Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЪРЖАВНИЯТ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА - ДВЕ ГОДИНИ СЛЕД СТАРТА

Марийка Василева, Милена Миланова

web | web

Вече втора година средното образование на учениците в България приключва с държавни зрелостни изпити (ДЗИ). Очаквани като решение на част от проблемите в средното образование, посочвани като част от европейската ни интеграция в контекста на Лисабонската стратегия, размахвани като плашило за ученици и родители - матурите са факт. И натрупаните впечатления, разочарования и опит дават възможност за първите обобщения и изводи, така необходими да се постигне виждането, как да се продължи напред.

Цел на настоящата разработка е да се проследят държавните зрелостни изпити (ДЗИ) по български език и литература в двете години на тяхното провеждане, да се анализират изпитните задачи в контекста на изпитната програма и на курса на обучение по български език и литература, да се докоснат някои от проблемите, възникнали в хода на провеждането им, да се разгледат резултатите. Амбицията ни е да покажем една гледна точка по тази важна за българското образование страна и да направим своите изводи и препоръки. А ако всичко това провокира появата и на други подобни или противоположни мнения - толкова по-добре.

Отправна точка на разсъждения в указаните по-горе посоки е Учебно-изпитната програма по български език и литература за ДЗИ. В нея бихме маркирали следните положения:

1. Програмата е задълбочена, всестранна и амбициозна.

2. В частта си за български език залага преди всичко на текста като основна езикова единица.

3. Втората част - литература, включва възлови за българската литературна история автори и произведения, ключови за интерпретацията на литературните творби термини и понятия.

Към знанията за строежа и функционирането на художествената творба е подходено максималистично и смятаме, че невсички предложени изпитни задачи отговарят напълно на заложеното в програмата в т. 2.2.

4. Оценяваните езикови компетентности са свързани отново с текста, неговата информативност и функциониране в социолингвистичен аспект, както и с езиковите норми - граматична, лексикална, правописна и пунктуационна. И в тази посока бихме отбелязали много добро проверяване на езиковите норми, но и недостатъчното наблягане на задачи, свързани с осмислянето, трансформирането и създаването на текстове.

Обучението по български език и литература в гимназиалния етап акцентира преди всичко върху литературните знания и компетентности. Учебните програми и учебното съдържание са изготвени така, че по български език доминираща е текстовата лингвистика, а литературното обучение проследява не само българския, но и световния литературен процес, залага на работа с големи по обем епически произведения и на поетически творби с дълбок заряд и разнообразна организация на стихотворната реч. Така учителят по български език, работещ в гимназиалния етап, "схваща" себе си повече като "литератор", не толкова като преподавател по роден език. Всичко това е породено от презумпцията, че родноезиковото обучение е приключило в VII клас и с обзора на езиковите норми в VIII клас процесът на оформяне на езиковите компетентности в голяма степен е приключил. Остава работата по осмисляне, трансформиране и създаване на текст - сърцевина на учебното съдържание в IХ, Х , ХI и ХII клас. Дали е така - това вече е друг въпрос.

Не е тайна за никого от посветените в проблематиката, че учениците постъпват в гимназиите (професионални, профилирани, СОУ) със сериозни пропуски в езиковата подготовка. По различни причини (те са обект на друг анализ) това се случва с учениците дори от профилираните гимназии. Възможност за работа по отстраняването на тези пропуски е учебната програма в VIII клас (в сегашния й вариант). Ако се пропусне тази възможност или ако заложеното в учебното съдържание в VIII клас се окаже недостатъчно, учителят по български език и литература няма друг избор освен паралелно със заложеното в учебните програми в следващите класове да "наваксва" пропуските в усвояването на граматичната, лексикалната, правописната и пунктуационната норма, да работи с помагала и справочници, така че да се гарантира достатъчно ниво на езикови компетентности, заложено в програмата за ДЗИ.

Винаги в условията на изпитна кампания, независимо каква е тя - прием след VII клас, кандидатстудентска, зрелостна - най-коментирани са задачите. Да припомним, че задачите, предложени от Националната комисия за зрелостниците през 2008 и 2009 г., най-общо са тестови и за създаване на текст. Тестовите от своя страна са със затворен характер (от 4 отговора само 1 е верен) и със свободен отговор.

В по-нататъшния ход на изложението ще предложим кратък коментар по всяка група задачи.

ДЗИ съдържа 41 задачи, проверяващи езиковата и литературната компетентност. Различните по трудност задачи създават възможност за селекция - в голямата си част зрелостниците могат да се справят, т.е. да "оцелеят", но постигането на максимума е изпитание.

Смятаме за подходящо задачите за разбиране на текст да бъдат в непосредствена близост със задачите за създаване на резюме. По този начин зрелостникът е запознат с текста в детайли, преди да пристъпи към резюмето. Представените преди ДЗИ през 2008 г. и 2009 г. примерни варианти (могат да бъдат открити в електронната страница на МОМН) започваха с текста и въпросите към него, а резюмето беше върху втори, различен от първия текст.

задачите от 1 до 27 включително са с изборен отговор (от четири предложени само един е верен). Те проверяват езиковата и литературната компетентност и по-точно това, доколко е усвоено умението зрелостниците да прилагат в реална ситуация знанията си за езиковите норми и за строежа и функционирането на литературните творби. Трябва да отбележим, че това са въпросите, при които е възможно и "налучкване" на верния отговор. Наблюденията ни като оценители на ДЗИ през 2008 г. и 2009 г. (без да са представителни и категорични) показват, че в тази част зрелостниците получават най-голям брой точки. Задачите обхващат основните съдържателни равнища на образователния минимум, заложен в Учебната програма. Структурата и формулировката им е различна - потвърждаващо или отричащо наличие на грешка или правилен отговор, и това провокира бързина и комбинативност на мисълта, съобразителност, концентрация, което пък от своя страна помага да бъдат откроени по-добре подготвените зрелостници. Предлаганите по-нататък примери са от ДЗИ по български език и литература (17 май 2009 г. - Вариант 1).

 

2. В кой от редовете е допусната правописна грешка?

А) изтичам, растение, разбирателство;

Б) прелез, прелест, потиснатост;

В) финна, военна, искрена;

Г) здание, сграда, сбъдвам.

3. В коя от подчертаните думи НЕ е допусната правописна грешка?

Голфът е единственият спорт, при който няма съдий (А), игралното поле е неуграничено (Б), а играчите сами следят играта си, която трябва да отговаря на трийсет и шесте (В) правила, регулиращи (Г) спорта.

 

В тази група задачи са заложени основни правописни, пунктуационни, лексикални и граматични правила - правопис на двойни съгласни, сложни думи, членуване на имената, бройна форма, форми за учтивост, съгласуване, пунктуация при еднородни и обособени части, при съюзно и безсъюзно свързване в състава на сложното съчинено и сложното съставно изречение и т.н. Подборът на конкретните думи и изречения отново дава възможност да се откроят най-добре подготвените ученици.

В литературната си част задачите спомагат за установяване на степента на познаване както на художествените творби, така и на разбирането на отделни литературни факти. Смятаме, че задачата за определяне на тропите и фигурите на езика би трябвало да бъде обвързана с по-сланията или целите, които се постигат с употребата им. В противен случай добре подготвените ще назоват конкретния троп, но това ще е знание заради самото знание.

Затрудненията в тази част от ДЗИ са свързани както с обема на учебното съдържание (многократно е изтъквано нежеланието за четене у днешния ученик, особено на обемни творби), така и с различните формулировки на въпросите.

 

16. От коя творба е фрагментът?

Мъдрец наистина беше Сали Яшар, много нещо беше видял, много нещо беше преживял, но едно беше ясно за него: с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората.

А) "Последна радост";

Б) "Песента на колелетата";

В) "Другоселец";

Г) "През чумавото".

18. Кое от посочените твърдения НЕ е вярно?

А) В романа "Под игото" историята на Бяла черква е историята на един невъстанал град.

Б) В Ботевото стихотворение "Елегия" кръстът е символ на благословения със спасението народ.

В) "Септември" на Гео Милев е експресионистична поема, изградена от отделни фрагменти.

Г) "Борбата е безмилостно жестока…" е едно от последните стихотворения, написани от Вапцаров.

20. В творчеството на кой от посочените автори градът е място на екзистенциално страдание?

А) Христо Ботев;

Б) Алеко Константинов;

В) Йордан Йовков;

Г) Димчо Дебелянов.

Би трябвало да се открои задачата за резюме. Тя включва две подусловия - за създаване на план и за резюмиране на първичния текст, и показва доколко е овладяна способността за членимост на текст на отделни микротеми и извличане на най-важното от съдържанието на всяка от тях. Критериите за оценка, публикувани в сайта на МОМН, точно посочват проверяваните умения:

 

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗЮМЕ

1. Умее да извлича информация от текст и да я обработва в съответствие с поставената задача - 1 т.

2. Умее да композира и структурира текста, като се съобразява с поставената задача - 1 т.

3. Владее и прилага книжовноезиковите норми на съвременния български език (правописна, граматична, пунктуационна) - 1 т.

4. Умее да подбира и съчетава езиковите средства с оглед на стиловата уместност - 1 т.

 

Това са умения, изключително полезни и за по-нататъшната реализация на дванадесетокласниците. Слабостите в работите са най-вече в точността на изказа и в допускането на езикови грешки.

Задачите с отворен характер (от 35 до 40 включително) изискват дописване и прилагане на знания в конкретна езикова ситуация. При проверката на матурите се оказа, че именно в тази част неособено подготвените или мотивирани ученици са решавали отделни задачи или изобщо не са работили. Може би трябва да се прецизира оценяването в зад. 37, където се изисква поставяне на определен брой запетаи: на този етап не се санкционират неправилно поставените. Другите предложения са изведени в края на нашия коментар.

Безспорно най-проблематична за зрелостниците си остава последната задача - за създаване на интерпретация върху откъс от литературна творба по зададен проблем. Една немалка част от учениците изобщо не работи върху нея. Причините са различни - например непознаването на творбата. В този случай даденият откъс е крайно недостатъчен, за да се открият посланията, и ако има създаден текст, то той предлага неточно, невярно или изкривено тълкуване, стигащо понякога до абсурдност. Липсата на интерпретативно съчинение или есе може да се дължи и на неумение да се изгради такова, на непознаване на жанра, въпреки че са известни критериите за оценка, публикувани в сайта на МОМН.

В работата си в училище по същите критерии оценяваме писмените работи не само в 12. клас и по този начин оценката е убедително аргументирана, а учениците са наясно с изискванията и би трябвало да са подготвени за ДЗИ.

Има и една друга група ученици, които преценяват, че и без тази задача са "оцелели" на изпита. В тази връзка може би наистина би трябвало да се увеличи тежестта на създаването на текст в рамките на целия изпит, което бе коментирано след ДЗИ тази година.

Накрая си позволяваме съвсем накратко да споделим нашия опит в подготовката на зрелостниците ни за успешно представяне на изпита. В хода на обучението - в редовните часове и в часовете за консултации, се припомнят и отработват правила, решават се тестове, предложени от различни автори или колективи, и по този начин ученикът набира опит, а оттук и самочувствие, че може да се справи. Смятаме, че от особено значение за успеха от ДЗИ на зрелостниците ни тази година - много добър 5,40, са и проведените и анализирани подробно след това няколко пробни матури, които поставиха зрелостниците в изпитна ситуация.

 

ИЗВОДИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. Въвеждането на ДЗИ по български език и литература се отрази положително на работата по роден език и литература. Активизира учители и ученици, приобщи и родителите към идеята за подобряване на езиковата и литературната култура на младите хора. По този начин беше изведено на преден план общуването на роден език като необходимо и задължително условие за реализацията на всеки български гражданин в страната и в чужбина.

2. Все повече расте непримиримостта към езиковата немара, обхванала публичното пространство в последните 15-20 години, и задължителната матура на изхода на средното образование изигра и ще играе, уверени сме, своята положителна роля.

3. В тази посока е необходимо усложняване на някои от езиковите задачи към такива, изискващи трансфер на знания, а не просто механично повтаряне на знания.

4. Повече място трябва да се отдели на задачите за осмисляне, редактиране, трансформиране и създаване на текст - дейности, които всеки интелигентен млад човек ще извършва в професионалния си живот и в делничното общуване.

5. Задачите, свързани с литературната теория и с наблюдения над текстовите структури, би трябвало повече да са свързани с авторовите послания, а не просто с откриването на употребените тропи и фигури.

6. При настъпващите промени в учебните планове, учебните програми и учебното съдържание в VIII, а после и в IХ-ХII клас включването на повече езикова подготовка за сметка на претовареното литературно обучение е наистина наложително. Според нас това би могло да стане чрез задълбочена работа по езиковите норми (например по една на учебно съдържание за всеки клас), без да се пренебрегва и работата по анализ, трансформиране, редактиране и създаване на текстове с различна функционалност. Промени в тази посока биха кореспондирали положително с по-добрите резултати на всички зрелостници.

7. Стимулиращо и активизиращо би било предварителното оповестяване на скалата за оценяване. При ясни критерии за оценяване на създадения текст и при ясна скала всеки ученик в гимназиалния етап ще знае конкретно каква цел преследва в курса на своето обучение и с оглед на бъдеща реализация.

8. Наложително е според нас да се повиши тежестта на задачата за създаване на текст, за да се мотивира работата по този компонент от изпитните задачи. Би могло да се обмисля и коментира какъв да е този текст и дали сегашният вариант на задачата е най-уместен. Но това е друга тема и няма да се впускаме в нея сега.

9. Би трябвало да се помисли и за он-лайн решаване на задачите за ДЗИ. За предимствата на този начин на работа можем да говорим дълго, но е ясно, че тромавите процедури на подготовка, организация и провеждане могат да бъдат значително облекчени. Така или иначе това ще са бъдещите матури. Съответните институции, комисии и експерти би трябвало да започнат навреме работа в тази насока, за да не ни изпреварят фатално съвременните технологии.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

НАРЕДБА № 1 от 11. 04. 2003 г. за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити (изм. бр. 80 от 12. 09. 2008 г., в сила от 12. 09. 2008).

http://momn.bg/opencms/opencms/documents/dzi

 

 

© Марийка Василева, Милена Миланова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 5
© Електронно списание LiterNet, 03.01.2010, № 1 (122)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 5.