СКРИТИЯТ СЛОН

Марк Натан

web

Един непознат звяр се появил в земята на могъщ цар, обединител на много племена, и всял ужас у всички. Царят изпратил да повикат мъдреци, по един от всяко племе, които по традиция били слепи, досущ както и робите, които им доели стадата, ослепявани, за да не избягат. Този цар бил почитател на античността и домъкнал мъдреци отвсякъде, докъдето се докосвали войските му.

За да бъде изследвано, животното било упоено с амфори вино. Единият мъдрец казал, че това е змия, вторият, че е лъв, третият, че са оживели колоните от храма на Артемида в Ефес, подпален от Херострат, той самият бил оттам. Следващият мъдрец се заклел, че това е огромен глиган, каквито бил виждал в северната си страна като дете, друг бил сигурен, че това е Кавказката стена на Александър, построена срещу варварските племена в Кавказ, където той израсъл, и т.н., и т.н. И точно тогава влязло детето на нумидийската прислужница на царя, африканче, с къдрави коси и ослепителна усмивка, и казало - тия па какво са задърпали този слон, ако се събуди и стане, ще ги изпомачка. Но слонът никога не се събудил. Останал си там, упоен от виното. И всеки взел, каквото държал от него... и досега спорят произхождащите от него племена.

А очертанията на слона все още могат да се видят. Там, където е лежало туловището, тревата и днес в историческите атласи е все още непоникнала и избледняла. Но ако се вгледаме в негатива, очертан извън сянката на големите империи, които любознателни географи не престават да издават, ще забележим, че все още си стои бялото пространство с непоникнала трева, там, където е било туловището му, над Понтус, и досега показвано за празно, в продължение на хиляди години. Задните крака са се протегнали между Каспийското море и Понта, а опашката назад дори достига до Памир. Предните пък се спускат покрай западната част на последното море и достигат Босфора. Главата му лежи в Дакия, Илирия и Тракия, като бивните достигат до Македония и до Ахея. Хоботът е обрамчил Алпите. Но използвайки трика на индийските факири за скриване на слонове на сцената, покривайки ги с черно наметало на фона на черното дъно на сцената и така правейки го неразличим за очите на наблюдаващите, така и съвременните географи са оцветили парчетата от слона в различни цветове и са им дали различни имена, така че никой не може да се сети какво лежи отдолу, защото всеки е вперил очи и слуша какво му казват географите, които като авторите на трика на индийските факири не разкриват тайната си.

Дали ще се намери отново едно малко момче, което, докато рови в градината на дядо си през есента, помагайки му да приберат реколтата и слушайки историите, разказвани от него, да се прибере щастливо вечерта и поглеждайки атласа на стената си, да види очертанията на слона и да ни разкаже чудната история на скрития слон, само то не не знаейки, че тя е невъзможна.

© Марк Натан
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.02.2010, № 2 (123)