НА НЯКОЛКО МЪЖЕ, КОИТО ПИШАТ

web

Пада лятото с райски грохот.
                    "Емилия", Георги Рупчев

Проклетото великолепно лято
се търкаля по склона надолу, а вие
се изкачвате със чашите и думите нанякъде,
заслушани как този грохот ромоли.
Метафорите скачат на масата, танцуват -
улични котки, замръзващи като зидове,
и един от вас може би ми е по-скъп,
но може и да сте еднакво чужди.
Пейзажите наоколо са безобразни, но
разорани и на зазоряване са нечие лице,
а маси, пейки, улици са циркови въжета -
баналности, които ни предупреждават.
Възможно ли е въпреки очакванията да се повтарят
сюжетите и всички тези думи?
Съсечени са златните сечения.
Богомолци по стръмни улици и полегати думи,
ние вървим.
Понякога си мисля - ще си отидем в тишина,
ще спим по пейките насън, а всъщност в тесните легла.
Ще издребняваме.
Аз мога и да съм жестока във страха си,
бих могла да кажа - жените ви ще ви съсипват всеки път,
защото вие ги съсипвате.
И случвало се още хората да стават тихи или твърде много да говорят.
Но вие не се тревожете - нека метафорите танцуват,
преди да падне в нея,
поне един от нас ще обобщи трагедията.

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2013, № 6 (187)