Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДИМИТЪР БИНЕВ: "ВСИЧКО ОТ МИРОГЛЕДА НА БАЩА МИ Е ЧАСТ ОТ МОЯ МИРОГЛЕД"
Интервю със сина на поета Биньо Иванов

Невена Борисова

web

Какво е Вашето отношение към изкуството?

Завършил съм Художествена гимназия, но спрях да рисувам. Занимавам се с бизнес, имам фирма за правене на паметници, за мрамор. Рисувам гранитните снимки на плочите. Тази година ще станат 30 години, откакто правя това. С този занаят случайно се захванах, от 1987 г. Навремето това беше нулева година за мен и бях в период на изчакване. Един приятел тогава ме пита: "Искаш ли да работиш нещо?". Това беше по комунистическо време; изкарваха се много добри пари от подобен занаят - защото това не е изкуство, то е занаят. Обработваш мрамора, режеш го с машини. После се научих да рисувам тези гравирани снимки на покойници. Търсен съм от София, Перник и Благоевград. И се справям като цяло (усмихва се), а изкуството ми е хоби.

 

Какво е да имаш баща-поет?

Той си беше чешит и аз си го обичах и продължавам да го обичам. Той е направил много, докато сме били малки. Факт е, че той обичаше да пие, това си му беше проблем, който се знае. Когато бяхме малки, си спомням, че по цели нощи е гуляйствал. А в началото малко се е знаело за него като поет и това може да е повлияло. Не съм психолог. Може да е вродено. Знам, че нашите родители са се обичали и ние сме отгледани с обич - с моя по-голям брат и сестра. Той има например едно стихотворение: "Стоянчо, Митко и Елица". "Земята под дъгата" и "Пътешествието на бабините очила". Те са много интересни. Мисля, че той беше един от новаторите в детската литература. И това, което той пишеше, не беше точно това, което всички пишеха по онова време.

С баща ми имахме трудна комуникация. Както стана дума, единствено аз от децата имах нещо общо с изкуството. Сигурно поради това той е имал по-силна реакция в разговорите ни - когато не му е харесвало нещо. Той впрочем не се интересуваше от моите картини. Аз учех в Художествената гимназия в Пловдив. Тогава в "Родна реч" излязоха четири мои стихотворения и той демонстрира пред мен, че не му харесват. А когато мен ме е нямало, той казвал, че са добри, така че да не чуя... Това беше през май 1985 г., по време на абитуриентския ни бал. Редактор беше Дончо Цончев и кой друг още, не си спомням. Получих един плик със 140 лева, това ми бяха първите изкарани пари със стихотворения. А аз си бях художник. После не бях писал много време. Чак след 20 години и нещо прописах пак, защото така ми се случи, но никъде не съм ги публикувал. От по-следващия период имам 7-8 стихотворения.

 

За какво сте спорили с баща Ви?

За много неща. Той водеше гладната стачка. Бяхме на различни политически позиции. Аз не исках той да гладува. Защото после тези неща явно му навредиха на организма. 40 и няколко дни той гладуваше. Едвин Сугарев се отказа на първата седмица, а татко изкара 40 и няколко дни. Беше станал 40 килограма. И това му беше втората гладна стачка. Аз ходех всеки ден, карах се с него, карах му се, че го използват. За такива неща сме се карали. Повече сме спорили. Карали сме се по-скоро за лични неща. Той се раздели с майка ми. Те живееха тук, в Кюстендил, години наред. И ние, децата, бяхме много наранени. Последните години бяхме разделени. Това се случи някоя година през 90-те - 92-93 г., след промените. Ние бяхме настръхнали.

Той беше особен човек, накрая живееше сам, в едно жилище в Кюстендил, до гората. Там си живееше, там си почина. Ходихме от време на време да го виждаме.

Има филм за него. Има един кадър, на който е в това жилище. Той обичаше гората и... Почина в гората. Докато бяхме малки, живеехме до гората. В стихотворенията му се говори много за боровете. После се преместихме в друго жилище, дадоха ни апартамент, пак благодарение на него. Помогна Джагаров. Прави му чест, че застана зад него. Джагаров казваше: "Разберете, че той е по-различен поет".

Последно преди да почине, ми беше на гости. Беше дошъл от София. Спомням си този детайл - как ядохме зелен боб, моята съпруга го приготви.

 

Казвате, че са били много хубави спомените от жилището до гората?

Като ходя на разходка до Хисарлъка и си минавам край това жилище, ми е много хубаво. Това са първите къщи до гората. Хубав е самият въздух. Аз съм се родил през 1966 г. и когато съм бил на две седмици, съм получил бронхопневмония и баща ми ми е преливал кръв. Може оттогава да съм взел нещо от него (смее се). Аз съм роден през януари и лекарят е казал, че в най-големия студ трябва да се увие и да се разхожда бебето.

 

Без да искате, по някое време говорите за него като за Биньо?

Той си ми е татко. На мен, между другото, също са ми казвали Биньо. И сега някои ми казват така.

Обичам хубавата поезия, но не всяка ми харесва. Харесвам сериозната поезия, която може да те докосне.

 

Какво от неговия мироглед навлезе във Вашия?

Може би всичко, като се замисля. Горе-долу всичко. Нещата, които виждам. Погледът. Всичко, което виждам, е нещо, предадено от него. Не знам дали когато ми е преливал кръв, дали когато съм бил бебе... Всичко виждам по странен начин, по по-различен начин. Може би благодарение на него. Със сигурност всъщност благодарение на него.

 

Весело ли беше с три деца?

Весело си беше, как да не е. Аз съм по-свободолюбив. Майка ми например отиде някъде, и баща ми. И брат ми, който е по-голям от мен, само плачеше за майка си. Аз го ядосвах.

 

Бил ли е известен, когато сте били деца?

Неговата поезия беше трудно асимилирана навремето. Всички знаеха, че пише, но че не е издаван. Говореше се в средите, в поетичните среди в София, за млад поет, който пише по-нестандартно, провокативно. Но поради партийни причини той не беше точно популярен. Той пишеше за Пражката пролет, за танковете; в първата стихосбирка присъства стихотворението "Бензин".

Бях малък, когато "До другата трева" излезе през 1973 г. Тогава още живехме в този дом, до реката. Това бяха едни 15-етажни блокове. 5 блока. Там се преместихме. Около 1973 отидохме в центъра, в една малка квартира, две стаички, при наши роднини. Не знам дали са плащали наем. Там ходих на детска градина, където впрочем ми харесваше да ходя, за разлика от брат ми. Сестра ми още не беше родена, тя малко по-късно.

 

Това ли е причината да му задържат книгата така дълго?

Тогава не приемаха такъв стил на писане. Беше сюрреалистичен, тогава са се котирали други неща. По-социален реализъм и т.н. Тези стихове сега се приемат, тогава не са се приемали. В "Песен на богомилите" например се казва: "Плюем ви на хоругвите" и т.н., тя също е доста провокативна. Това е писано във време, в което се е пишело в съвсем друг стил. Той упорито е издържал и пишел така. Вижте "Песен на зидарите", "Ернесто Че ГеВара". Както стана ясно, самите му други стихове, в които пише за природата, са написани по друг начин. Той е абсолютен новатор. Помислете за "До другата трева", "Човек преди да спи, си мисли", "За шапката и котката"... Между другото, последното стихотворение го е написал така: бил е на гости на приятел. Цяла нощ са пили и са си говорили. Методи, така се казва човекът, разказа, че той се е усамотил за около 15 минути, взел е едно листче, нещо си е нахвърлял. На другия ден леко го дооформил.

Той така пишеше, аз не съм бил толкова свидетел. По цели нощи къркат, той седи и докато си говорят, на него му "текне" нещо. Пишеше с лявата ръка. Имаше чернови, които само той си ги разбира, пишеше леко настрани, трудно разбираемо.

Усетихме след смъртта му. Тогава започна да се говори за него. Издадоха му стихосбирки със страхотни мъки. След промените започна да се говори за него, много млади поети са ми се обаждали. Изпитах голяма гордост. Той не е могъл да живее тази слава, малко като Ван Гог, който ми е любим художник. Тъжна съдба. Него де факто го знаеха, но той си почина едва ли не като клошар. То при тях е така. Аз за това го сравнявам с Ван Гог. Мъка. Него не го интересуваше това нещо - материалното. Дори и да му дадеш пари, не знае какво да ги прави, той е скаран с тези неща. Искаше да има свобода да пише. Грижил се е за семейството със сигурност. Слава Богу, майка ми е била жена, която го е поддържала. Той нищо не можеше да направи без нея. Той и пишеше за нея, "Човек преди да спи, си мисли" например. За нас - "Успокоявате ме, синове, гледала две мои,/ в които непосилно се познавам -/ със стадионите и аз изтръпвам/ пред мускулите ви железни".

Ние много тренирахме. Аз бях лекоатлет, брат ми тренираше тежка атлетика, вдигаше тежести. На баща ми му беше много интересно, той е човек на изкуството, а децата са физкултурни натури. Между другото, аз и досега поддържам форма, ходя да тренирам.

Стихотворението "Рилска река" - е уникално. Той е израсъл в Бараково, при рилската река. Аз съм ходил, водил ни е. После баба ми почина. Баща му е починал, докато е бил млад. Тя се оженва за друг човек, с когото отиват да живеят в Брацигово. С нетърпение чаках да дойдат ваканциите, летните. С радост беше. Ние си бяхме нормални хора.

Той е имал друга професия. Завършил е икономическия, работеше работа, свързана със счетоводството.

 

Според Вас това тежало ли му е?

Не. Той е изпълнителен човек. Той не е разпилян. Той е подреден човек. Той е зодия Козирог. Като реши нещо, много е упорит. Може целият свят да е срещу него, но щом си реши нещо, ще го направи и никой няма да го уплаши. Целеустремен беше и си довършваше нещата. Това буди много възхищение.

Не е завършил българска филология. Много се интересуваше от история. И аз много обичам да чета исторически книги, на него съм се метнал. Той се интересуваше от история, която тогава беше забранена. Това си спомням вкъщи като малък. Цялата стена беше в книги, отгоре до долу, всяка с неговия подпис.

 

Какви бяха вечерите му?

Маратони от по три дни, и пет стихотворения примерно. Ние се дразнехме, защото бяхме сутринта на училище, първа смяна. Те идват в 1 часа, с компания. Кой музикант, кой артист, кой поет... Майка ми идваше и ги изгонваше.

Без да яде... Аз такова чудо. Той като напусна фабриката... (работил е в читалище след като напуска? - б.м., Н.Б.). Самият му живот беше труден, уникален живот. В тези дни е издържал, без да яде, пушеше по три кутии цигари на ден. Издържаше, без да спи. Аз примерно нямаше да издържа. Самият му живот беше такъв, то си вървеше натам. Но той имаше железен организъм.

 

Защо е обичал този начин на живот, защо си го е причинявал?

Той имаше тази способност - да пие, но да не се напива. Имаше уникален организъм. Не знам за друг човек с такава свръхиздръжливост. Явно, това го е държало, с това писане, постоянно мозъкът му е бил такъв, че да впрегне думи с думи. Честно казано, когато чета стиховете му, все едно гледам картина на Салвадор Дали. Как са му дошли наум на него?... Това са думи, които на мен например не биха могли да ми дойдат. Зачиташ се в няколко стихове и... Как му е дошло това нещо?... Имал е извънземен мозък. Като е дадено нещо, се взема друго. Ти не можеш да пишеш това просто ей така. И въпреки всичко си е държал на семейството. Колкото е могъл, е направил. Отгледал е три деца. Не е живял сам, не е бил творец-монах. Не е избягал, грижил се е за нас. Накрая, когато бяхме големи, тогава се разделиха. Правил е глупости, но де факто си е отгледал децата. Не ни е оставил на произвола. Много обичаше да ни води на екскурзии в България, по планини, много обичаше... Ние се радвахме много. Цялото семейство отивахме в Магурата. В това отношение беше чудесно. Показваше ни и говореше много за география. Много се интересуваше от нея поначало. Показваше ми тази или онази страна, столици. Благодарение на него знаех всички столици в Европа, почти всички държави. Той не е някакъв бохем, който не се е грижил за семействоти си. Толкова неща съм научил от него, че не мога да си кривя душата въпреки неразбирателствата на стари години.

 

Мислите ли, че той всъщност е съвместявал несъвместими неща?

Той е по-различен от другите. Баща ми всичко това го е преживял и се е борил в строй, в който всичко е било против него. Идваха вкъщи от ДС, гледаха книгите и проверяваха дали има нещо скрито. С шлифери, помня ги, влизаха, без да предупреждават. Търсеха във всяка книга.

 

Защо са се прицелили в него?

Той беше като враг на народа. Слушаше радио "Свободна Европа", говореше. За него говореха, за поета Биньо Иванов. Имаше известни журналисти, говореха за него. Бяха му пратили агенти. Най-странното е, че с един от агентите после станахме приятели. Той е 1959 г. набор. Има един хотел. Той разбира, че съм син на Б. Иванов. Казва: "Аз му бях прикачен, да ходя да пия с него". И ни е казал хиляди неща. Бил е постоянно с него и знае много неща и споделя. После каза, че баща ми е разбрал, че е от ДС. И баща ми го е пропил онзи. Неудобен беше. Наричаха го Бинката.

В негова чест, в негова памет от 10-11 години има конкурс. Миналата година имаше 3 000 стихотворения. Така е днес.

 

 

© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2017, № 12 (217)