Като спазъм
светът преминава през мен.
Всеки ден онемявам,
после своеволно, внезапно
мъдростта ми се връща.
Приятели, любов, унижение,
натъжават и радват болезнено.
И опитвам да пиша.
Вслушвам се в пулса си -
настойчиви морзови кодове,
отпушващи клапи, капиляри мастилени.
Заспивам с оцветени зеници,
будувам, заспала на огромно писалище.
Поставям си книги-инжекции,
иглите им пускат филизи, преплитащи се.
Като рапан долепям до сърцето
чужди истини. Хвърлям ги.
Търся, преравям, задъхвам се,
откривам ковчези, ковчежета, гладни молци.
Бих дала въздух,
за да издишвам метафори.
Калиграфско изкуство е
да описваш страдания, любовта.
Опит след опит пропада.
Докато един ден светът не замълчава,
задавя се от белия си дроб.
Аз сядам и изписвам с безброй изречения
една голяма дума само.
Но колко красива.
© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2013, № 1 (158)
|