СЛЕДОБЕД

web

Реката - като път, проточил се край дигата.
Жената - тръгнала нанякъде (а може би наникъде).
Авлигата - пресичаща небесните пространства.
Мъжът - приседнал под дъба на сянка.

Преваля тихо на живота половината.
Денят полека се превръща в минало.
Умислена, реката вие се лениво.
Светът следобеден сънливо си почива.

Не чака никой нищо - нищо шеметно.
Предвидени са всички ходове - пресметнати.
Жената. И реката. И мъжът под сянката
са уталожени и вече ги клони към дрямка.

Внезапно птицата разцепва с вик небето.
Жената се обръща. А мъжът се сепва.
Тя тръгва към дъба. Мъжът върви към нея.
Кръжи над тях авлигата и пее, пее, пее.

Денят затваря плавно свойта светла крива.
Жената и мъжът във сумрака щастливи,
затворили очи, в небето птицата следят.

А всъщност в този край авлиги не летят.

© Нели Пигулева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2012, № 11 (156)