Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕПОДАВАНЕТО ПО РЕЛИГИЯ В ГРАЖДАНСКИТЕ УЧИЛИЩА: АКЦЕНТИ В СЪВРЕМЕННИЯ ЕВРОПЕЙСКИ ДЕБАТ

Нонка Богомилова

web

1. Засилен интерес по въпроса в съвременна Европа

Нонка Богомилова. Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа (дебати, феномонология, социално-антропологичен профил)В европейските страни не е установен единен модел и стандарт за обучение по религия. Според известния френски изследовател и експерт в тази област Жан-Пол Уилям в Европа няма единен подход при обучението по религия, но има известна степен на европейска интеграция. Той счита, че начинът, по който се решава този въпрос в отделните страни е силен индикатор за установилите се отношения между църквата, държавата и училището в дадена страна (Willaime 2007: 57). Същевременно в последното десетилетие обучението по религия в гражданските училища в Европа е обект на засилен публичен интерес и чести дискусии, намира се в динамична ситуация и е в процес на трансформация. Причините за това са все по-активните срещи и взаимодействия на култури, икономики, религии в глобално взаимообвързания свят. Серия от конференции, посветени на тези въпроси бяха инициирани от Съвета на Европа.

 

2. Кой е основният субект на тези процеси?

Според Уилям държавата се стреми да стане "учител", формиращ социалната връзка, социализацията, и оттук произтича нейният интерес и заинтересованост по отношение на формата и съдържането в образователната система. Символното съдържание на социалната връзка - история, език, култура, религия, общи ценности, национална идентичност, гражданска религия - е сред ресурсите на този процес: "държавата чрез училището се опитва да формира минимум символни репери, характеризиращи социалното пространство, което тя регулира." (Willaime 1990: 145). Доколкото колективната идентичност е "продукт на социалното действие", "социален конструкт", религиите помагат в нейното формиране. Целта на държавата в случая е "приобщаване към общ универсум от ценности и определяне ролята на всеки в това приобщаване" (Willaime 1990: 147). По-нататък авторът представя разнообразни форми на включване на религията за решаване на държавни и политически задачи (Willaime 1990: 147-148). Общества, стремящи се към умиротворяване на конфесионални конфликти, уважават религиозния плурализъм и го включват като принцип в образователната система (Германия, Швеция). В някои страни съществува конфесионална сегментация на образованието - като например в Ливан. В други страни пък преобладаваща е унифицираща лаична идеология - Франция, САЩ; във Великобритания се развива образователна политика на културен плурализъм. Според Ж.-П. Уилям идеята за културен плурализъм поставя пред западните общества въпроса за собствената им система от ценности - това ги кара да преосмислят ролята на религията в образованието.

Представяйки тези примери за разнообразието от подходи на държавата към порасналото значение на религиозния проблем в съвременните условия на имиграция, плурализъм, борба за права, авторът обобщава: "Желанието да се впише социалния ред в един религиозен хоризонт идва в момент, когато, лице в лице с културния плурализъм и лаицизма на секуларните идеологии (които някога са функционирали като секуларни религии), западните общества изглежда преоткриват факта, че няма неутрално образование, без ценности, че е трудно за образователната система да осъществи интегрираща културна функция, игнорирайки религиозното измерение. И че самият плурализъм се нуждае от легитимация (Willaime 1990: 150).

 

3. "За" и "против" преподаването по религия: аргументите

Обучението по религия има както поддръжници, така и немалко противници (Kodelja, Bassler 2004: 1). Според последните религията и църквата нямат място в държавните училища, които по закон са светски институции; обучението по религия е форма на индоктриниране на подрастващите; то може да засили национализма и дискриминацията на религиозните малцинства; не е доказана връзката между моралното израстване на учениците и религиозното обучение - престъпност и насилие има както в страните с такова обучение, така и в тези страни, в които то отсъства; религиозното възпитание на децата е задължение на родителите им, а не на училището и пр.

Защитниците на религиозното обучение в гражданските училища считат, че запознаването с големите религиозни традиции може да повиши толерантността сред учениците; че преподаването на доминиращата в дадена страна религиозна традиция подкрепя националната култура и идентичност; обучението по религия може да бъде опозиция на моралната криза сред младите в обществото.

Предговаряйки публикацията на свой проект, посветен на обучението по религия в гражданските училища на съвременна Европа, В. Вейзе посочва, че "нарастващата секуларизация води до оттегляне на религията от публичната сцена", но в последната декада се наблюдава ревизия на тази тенденция, религията се връща в публичния дискурс (Weisse 2007: 9). Идеята на този голям и влиятелен със своите изводи изследователски проект, подкрепен от Европейската комисия, е, че колкото е по-ниско нивото на образование и познание в сферата на религиите, толкова е по-голям потенциалът за инструментализация на религиозните различия; че е необходимо обучението по религия да се използва за мирно съсъществуване в мултирелигиозното общество; че е наложително да се изследват условията и границите на възможностите този предмет да служи за диалог или конфронтация.

Известният италиански специалист в областта на юридическите аспекти на отношението държава - църква С. Ферари пише: "Днес има широк консенсус в Европа, че държавата (и нейното училище) трябва да засили познаването на религиозния факт" (Ferrari 2005: 33) поради 4 причини: 1) да се бори срещу непознаването и неразбирането на религията, което пречи да се разбере едно важно измерение на личния и колективния живот; 2) да отдаде дължимото на религиозния плурализъм, който изисква познаване на повече религиозни традиции, особено на исляма; 3) да отговори на търсенето на смисъл и ценности, изострило се след разпадането на големите секуларни идеологии; 4) да възпитава в гражданство, толерантност и респект към другия (Ferrari 2005: 33).

Според този автор съществуват три начина да се отговори на тези потребности:

  • да се отдели повече място на религиозния факт в изучаването на другите дисциплини (както е във Франция), но ако не се познава добре религията, този подход няма да е резултатен;

  • да се подкрепи познанието на религията в неконфесионална форма;

  • да се осигури познаването на всяка религия в рамките на моноконфесионални курсове - идеята е, че от гледна точка на добре усвоената своя религия, по-лесно може да се разберат другите религии и идеята за гражданството, но този подход съдържа и риска за дискриминация на другите религии (Ferrari 2005: 34).

Според известния методолог в областта на тази проблематика Р. Джаксън въпросите за обучението по религия са сред най-обсъжданите днес, особено след 11 септември, който повиши вниманието към религията, вследствие на създаващия се климат на ксенофобия и расизъм в някои страни, насочен особено срещу мюсюлманите. Същевременно, според автора, се наблюдават и нови позитивни знаци и интерпретации на религията като социален капитал; на образованието като ресурс за обучаване в знание, действие и съвместно живеене (Jackson 2007: 27).

Според Р. Джаксън 11 септември е станал "символ за навлизането на обучението по религия като нов приоритет за европейската публична политика върху образованието", но според Декларация на Съвета на Европа от 2002 г. "връзката между екстремистката религия и политическия конфликт" и социалния разпад сигнализира за друг сериозен конфликт - за "лошите отношения между общностите в Европа: където взаимното недоверие, нетолерантността, расистките инциденти и дискриминацията приемат главно етническа, но понякога и религиозна форма" (Jackson 2007: 37). През 2002 г. Съветът на Европа включва религията като паневропейска тема в образованието: причината е, че религията се приема като "културен факт", знанието и разбирането на религията на това равнище е релевантно към добрите отношения на общностите и индивидите. Това не е интелектуален редукционизъм, а прагматично признаване, че присъствието на религията в обществото е най-близкият общ деноминатор, с който европейските страни ще работят в образователен контекст.

Авторът констатира, че в отделните европейски страни се наблюдават разнообразни подходи в зависимост от историческото наследство, историята на отношенията между държавата и църквата, нивото на мултикултурализъм в обществото и други културни фактори, социополитическата структура, икономическата система, международните влияния, съвместно действащи с установените образователни ценности и пр.

 

4. Какви са целите на преподаването на религия в гражданските училища?

Според редица документи на Съвета на Европа и техни коментатори целта на преподаването по религия в гражданските училища е европейската интеграция - идентифициране и установяване на минимум общи ценности, представени в Европейската конвенция върху човешките права, осъществено с уважение, запазване и развитие на регионалните и националните културни елементи (Jackson 2007: 28). От гледна точка на целите на предмета може да бъде откроено, според Р. Джаксън, "учене на религия", обикновено свързано с една религиозна традиция и целящо подрастващите да станат религиозновярващи в рамките на тази традиция, или да засилят вярата си. За разлика от този тип, "учене за религията" използва описателни, информативни, исторически методи и не цели нито да усили, нито да създаде вяра. "Учене от религията" пък поставя акценти върху моралните и религиозни ценности с цел провокиране на рефлексивност и влияние върху ценностната система на подрастващите. Така например за Италия е характерен първият тип, за Естония - вторият, в Англия се наблюдава комбинация между втория и третия елементи (Jackson 2007: 29).

За реализация на целите на преподаването по религия като класически вариант все повече се подкрепя интерпретативният подход на Джаксън. Той е изграден върху следните принципи:

  • репрезентация: религиозните традиции да се представят като отделни културни единици, имащи специфика и своеобразие, а не като обвързани системи; да се отчита уникалността на всеки ученик, повлиян от съответната общностна религия;

  • интерпретация: учениците да не се отказват от възгледите си и от конфесионалните си предпочитания, а да ги сравняват с тези на другите;

  • рефлексивност: чрез този тип обучение да преосмислят собствения си живот, да проявяват критицизъм към преподавания материал и към процеса на обучение.

Преосмислянето на обучението по религия е свързано с много спорове и дискусии, не е постигнат пълен консенсус по тези въпроси. Понастоящем те се ситуират в рамките на нови проблеми и категории: плурализъм, гражданство, културен расизъм. Все пак съществува известен обществен консенсус по двете генерални цели на обучението по религия - развитие на собствените духовни ценности и на чувството за отговорни граждани в плуралистично в религиозно отношение общество. Така то се приема като част от гражданското образование в Европа, акцентиращо върху човешките права, гражданството, мира, глобалната култура. Тази идея е част от цялостната училищна политика и философия, която предполага минималистки подход (информативен и дидактичен), но и максималистки (активно учене и формиране на ценности) (Jackson 2007: 32).

Този подход личи и в идеята, че религията ще се преподава в училище в качеството й на "културен факт". Според виждането на Джаксън религията като културен факт означава отношение на безпристрастност пред лицето на религиозното и секуларното разнообразие - нещо, което е принцип на политическата институция, на конституционната демокрация. Тази позиция на разбиране на религията като културен факт не е нито епистемологична позиция, нито секуларно твърдение, а процедурна стратегия, за да се справи публичното съзнание с нетрактуван по-рано проблем, който е държал религията извън обсега на внимание на европейската дискусия, политиката и образованието. Това е позитивно движение към идеята, че диалогът между различните религии и секуларните гледни точки, използващ и религиозен, и секуларен език, е напълно приемлив и адекватен на нивото на публичния дебат (Jackson 2007: 44).

Обща характеристика на европейските страни е, че обучението по религия в повечето страни е или незадължително, или учениците може да избират между повече предмети с различни конфесионални или неконфесионални профили (Plesner 2004: 801).

Повечето посткомунистически страни след демократичните промени въведоха конфесионално обучение по религия. Немалко западни изследователи, пък и изследователи от самите посткомунистически страни преценяват въвеждането на този тип обучение по религия като компенсаторно, връщане към миналото, своеобразен реванш и реверанс към потискането на религията от предишния режим.

Причините са, че в самата Западна Европа в последната четвърт на 20-ти век конфесионалното обучение по религия се подлага на критика и преоценка. Макар и да отдава необходимата дан на миналото, традицията и културното наследство, този тип обучение се оказа недостатъчно пригоден за новите промени и условия, които глобализацията донесе със себе си. Засилената комуникация на икономики,култури и религии, урбанизацията, емиграцията, смесването на националности и религии в резултат на тези процеси, поставиха много нови изисквания пред културата и образованието. Едно от тях е силната необходимост от взаимно опознаване, разбиране и толерантност към културата и религията на другия с цел борба с ксенофобията, религиозния фундаментализъм и агресията.

 

5. Кои религии в отделните страни имат право на обучение в училище?

Италианският изследовател Силвио Ферари дава следната картина на религиите, имащи право на обучение в гражданските училища:

  • в Италия: на преподаване в училище имат право 6 религии по закон в резултат на конкордат с държавата - католицизъм, юдаизъм, някои видове протестантизъм, но всъщност една единствена е представена основно в образователната система - католицизмът;

  • в Белгия 6 религии имат право на присъствие в училище (признатите от закона);

  • в Испания право да обучават имат религиите, сключили договори с държавата - католицизъм, протестантизъм, юдаизъм, ислям;

  • в Германия основно в училище са представени католицизмът и протестантизмът и - в отделни райони - юдаизмът и ислямът;

  • в Литва - "традиционните" религии, 8 на брой;

  • в Австрия - признатите религии - 15 на брой;

  • в Чехия - регистрираните религии - 21 (2002 г.);

  • в Словакия - регистрираните религии - 16 (2003 г.);

  • в Унгария - регистрираните (около 150), но фактически католицизмът и протестантизмът (калвинизъм и лутеранство);

  • в Латвия - 5 религии;

  • в Португалия - католицизъм и регистрираните 37 религии.

 

6. Позицията на европейските институции: за неконфесионално преподаване

Западна Европа отговаря на тези процеси като обсъжда активно напоследък обновлението и преосмислянето на обучението по религия в гражданските училища. Този въпрос не е самоцелен, а е поставен в по-широкия контекст на новите училищни програми в много европейски страни, които целят засилване на духовността в образованието, дебатирането на смисъла и граничните въпроси на човешкия живот, макар и не задължително в религиозна форма. На организираната от ООН Мадридска конференция по "Образованието в училище в контекста на свободата на религията и вярата, толерантността и недискриминацията" (2001 г.) е широко подкрепена идеята, че централна задача на образованието е развитието на такива ценности и поведение сред подрастващите, които ще им позволят да оценят разнообразието и богатството на различните етнически, религиозни, социални и културни групи като извоp на позитивни приноси за обществото като цяло (Ambrosewicz-Jacobs 2004: 815). На тези форуми конфесионалното обучение все повече се свързва с религиозната и културната сегрегация, а неконфесионалното - с интеграцията на различни религиозни общности и традиции от гледна точка на общочовешките нравствени ценности в глобализиращия се свят. Освен съблюдаването на този принцип, държавата следва да организира обучението по религия така, че то да се "приеме като средство за подкрепа на толерантността и разбирането между индивидите, групите и нациите" чрез предаване на "знание и ценности, принадлежащи на всички религиозни течения, чрез включващ метод, така че индивидите да възприемат себе си като част от една и съща общност, и да се научат да формират собствената си идентичност в хармония с различни от тяхната идентичности." Това са заключенията на специална експертна група, ангажирана през 2002 г. с анализ и даване на препоръки за бъдещето на обучението по религия в Европа.

Декларация на европейските министри на образованието върху интеркултурното образование в новия европейски контекст (Атина, ноември 2003), заключения на конференция в Осло (юни 2004) на тема "Религиозно измерение на интеркултурното образование" подкрепят тази тенденция. В тази посока е и работата на Европейския мониторинг център върху расизма и ксенофобията (основан през 2005 г.), чието създаване се налага от тенденциите в Европа към неприемане и дори отхвърляне на някои културни и религиозни малцинства, усилващи се през последното десетилетие.

Основните ценности, залегнали в духа и изводите на тези конференции и декларации са:

  • уважение към чуждата религия и възгледи;

  • идеята, че религията и културата не са монолитни, а са определени от разбиранията и нагласите на изповядващите ги множество човешки същества;

  • отпор срещу идеологическата употреба на религията и инструментализацията й в политически конфликти (Weisse 2007: 29).

В тази посока работи и формирана работна група по въпроса, която провежда през 2002 г. свой форум в Страсбург на тема "Интеркултурното образование и предизвикателството на религиозното образование и диалог". Нейните предложения са приети от Съвета на Министрите. Друга група експерти се среща в Париж през юни 2003 г., за да идентифицира основните теми и проблеми в тази повишаваща значението си за съвременната европейска култура сфера. Препоръките на този форум акцентират върху това, че каквато и да е системата на обучение в дадената страна, децата трябва да се научават да приемат религиозното и секуларното разнообразие като част от интеркултурното образование, независимо в кои училищни предмети е представена тази идея (Jackson 2007: 38).

Срещата на министрите на образованието в Атина през 2003 г. също е подчертала значимостта на темата за интеркултурния диалог в Европа. Съветът на Европа приема обучението в демократично гражданство като приоритет за създаване и подкрепа на плуралистичната демокрация, проблем, върху който се работи още от 1997 г. Този проект работи директно с религията като аспект на гражданското образование; тя е и централна тема за проекта върху интеркултурното образование, което пък е подсистема на гражданското образование. Провеждани са също Годишни семинари на Европейския център за религиозно обучение - в Малта през 2004 г. и в Казан през 2006 г., като са дадени следните препоръки към Съвета на министрите:

  • да се създаде система и условия за неконфесионално обучение, за информиране по проблемите на религиозното разнообразие в съвременната европейска култура, за човешките права и за свободата за и от религия;

  • обучението по религия да цели разбиране, а не вяра, дори в страните, в които има държавна религия (Jackson 2007: 41);

  • да се провежда системно обучение на учителите с цел бепристрастно описание и коментар на религиозното разнообразие в Европа.

Съветът на Европа поставя тези препоръки в по-широкия контекст на интеркултурното образование като част от демократичното гражданство и издава "Религиозно разнообразие и интеркултурно образование: Наръчник за училищата (Съвет на Европа, 2007)."

Тези препоръки са съобразени с Универсалната декларация за човешките права, приета от ООН през 1948 г. - хората имат равни права, независимо от цвят на кожата, пол, език, раса, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, имуществен, или друг статус. Същевременно член 18 от същата декларация акцентира върху равните права и свободи на всички вероизповедания. Посочва се също, че родителите имат право да осигурят религиозно и морално обучение на децата си в съответствие със своите собствени убеждения. Според интерпретацията на чл. 2 от Първия протокол на Европейската конвенция за човешките права от Европейската комисия и от Европейския съд по човешките права, държавата трябва да защитава децата от задължително религиозно или философско образование, което не е информативно насочено, а ги индоктринира с неприемливи вярвания, убеждения или идеологии" (Kodelja, Bassler 2004: 10).

Процеси и явления като секуларизацията, намаляващата традиционна религиозност, наличието на мюсюлмански общности, религиозния плурлизъм в европейските общества, връзката религия-политика в международните конфликти, антисемитизма и ислямофобията насочват интереса на изследователи, политици, културни дейци към проблемите и процесите на обучението по религия в училище, констатира Ж.-П. Уилям. В препоръка 1720, приета на 4 октомври 2005 г., Парламентарната асамблея на Съвета на Европа декларира:

"Образованието има важна роля в борбата с неприемането, стереотипизирането и неразбирането на религиите. Правителствата трябва да правят повече, за да гарантират свободата на съвестта и на религиозните прояви, да осигуряват обучение по религия, да подкрепят диалога между религиите и културните и социалните прояви на религиите" (Willaime 2007: 59); "Училището е важен елемент в образованието и формирането на критически способности на бъдещите граждани и на интеркултурния диалог. То трябва да създаде базата за толерантно поведение, основано върху уважението на достойнството на всяко човешко същество. То трябва да обучава учениците по история и философия на всички големи религии по добре премислен и обективен начин, уважавайки ценностите на Европейската конвенция за човешките права, да се бори срещу фанатизма ефективно. Важно е да се разбере историята на политическите конфликти, осъществявани в името на религията."; "Разбирането на религията е интегрална част от разбирането на историята на човечеството и на неговите цивилизации. То е напълно различно от вярата в една отделна религия и нейната практика. Дори в страните, в които доминира една конфесия, трябва да се изучава произхода на всички религии, а не да се привилегирова една от тях, или да се подкрепя прозелитизма" (Willaime 2007: 59).

Познаването, разбирането и приемането на духовното, и в частност, на религиозното различие, стои в основата на промените, извършвани напоследък в тази сфера в много европейски страни.

Много от страните, прилагащи в образователната си система моноконфесионалния подход, или го обновиха в контекста на плурализма, или преминаха към неконфесионално обучение. Страни с традиционно конфесионално образование се ориентират към икуменически или дори мултирелигиозен подход. Сред тях са Англия, Норвегия, Исландия, Дания, в които държавата поема изцяло функциите, преди поделяни с църквата. Този процес върви паралелно с преформулиране на базовите ценности и цели на образованието, в който вземат участие различни социални групи и професии. Все по-важно място заема уважението към личния избор на вяра и начин на преподаване като форма на зачитане и формиране на критично мислене у подрастващите.

Причините за тази тенденция към културна "ревизия" са в проблемите, които обучението в рамките на конкретна доминантна религиозна традиция често създава в един мултикултурен, секуларизиран, глобален свят: незачитане правата на религиозните малцинства; несъобразяване с правото да бъдеш нерелигиозен; трудността да се възпита толерантност и разбиране към религията на другия чрез критично преосмисляне на собствените предразсъдъци и пр. Затова предпочитанието, което повечето посткомунистически страни проявиха към конфесионалното обучение по религия се преценява често като "компенсаторно" и обърнато към миналото (Basdevant-Gaudemet 2002: 16-17).

 

7. Основни линии на съвременното развитие в решаването на проблема

Френският изследовател Жан-Пол Уилям констатира следните тенденции:

1. Нарастваща интеграция на обучението по религия (независимо дали е конфесионално, или не) в училищната програма; целта, която му се поставя, е да допринесе за развитието на младите хора като отговорни граждани в плуралистичното общество. Според различни документи на Съвета на Европа и други експертни комисии, създадени по въпроса, проблемите за живота и смъртта, моралните ценности, справедливостта, братството и пр. са и религиозни проблеми и ценности. Училището следва да фокусира интереса си върху проблемите на човека и да се бори срещу фанатизма, догматизма, нетолерантността. Съветът на Европа чрез Комисията за човешки права през декември 2002 г. в Лувен ла Ньов подчертава връзката на обучението по религия с разбирането за човешките права.

2. Нарастваща отвореност към религиозния и философския плурализъм на европейските общества. Някои страни организират преподаване на ислям, като например Англия. В Европа са налични два подхода към неконфесионалното обучение по религия - секуларен и лаически. Първият си пробива път в Англия - религията се третира като част от човешкия опит, който трябва да се изучава безпристрастно, но същевременно и да се учим от него. Секуларният атеизъм и хуманизмът са на равностойна нога тук - като екзистенциални решения на човешки въпроси. За Франция е характерен лаическият подход - изучаването на религията е интегрирано в отделните предмети като история и култура, както и секуларните философии.

 

8. Основните принципи, на които се подчиняват тези процеси и тенденции в съвременна Европа

Според Ж.-П. Уилям и Р. Джаксън в европейската образователна система се спазват три принципа на лаичността, представени дори в конфесионалните училища:

  • принципът на двойната неутралност - конфесионална неутралност на държавата и на публичните власти; автономия и на двете по отношение на религията;

  • признаване на свободата на убежденията - свобода на религията и свободомислието, автономия на индивидуалното съзнание по отношение на всички философии и религии, и автономия на критическата рефлексивност по отношение на всички области: религия, политика, наука;

  • приницип за недискриминация - равенство на всички индивиди, независимо от техните убеждения, защита на гражданските им права, независимо от религиозната и философската им не/принадлежност.

Неутралност, свобода и недискриминация са трите принципа на лаицизма.

По отношение на тези принципи Европа има общ дух - зад разнообразието на отношенията между държавата и църквата има общ европейски дух на уважение и спазване на тези принципи. Ето защо конфесионалният предмет е несъвместим с принципа на лаичността. Ценностите на религиозния и философския плурализъм в демократичното общество издигат предизвикателството и необходимостта (в резултат и на паневропейската идея за свобода на убежденията и недискриминация) страните, в които се привилегирова една религия на мнозинството и имат конфесионален предмет по нея, да предвидят и алтернативен предмет, който е неконфсионален - тези постановки се споделят от повечето от авторите, чиито тези се представят тук.

 

9. Към европейска хармонизация?

Европеизация на предизвикателствата, но не и на решенията

В Европа не съществува програма за единство и конвергенция в това отношение, но все пак се наблюдават известни общи тенденции; няма европеизация на решенията, има европеизация на предизвикателствата, констатира Ж.-П. Уилям: европейските общества са дълбоко секуларизирани и плурализирани и този процес безспорно фаворизира деконфесионализацията на преподаването - включването на предмети с "икуменически", "интерконфесионален" характер, науки за религията. Самите конфесионални предмети се деконфесионализират чрез един по-широк - културен и отворен към религиозния плурализъм - поглед, насочен към създаване на автономни, социално отговорни индивиди. Налични са тенденции под различна форма да се фаворизират курсове по науки за религията, научният, културологичен подход към религията.

В страните с конфесионално преподаванe напоследък се извършват големи промени в следните насоки (Ferrari 2005: 37): 1) Еволюция от преподаването на една към повече религии - Италия, Испания, Португалия; 2) Нарастващо отваряне в икуменически и интеррелигиозен план, например в Германия; това е възможно в по-хетерогенни в религиозно отношение страни, но в по-хомогенни като Полша и Италия тази тенденция си пробива път трудно; 3) Конфесионалното преподаване включва все повече елементи на общата религиозна култура - големите религиозни традиции, етични проблеми (в Италия, Испания, Франция), но все пак в рамките на конкретна религия; 4) Сближаване на конфесионалното и неконфесионалното преподаване, но организационният субект остава същият - държавата или религиозните общности.

Двата полюса в подхода към проблема представят Франция и Англия. Франция е лаическа държава с пълно отделяне на църквата от държавата и неутралност на последната, религията изцяло се третира като частно дело. В Англия има сътрудничество между църквата и държавата, а холандската система заема средно положение между тези два варианта; тук не държавата, а самите училища са отговорни за обучениeто, считано от 1985 г. В Германия вследствие на уроците от преживения фашизъм държавата след Втората световна война не се намесва в решаването на тези въпроси. В Испания има привилегирована позиция на католицизма, но и тенденция към плурализъм. Силната връзка между държава и църква тук сега напомня тази във Франция преди 1882 г. и в Англия през 19-ти и ранния 20-ти век. Норвегия запазва известна привилегия на лутеранството като държавна църква и на християнската традиция, но напоследък това статукво търпи промени (Miedema 2007: 272-274).

Какви са перспективите?

Те не предполагат еднообразие и униформеност на решенията, но все пак определящата тенденция е обучението по религия да е на доброволна основа, а там, където е задължително, да има възможност за отказване от участие (Ferrari 2005: 38).

Според експертите в Европа се наблюдават три структурни тенденции (Ferrari 2005: 38-39):

  1. Няма тенденция към премахване на преподаването по религия или към приближаване до френския случай в съвременна Европа, нещо повече - наблюдава се нарастващ интерес и убеденост в необходимостта от подобно преподаване.

  2. Все по-остър става проблемът за изучаване и на другите религии в страните, където конфесионалното обучение предлага само една религия; алтернативата е неконфесионално преподаване. Такава препоръка дава документът "Религия и демокрация", приет през 1999 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа: да се промоцира по-добро познаване на различните религии чрез преподаване в училище на сравнителна история на религиите, на история и философия на религиите. Регламентира се неконфесионално преподаване върху религиите и нерелигиозните концепции за живота и света, което да е задължително, светско ("Съвет на Европа, Препоръка 1396 на Парламентарната асамблея "Религия и демокрация" (1999). Към това се добавя и необходимостта от изследвания по същите теми в университетите, паралелно с теологичния подход; самите теолози следва да включат теми по права на човека, история, философия, наука (Ferrari 2005: 39).

  3. Конфесионалното обучение в повечето страни на Европа има юридически гаранции, тъй като училището се възприема като средство за възпитаване в дух на гражданство, но тенденцията е или то да става факултативно, или да се интегрира в други дисциплини; ако все пак остава, необходимо е да се реформира сериозно - да се отнася за повече религии, да ги третира равноправно; може да е в или извън училищната програма, да бъде или да не бъде финансирано от държавата. Само при такава еволюция то може да оцелее и да играе позитивна роля в ситуация на религиозен плурализъм (Ferrari 2005: 39).

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Ambrosewicz-Jacobs 2004: Ambrosewicz-Jacobs, J. Religious Tolerance, Freedom of Religion or Belief, and Education: Results of the 2001 UN Conference. // Facilitating Freedom of Religion or Belief: a Deskbook. Еds. Lindholm, T., W. Cole Durham, Bahia G. Tahzib-Lie. Martinus Nijhoff Publishers, Leiden, The Netherlands, 2004.

Basdevant-Gaudemet 2002: Basdevan-Gaudemet B. Education et religion dans les pays candidats à l’Union Européenne. // Le statut des confessions religieuses des Etats candidats à l’Union Européenne. Ed. F.Messner. Milano, 2002.

Ferrari 2005: Ferrari, S. L’enseignement des religions en Europe: un aperçu juridique. // Des maîtres et des Dieux. Ecoles et religions en Europe. Ed. Jean-Paul Willaime avec la collaboration de Séverine Mathieu. BELIN, 2005.

Jackson 2007: Jackson, R. European Institutions and the Contribution of Studies of Religious Diversities to Education for Democratic Citizenship. // Robert Jackson, Siebren Miedema,Wolfram Weisse, Jean-Paul Willaime. Eds. Religion and Education in Europe. Developments, Contexts and Debates. Waxmann Munster/ New York/ Munchen/ Berlin, 2007.

Kodelja, Bassler 2004: Kodelja, Z. Bassler, T. Religion and Schooling in Open Society. Ljubljana, 2004.

Miedema 2007: Miedema, S. Contexts, Debates and Perspectives of Religion in Education in Europe. // Robert Jackson, Siebren Miedema,Wolfram Weisse, Jean-Paul Willaime. Eds. Religion and Education in Europe. Developments, Contexts and Debates. Waxmann Munster/ New York/ Munchen/ Berlin, 2007.

Plesner 2004: Plesner, I. Promoting Tolerance through Religious Education. // Facilitating Freedom of Religion or Belief: a Deskbook. Еds. Lindholm, T., W. Cole Durham, Bahia G. Tahzib-Lie. Martinus Nijhoff Publishers, Leiden, The Netherlands, 2004.

Weisse 2007: Weisse, W. The European Research Project on Religion and Education "REDCo". An Introduction. // Robert Jackson, Siebren Miedema, Wolfram Weisse, Jean-Paul Willaime. Eds. Religion and Education in Europe. Developments, Contexts and Debates. Waxmann Munster/ New York/ Munchen/ Berlin, 2007.

Willaime 1990: Willaime, J-P. Pluralism religieux. Etat et education. // Social Compass, 1990, vol. 37, № 1.

Willaime 2007: Willaime, J-P. Different Models for Religion and Education in Europe. // Robert Jackson, Siebren Miedema, Wolfram Weisse, Jean-Paul Willaime. Eds. Religion and Education in Europe. Developments, Contexts and Debates. Waxmann Munster/ New York/ Munchen/ Berlin, 2007.

 

 

© Нонка Богомилова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.10.2010, № 10 (131)

Други публикации:
Нонка Богомилова. Религиозното разнообразие в културата на съвременна Европа (дебати, феномонология, социално-антропологичен профил). София: ИК "Реклама Пони", 2010.