Мирослав Велков

web | Културно наследство...

Еволюцията на разбирането за културно наследство следва тенденция за постоянно разширяване на обхвата и съдържанието му. Както е обобщено в раздел 3.3. на настоящото проучване, културното наследство днес включва цялостната културна среда с нейните осезаеми и неосезаеми ценности. Вниманието се насочва и към пейзажа, природните особености, традиционния поминък, обработката на земята, фолклора, местната кухня и др.

Пейзаж

Пейзажът най-общо може да се определи като интегрална характеристика на определена част от земната повърхност, включваща цяла палитра от асоциации и културни стойности. В Препоръка 95(9) на Съвета на Европа (1995) понятието пейзаж е определено като "формална експресия на многобройните взаимовръзки, съществуващи в даден период от време, между човек или общество и топографски дефинирана територия, чийто облик е резултат от действието, през времето, на природни и човешки фактори и на комбинацията от тях. Може да се приеме, че пейзажът има тристранно културно измерение, като се вземе предвид, че: 1) той се определя и характеризира от начина, по който дадена територия е възприемана от човек или общество; 2) той е свидетелство за миналите и настоящи връзки между хората и тяхната обкръжаваща среда; 3) има принос в обособяването на местна култура, чувственост, практики, вярвания и традиции." (прев.мой, М.В.). Пет години по-късно, в Европейската конвенция за пейзажа (Флоренция, 2001), Съветът на Европа дава ново, по-кратко, определение за пейзаж, което в общи линии следва това от 1995 г.: "пейзаж" означава територия, възприемана като такава от хората, чийто характер е резултат от действието и взаимодействието между природни и/или човешки фактори." (прев.мой, М.В.). С тези две свои определения Съветът на Европа поставя акцент върху това как човекът и обществото възприемат дадена среда и оттам - ролята на пейзажа за самоидентификацията на човека или обществото със съответната природна среда. Друг момент, заложен и в двете определения, е, че природната среда и човекът си взаимодействат и влияят един на друг. Така се ражда една нова, интегрална ценност, с особено значение за настоящото проучване.

Културен пейзаж

Културните пейзажи като специфичен вид пейзаж са точно такъв вид интегрална ценност. Вече класическото определение на ЮНЕСКО от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (Париж, 1972) определя културните пейзажи като "комбинирано произведение на човека и природата". Ориентациите за приложение на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство (ЮНЕСКО, 2005) допълват това определение: "Те [културните пейзажи - б.а., М.В.] отразяват развитието на човешкото общество и поселения през времето, под влиянието на физическите ограничения и/или възможности, предоставени от природната среда, както и последващите социални, икономически и културни сили, както външни, така и вътрешни". В цитираната по-горе Препоръка 95(9) Съветът на Европа дава подобно определение на понятието "културен пейзаж", като навлиза в по-конкретни характеристики на споменатите взаимодействия - обработка на земята, традиционни умения, специфични традиции, описания на пейзажа в художествени творби и исторически събития. Имайки предвид посочените дефиниции, можем да определим културния пейзаж като специфична част от територията или акваторията, наситена с материални и/или нематериални следи от взаимодействието на природни и антропогенни фактори. Това наистина доста разширява темата. Културни пейзажи могат да бъдат изключително разнообразни: долини с терасирани лозя (Долината на Рейн - фиг.1, Вахау на Дунава), територии със следи от индустриална дейност (Минен пейзаж Корнуол и Западен Девън, Англия; Киндердайк, Нидерландия - фиг. 2), природни обекти, натоварени с вярвания (Тонгариро, Нова Зеландия; Улуру, Австралия), места на паметта (Битката при Хастингс, Англия; Беласишката битка), места, свързани с живота на значими личности (Мон Сен Виктоар и Пол Сезан) и пр.

Фиг. 1. Долината на Рейн
© Фотография: арх. М. Велков

Фиг. 2. Киндердайк, Нидерландия
© Фотография: арх. М. Велков

Възникване и типология на културния пейзаж

Както беше споменато, културните пейзажи възникват благодарение на взаимодействието на природни и антропогенни фактори. Природните фактори, в общия случай, са естествената даденост на определена територия. Те са, така да се каже, канавата, върху която човекът ще рисува и рисунката до голяма степен зависи от релефа, шарката, фактурата на основата. Природните фактори могат да се групират в няколко категории:

• морфологично изявени релефни макроформи - долини, котловини, реки и др. Те могат да бъдат: 1) линеарни - долини на реки (Вахау, Рейн, Тунджа); 2) площни - равнина, степ, плато, планински масив, пустиня (Унгарската пуста, Платото Наска); 3) обемни - единична планина, скала (Улуру, Тонгариро, Мон Сент Виктоар);

• климатични особености - характерни за определено място (мъгли, снежна покривка, вятър);

• биологични особености (флора и фауна) - ендемични видове, домашни животни, лонгозни гори, степна растителност;

• специфични релефни форми - причудливи образувания (Мелнишките пирамиди, Памуккале, Кападокия).

Природните дадености на средата определят начина на живот на хората, техните обичаи, поминък, архитектура, облекло, дори езика и външния вид на хората.

Антропогенните фактори са свързани със социално-обществените, художествени, религиозни и др. дейности на човека. Те могат да бъдат няколко типа:

• земеделие, земеползване, поминък (оризовите тераси във Филипините, лозовите масиви в Алто Дуро, Португалия);

• вярвания - обикновено изявени природни форми се обожествяват или свързват с определени легенди или важни събития от историята и митологията на местното население (Тонгариро, Нова Зеландия);

• историческо събитие - голяма историческа битка, лобно място (Беласишката битка);

• обществени потребности, свързани с обитаването, отбраната, религията, отдиха, индустрията, комуникацията и др. (гр. Матера в Италия, скалните жилища в Кападокия, скални ниши в Източните Родопи, Метеора, Долината на тракийските царе);

• творчество на изявен творец, свързано с определено място (Йордан Йовков - Добруджа и Жеравна).

При взаимодействие на факторите могат да се получат практически неограничен брой видове културни пейзажи. Още повече, че обикновено действието им се напластява във времето и пространството и се образува една хомогенна, интегрална среда.

В своите Ориентации ЮНЕСКО дава типология на културните пейзажи, в която са синтезирани три основни категории културни пейзажи:

1. Пейзажи, проектирани и създадени от човека - в тази категория спадат исторически паркове и градини, създадени поради естетически причини.

2. Органично развилите се културни пейзажи, възникнали поради социални, икономически или религиозни причини. Съдържа две подкатегории: 1) реликтни (фосилни) културни пейзажи - пейзажи, при които еволюцията е спряла в даден момент; 2) развиващи се културни пейзажи - такива, които все още играят активна социална роля, често във връзка с традиционен начин на живот, поминък, обработка на земята и др.
3. Асоциативни културни пейзажи - свързани с мощни религиозни, художествени или културни асоциации на елементи от природната среда (често силно изявени природни форми - скали, планини, гори, реки и т.н.).

Тази класификация на културните пейзажи има за основа културния признак, т.е. начина, по който човешката намеса се проявява във времето. Биха могли да се направят и други класификации според различни признаци - например видът или степента на взаимодействие между факторите (доминиращ природен фактор - доминиращ човешки фактор), според доминиращия фактор (например земеделски, градски, индустриален, сакрален и т.н.), според морфологичната характеристика (линеарен, площен). Всяка класификация разкрива една или друга черта на пейзажа и би могла да е полезна при неговото опазване, развитие и устойчиво използване.

Интеграционни стойности на културните пейзажи

Културните пейзажи са културно наследство с интегрална стойност. Те не са механичен сбор от елементи, а система, в която съставните части са обвързани в едно общо цяло с визуални, смислови, исторически, функционални връзки на различни йерархични нива. Културните пейзажи включват природни и антропогенни следи, интегрирайки ги в качествено нова ценност. С тази своя природа, културните пейзажи представляват истинско интеграционно поле (вж. т. 3.3.) на образование, наука, опазване и туризъм.

В сферата на образованието и науката, културните пейзажи подпомагат разбирането на органичното взаимоотношение между природата и човека и изграждането на поколение с ново отношение към природните и културни ценности, както и пример за устойчиво използване на природните ресурси. В проучването и опазването на културните пейзажи е необходимо сътрудничеството между специалисти от различни научни дисциплини - консерватори, урбанисти, архитекти, биолози, климатолози, социолози, психолози, антрополози, историци, етнолози и др. С други думи - изучаването на културните пейзажи помага на различните научни области да разширят кръгозора.

В сферата на туризма, културните пейзажи предлагат възможност за интегриране на природните и културните ценности в общи туристически пакети (културни маршрути - вж. т. 3.3. и т. 3.4.), където културен туризъм, екотуризъм, селски туризъм се обогатяват взаимно.

Освен това, културните пейзажи са необятно поле за прилагане на съвременните информационни технологии в пълния им потенциал.

Идентификация на културните пейзажи

За да се намери правилният подход за опазване и устойчиво използване на културния пейзаж, първо той трябва да се идентифицира като ценност. Процесът на проучване на територията дава необходимата информация за това. Идентификацията на културния пейзаж преминава през следните фази:

• събиране на информация за природните и културни характеристики, за историята и етапите на развитието му, локализират се всички природни и културни елементи, селищната система, материални и нематериални ценности;

• анализ на събраната информация - съпоставят се фактите и се изгражда структурата на системата, откриват се връзките между елементите и техния контиюитет, отчитат се процесите, които оформят характера на културния пейзаж, откриват се характерните елементи, които определят типологията на пейзажа, което е важно за по-нататъшното му третиране;

• оценка - анализираната информация се оценява въз основа на предварително създадени критерии, отчита се състоянието на елементите и необходимостта от намеса.

Специфика на опазването на културните пейзажи

Опазването на културните пейзажи трябва да осигури равновесие между защитата и развитието. Какво да бъде това равновесие зависи от типологията на културния пейзаж. Например при опазването на реликтен, по смисъла на класификацията на ЮНЕСКО, културен пейзаж (Сборяново, Стоунхендж) усилията са насочени главно в защитата на пейзажа (юридическа и устройствена), тъй като в тези случаи обществената потребност, довела до възникването на културния пейзаж вече липсва. Ако проучването е отчело приемственост и продължаване на функциите на културния пейзаж, изключването на елемента развитие може да доведе до загуба на ценни елементи, липса на ангажираност у местното население и, в крайна сметка, до разрушаване на функционираща система, която всъщност е ценността в развиващия се културен пейзаж.

Защитата на културния пейзаж може да бъде устройствена и юридическа. Двата типа защита трябва да са в синхрон една с друга, за да могат устройствените планове и схеми да имат солидна юридическа основа, а юридическите актове, от своя страна, да са отразени в реални устройствени показатели и зони.

Юридическата защита включва всички законови и подзаконови актове, отнасящи се за културния пейзаж и отчитащи неговата специфика. Българската Наредба № 5/1998 г. на Министерството на културата предвижда обявяването за паметници на културата на културни пейзажи, но въпреки безспорното им наличие на територията на България такива все още не са регистрирани.

Устройствената защита включва изготвянето на устройствени планове и схеми на различни нива, следвайки изводите от анализа на информацията за културния пейзаж. Това могат да бъдат граници и буферни зони на територията или акваторията с реални географски координати, зони с различни режими, ограничения и предписания, ключови точкови, линеарни, площни и обемни елементи (природни и културни) със съответната степен на защита и т.н. В България такива устройствени планове, според Закона за устройство на територията (ЗУТ, 2000 г., изм. и доп. 2006 г.), могат да бъдат специфичните устройствени схеми. ЗУТ предвижда за територии с ценна структура и характеристики да се приемат специфични правила и нормативи, които отчитат съответните характеристики и особености на мястото.

Съществуват и други видове защита, които се основават на договорености между властта и местното население, различни видове икономически стимули и данъчни облекчения. Този тип защита се базира на добрата воля и споразумения от двете страни.

Развитието на културния пейзаж е свързано с осигуряване на възможност за продължаване на ценните устойчиви процеси. Важно е да се определят онези от тях, които са носители на ценността и са важни за обществения живот в културния пейзаж. Тук трябва да се намери компромис и да се постигне правилния баланс, за да не се унищожат ценни характеристики и елементи, от една страна, и от друга, да не се стигне до обезлюдяване и "реликтност" на един жив пейзаж. Защото именно местното население е носител на тези устойчиви традиции. Трябва да сме наясно, че развитието неминуемо ще доведе до известна промяна, но тази промяна е част от живота на пейзажа.

Развитието на културния пейзаж има устройствени (географски) и юридически измерения. Чрез устройствените планове и схеми могат да се определят зоните за развитие и показателите и ограниченията, свързани с него. От друга страна, посредством юридически актове могат да се определят функциите, които територията или акваторията може да поеме, така че да не се нарушават ценните характеристики на средата, но и да се осигури качество на живот на местното население.

Опазването и развитието на културния пейзаж изискват сериозна система на управление. За целта е необходимо изготвянето на план за управление на културния пейзаж - стратегия за опазване и развитие. Културният пейзаж с неговите устойчиви характеристики и традиции идва от миналото, когато връзките между отделните точки на света са били ограничени. В условията на глобализация е много трудно тези традиции да продължат естествената си посока на развитие, без да се загубят или променят безвъвратно. Правилната стратегия за управление цели именно това - да се продължи естествената, характерна за мястото, линия на развитие на културния пейзаж.

Представянето е вид предаване на информация, чието естество зависи от публиката, към която е насочено. Информацията може да е от различен вид - да е насочена към различните сетива. Но основната цел е вярно да се предаде същността и функционирането на културния пейзаж. Представянето на културния пейзаж пред публиката намира най-голямо приложение в рамките на културния туризъм. В глобализираното общество все по-ценни стават носителите на регионална идентичност, каквито са културните пейзажи.

Приложение на съвременните информационни технологии в идентификацията, опазването и устойчивото използване на културните пейзажи

Информационните технологии в съвременната наука дават широк набор от възможности и инструменти за събиране, обработка, представяне и разпространение на информация сред различни целеви групи - специалисти, деца, младежи, широката публика и др. Тук ще се спрем на няколко от технологиите, които могат да се използват за целите на опазването и развитието на културните пейзажи.

• ГИС (географски информационни системи) - векторна картография с реални координати с широки възможности за интегриране на бази от данни, разслояване на информацията по зададени критерии, създаване на симулации, които отчитат времевия и пространствен аспект и т.н.

• Сферични панорами - цифрова сферична фотография с високо качество на изображението, която дава възможност за 360-градусово заснемане с хоризонтална и вертикална посока. Панорамите могат да се свързват в поредица и по този начин да дават пълна визуална информация за дадено място.

• Цифрови триизмерни модели - разнообразен софтуер с практически неограничени възможности за построяване на виртуална топография, форми и обеми, за фотореалистично изобразяване на средата, както и за създаване на анимации.

• Сателитно наблюдение - дистанционно наблюдение на земната и морска повърхност с възможности за измерване на различни стойности на средата (температура, геология, замърсяване, климатични промени и др.).

• Интернет - глобална мрежа за разпространение и популяризиране на информация от всякакъв тип.

• Мултимедия - набор от средства за комбинирано въздействие върху сетивата на публиката - дава възможност за най-пълно представяне на информация.

Съвременните информационни технологии намират приложение във всички етапи на идентификация, опазване, управление и представяне на културните пейзажи. Може да се използват различни комбинации на софтуер и хардуер, свързани с добиване на информация, нейното съхраняване, обработка и систематизиране, отлагането на тази информация върху картни подложки, създаване на различни модели и прогнози за развитие, както и мултимедийни технологии, целящи информирането на публиката.

Културният пейзаж е интегрална система, състояща се от елементи и връзки, изградени въз основа на определена логика и йерархия. Затова би могло да се изгради информационен модел на културния пейзаж (фиг. 3) с реални географски координати, елементи от различен тип и порядък и връзки между елементите. Най-лесно това може да се постигне посредством географска информационна система, която отговаря на логиката на културния пейзаж. ГИС-софтуерът дава възможност за създаване на картна подложка на различни нива с интегрирани точкови, линеарни, площни или обемни елементи с точни географски координати. Системата може да се свърже с база от данни, в която да се съхранява информация от различен тип, асоциирана с различните обекти от пейзажа.

Фиг. 3. Информационен модел на културен пейзаж
© Схема: арх. М. Велков

При проучването на културния пейзаж може да се натрупа голямо количество информация от най-различен тип, голяма част от която географски определена. За да се систематизира тази информация и да може лесно да се борави с нея, следва да се използва географска информационна система с база от данни. Тя дава възможност за анализ и синтез на информацията чрез разслояването й, съпоставянето на различни аспекти, създаване на карти по различни типологични характеристики. Тук е мястото да се подчертаят предимствата на географските информационни системи с бази от данни пред обикновеното векторно изчертаване на карти и привързването им с бази от данни. При ГИС всички параметри са реални - това е пространство с реални географски координати, което може да се интегрира в разработки от по-голям обхват (дори глобален) и да бъде основа за такива от по-нисък порядък, без риск от загуба на информация. Освен това ГИС предоставя възможност за създаване на симулации на определени сценарии на развитие по зададени параметри. Така могат да се анализират процесите, довели до образуването на културния пейзаж и да се правят прогнози за бъдещото развитие на територията. В комбинация със спътниково наблюдение с непрекъснато актуализиране на данните за климатични и геологични процеси, замърсяване, трафик, земеделие и др., тази система наистина би могла да реагира своевременно на различни опасности, застрашаващи живота на културния пейзаж.

Съвременните информационни системи могат да се използват и за документиране на различни характерни черти на културния пейзаж. За създаване на панорамни снимки от голяама полза за документиране на характерни гледки и перспективи може да се ползва сферична камера, даваща 360-градусови изображения с високо качество. Сферичните панорами могат да се свързват като поредици и така, например, да дават информация за промяната на гледката по продължението на даден път. Друга възможност за документиране на информация са цифровите триизмерни модели. Софтуерът дава възможности за създаване на релеф, обеми, растителност, цвят, текстура и др. Те могат да са полезни при изследването на промени в пейзажа и проверка как една или друга промяна би се отразила на възприемането на пейзажа. От триизмерния модел могат да се генерират фотореалистични изображения от различни (дори нереални) гледни точки, както и анимации, силуети, аксонометрични изображения и др.

В работата по опазване на културния пейзаж от особена важност е правилното тълкуване на информацията, непрекъснатият мониторинг и прогнозирането, за да се осигури на културния пейзаж адекватно опазване и логично устойчиво развитие. За целта добре би било да се създаде един вид досие на културния пейзаж с пълната информация за него, всички устройствени разработки и показатели. Това най-лесно може да се постигне отново с помощта на географските информационни системи. Досието всъщност би представлявало карта на културния пейзаж с всички обекти в него, точни граници, буферни зони, зони с различни режими, зони за развитие, всичко това свързано с база от данни. Информацията в това досие би била лесно достъпна, обозрима и контролируема. Освен това с точното картографиране биха се избегнали грешки в тълкуването на граници, местоположение и режими, което увеличва шансовете за по-доброто осъществяване на дейностите по опазване и развитие на пейзажа.

Информационните технологии може би най-забележимо присъстват в дейността по представянето на пейзажа пред публика и широкото разпространение на информация. Тук експертите и артистите имат възможност да използват пълната палитра от технически средства с цел адекватното запознаване на целевите групи с културния пейзаж.

Географските информационни системи отново биха могли да представляват своеобразен скелет на модела за представяне. В комбинация със световната мрежа интернет те могат успешно да служат за целите на културния туризъм. Търсещият информация може да избере коя част от пейзажа иска да посети, да избере маршрут, да се информира за туристическата и обществена инфраструктура, различни събития и забележителности.

Информационните единици от по-ниско ниво (сферични панорами, цифрови триизмерни модели и др.) могат успешно да се използват както в интернет, така и в специализирани продукти и изложби. Те могат да се интегрират в мултимедийни продукти, насочени към най-разнообразни целеви групи публика - деца, ученици, младежи, специалисти и др.

Информационните технологии в идентификацията, опазването и представянето на културните пейзажи представляват мощен инструмент в ръцете на специалистите, отговорни за тези дейности. Чрез тях може да се изгради виртуален модел на всеки културен пейзаж с неговата географска характеристика, елементи, връзки и процеси. Тези съвременни технологии позволяват лесно да се борави с гигантски масиви от разнообразна информация, да се изработват стратегии и планове за опазване и развитие, както и да се представя и популяризира културният пейзаж сред разнообразна публика с различни интереси.

В заключение може да се обобщи, че културните пейзажи като интегрален вид наследство представляват истинско поле за органично взаимодействие между културните и природни ценности, обучението, науката и туризма. Така, освен опазването на този специфичен вид наследсво, ние имаме шанс да откроим идентичността на регионите, носител на която са културните пейзажи, и да постигнем равномерно развитие на териториите, един от главните инструменти за което се явява културният туризъм.

© Мирослав Велков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009
Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани в туризма (Heritage: ESPRIT). Под общата редакция на проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев. Варна: LiterNet, 2009