ДИАЛОГ НА МИЗАНТРОПИ

web

Повечето хора не са добри, нито лоши. Повечето са по средата.

Преразказани думи на Платон за думите на Сократ

Аз никога не съм обичал хората,
ще каже мизантропът и ще бъде прав.
И не в това, че той наистина не е обичал никого, а
във това, че е препоръчително това, което казва.
Аз също мразя хората, му отговаря втори,
научиха ме те самите, от детството ми още (би трябвало
поне тогава да изглеждат мъдри и добри),
от юношеството и в настоящето. Боя се, че така
ще бъде и във старостта, макар че нейната поляна
е почти безлюдна. Единствената обща приказка
на мизантропа с филантропа е когато вторият
се измори. Понеже първият, разбира се, е поначало уморен.
За Бога, колко са противни хората, особено когато
се преструват на добри. Особено когато го играят лоши.
Особено когато във галерата с камшика бият, или когато
робите убиват нощем държалия бича. Когато спорят хората
са лоши. А може би - противни само. И когато премълчават.
И когато губят. И когато побеждават. Когато пишат стихове
за любовта,
играейки си всъщност с пепелта. Когато ги четат.
Колебая се кога са най-противни. Когато са все още живи, или мъртви?
Със здравите тела, или - с болните души?

И каза вторият (над чашата с изстинал чай):
Понеже няма път извън това,
ще трябва да направим кръг. Противни са и
хората, които мразят хората. Което пък указва,
че и този безполезен разговор е тъй противен.
Остава да се молим. Някой не-човек да ни обича,
каза първият на тръгване.

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2018, № 12 (229)