МОИТЕ НАДЕЖДИ

web

Тази вечер е светлосиня.
И звездите се разхождат
като дълго излежавали се болни
в санаториум.
Те вдишват дълбоко небето
и пращенето на ставите им е камбана.
Винаги една от тях ми се е струвала
по-светла и по-голяма.
Благосклонно видима –
като карфица, задържаща небето от разпадане,
тя винаги е там, когато
някога съм я потърсвала.
Във вечер като тази
надеждите ми също се събуждат,
с петте си лъча те танцуват като варвари.
Раните ми неспокойно спят във облаци.
И аз съм аз,
със точните си очертания.
От днес през всичките неразгадаеми години
на челата на звездите като на папируси
ще пише, че е възможно -
дълбокото небе
да бъде светло.

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2012, № 9 (154)