|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОЛЯ
web
По тъмно излиза на пръсти
като Олe от приказката.
Оля е красиво име,
но с него днес не кръщават феите,
а малки бебета с кадифена кожа.
По тъмно мига срещу колите
и хората,
смее се на мислите си,
сякаш всеки може да ги види.
Важно е обаче равнодушието,
едва ли ще забележат
малката й фигура,
дребните й подскоци,
и смеха й е тих,
по тази улица
жените са по-красиви от нея,
по-щастливи,
по-малко различни.
Време ти е да пораснеш,
шепне й цветето на терасата,
докато целува ръцете й,
време ти е да пораснеш,
казва възглавницата
и се намокря със сълзи,
време ти е,
всички пораснаха,
само ти остана да гледаш
надолу в краката си,
време ти е да пораснеш,
чува майка си:
не бива да си ексцентрична,
Оля,
време е да се прибираш
в стаята си.
© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.11.2009, № 11 (120)
Други публикации:
Невена Борисова. Бавни портрети. София, 2008.
|