СТАРА РУСКА ПРИКАЗКА

web

Прошарват се, прошарват се, прошарват се
косите тежки, сплетени на плитки
на хубавата и разумна Марюшка,
която се опитва да изтръгне
от унеса Финист, сокола ясен.
Когато тя изплаче всичките си сълзи,
последните ще капнат върху него,
ще го опарят и ще го събудят.
Финист, соколът ясен, ще я види:
лицето й кафяво и набръчкано
като на ябълка, изгнила върху клона,
изронени и почернели зъби
(чугунените хлябове е гризала,
докато го е търсила по пътя),
превита одве – докато е стискала
тоягите чугунени с ръцете си,
краката й – сковани, не помръдват
в проклетите чугунени обувки…
- Къде е моята прекрасна Марюшка? -
старицата соколът ще запита.
- Отиде да ти донесе водица –
ще каже тя. – Сега ще я повикам.
И тихо ще излезе през вратата.
Навън. Прозрачна. Боса. И свободна.

© Нели Пигулева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2012, № 11 (156)