Лина Гергова

web

КВАРТАЛЪТ

Кварталът е колкото архитектурен, толкова и социален феномен (Златкова 2009). Конструирането му се основава едновременно на многопосочни политики, свързани с материалното му изграждане, презентирането му пред купувачи и инвеститори, институционализирането му (чрез изграждане на комплекс от властови, социални, културни и пр. съоръжения), обживяването му.

В процеса на изграждане кварталът може да тръгне в две посоки - тази на пред-град-ието и тази на града в града. В общия случай кварталът е градски феномен. Нещо повече - съществуват селища в България, които чрез наличието на квартали в техните предели легитимират своята градскост (Брезово, кв. Чоба, Раковски, кв. Генерал Николаев, кв. Парчевич, кв. Секирово и пр.). Съществуват и квартали, включили се в градското чрез превръщането си в такива от села (Прослав в Пловдив, Горни и Долни Воден в Асеновград, Ореш в Свищов и още по-фрапантните Красна поляна, Красно село, Подуяне, Банишора и пр. в София).

В настоящия текст става въпрос за един квартал, типичен резултат от урбанизационните процеси през социализма: квартал Люлин в София. Какво го прави "типичен": очевидното се базира на панелните (и не само) блокове, отдалечеността от градския център, по-ниската хигиеничност, големият пазар, ЕСПУ-то (сега вече СОУ) и пр.; зад тези очевидности стоят други белези на социалистическия квартал: липса на културни средища, включително религиозни храмове, необживяна природа (по-големи или по-малки зелени площи или паркове), транспорт, който винаги е в развитие, ниска концентрация на работни места. Вторият план - социалният - показва допълнителни липси или излишъци: няма ясно изявени личности (герои, образи), а в този план - и лидери, няма вътрешно съзнание за общност сред обитаващите квартала (то се появява при изява вън от него), липсва изобщо усещането за квартален живот, различен от движението, пазаруването, училището, срещите със съседи; обратно, съществува излишък на непознати хора и пространства без значението, което може да придаде осмислянето им като цел. В квартала целите са малко и близки - домът, магазинът, пазарът, училището, спирката, съседът, поликлиниката. Оттук и движението в него се лимитира в рамките на кратки преходи. Самият квартал принципно е цел, свързана с "връщането", "прибирането". Посоките на обратното движение са центростремителни - градски център, работа, по-престижно училище, забавления, културни и спортни събития - и изобщо събития.

Кварталът априори е лишен от събитийност, а в този смисъл и от памет. Причината за това е тясната му свързаност с всекидневието - при това одомашненото всекидневие. Той е спалня, с баня и кухня, евентуално с гостна. Тези пространства са обитавани най-вече от не-активното население: деца, родилки, пенсионери, инвалиди. Затова и публичното пространство в квартала се изгражда за техните нужди.

ЛЮЛИН

Според официалната информация на ГД "Гражданска регистрация и административно обслужване" (от 16.05.2009 г.) населението на район Люлин на Столична община е 122 458 души¹. Историята на квартала започва в края на 60-те години на ХХ в., когато е изготвен план за модерен столичен квартал от 11 микрорайона (впоследствие редуцирани на 10). Изграждането му започва през 1973 г. и завършва в средата на 90-те, след това започва новата вълна от частно строителство, продължаващо и до днес.

Това, че Люлин има микрорайони, го прави нещо повече от квартал - той е супер-квартал. Такива образования в България не са много - общо взето това е столичен феномен (Младост 1, 1А, 2, 3, 4; Дружба 1, 2; Овча купел 1, 2 и т.н.), но има и изключения (Дружба, Чародейка, Родина в Русе, Дружба в Плевен, Самара в Стара Загора).

Люлин има футболен отбор и метро, център е на, и общо взето съставлява, самостоятелен район в рамките на Столична община.

Люлин има вестник.

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА РАМКА

В текста си ще се опитам да разгледам квартала като еманципиращ се въз основа на един медиен продукт - "Вестник за Люлин". Анализът на хрониката на квартала ще се основава на идеята за културния (символно структуриран) пейзаж като мрежа от дискурси (Duncan 1990: 16-17) и ще се движи според предпоставения от самата медия механизъм - рубрики, подзаглавия, поставяне на граници и акценти. Ще се опитам чрез дискурсивния поглед върху вестника да насложа кварталните пространство, време и личности.

"Вестник за Люлин" не е първият опит за квартален вестник. През 1999 г. за период от около 6 месеца (15 броя) се тиражира седмичникът "Люлин" с главен редактор (и основен автор) Николай Витанов².

"Вестник за Люлин" започва да излиза през първите дни на септември 2008 г. като седмичник (с 30 000 тираж). От февруари 2009 г., заради световната финансова криза и най-вече понижената активност на рекламния пазар, става месечник (с 40 000 тираж).

Настоящият анализ се основава най-вече на "Вестник за Люлин", но ще прави, където е нужно, препратки към стария "Люлин", излизал преди точно 10 години, за да се потърси развитието и промяната.

"ВЕСТНИК ЗА ЛЮЛИН"

Една от най-важните характеристики на "Вестник за Люлин" е, че се разпространява безплатно, разчитайки за издръжката си на реклами и обяви. "Люлин" е вестник с цена (300 неденоминирани лв.) и се разпространява по традиционния път - "във всички столични павилиони на РП", което го изважда от квартала и го прави достъпен за по-широк кръг публика.

"Вестник за Люлин" има сайт - всички материали се публикуват и там, допълнени и от форуми. Интернет битието на медията е силно подчертано и от начина на подписване на репортерите му - чрез електронната им поща. Самото присъствие на вестника в Интернет не го прави много по-широк от квартала, защото не покрива теми извън регионалните.

Програмната му статия (ВЛ 2008/1: 1) го поставя в следния контекст: 200 000 потенциални читатели, които "всеки ден се прибират в домовете си"³, или 1/6 от официалния брой на населението в София; територията му на разпространение е всъщност "четвъртият по големина град в страната"; ангажира се да отразява "всякакви проблеми, горещи теми, новини и събития в квартала".

Вестник "Люлин" привидно следва същата линия - "Люлин не е град, а един голям град." (Л 1999/1: 1) и "...хиляди люлинци - жители на петия по големина град в България с население над 120 000 души!" (обръщение към рекламодателите - Л 1999/1: 6).

Още от първите си редове "Вестник за Люлин" изважда квартала от вътрешната му анонимност и рамкира битието, което ще му изгради в следващите страници и броеве. Уводната статия на вестник "Люлин" прави точно обратното - вписва го в по-широк контекст, без да еманципира самия квартал⁴.

Главите на вестник "Люлин" и на "Вестник за Люлин"

Издател

В официалното каре, където са поместени данните за авторите и издателите, стои името на "Издателска къща Метрополис" ООД, а от бр. 13 - "Спектър" и "Люлин Инфо" ООД, а като главен редактор е посочен Ясен Димитров.

С всеки следващ брой реалният собственик на вестника се разкрива все повече и повече. От втория брой започва поредица статии за създаването и дейността на "Сдружение за Люлин" с основатели двама неуспешни кандидати за кметското място в района: Петър Ангелов и Андрей Георгиев. Първият е собственик на основния "рекламодател" във вестника - фирма "Ворошилов". Едва в 11 бр. се заявява открито, че той е и издател на "Вестник за Люлин". Там е поместено пространно интервю с него под заглавието "Обещахме да направим вестник и го направихме" - чрез този материал вестникът се заявява като изпълнено предизборно обещание не на един, а дори на двама неизбрани кмета.

Вестник "Люлин" има съвсем различна издателска политика. В официалното каре е опоменат "редакционен съвет", който се председателства от главен редактор (Николай Витанов) (издава "Темпо" ЕООД, което очевидно принадлежи на самия главен редактор). Авторите обаче са твърде ограничени: освен самия Витанов, във вестника публикуват още не повече от 20 души, но те са всеки път различни и имат по един материал в 2-3 броя. В същото време има постоянни рубрики, подписвани с постоянни псевдоними - Бай Ройтерс и Летописец Храбър, а много други материали се подписват просто с "Люлин" или само с "(Л)", обозначаващо същото. В последните два броя се забелязва раздвижване и се появяват множество авторски статии, а в последния 15 брой Н. Витанов има само един материал. По съдържанието и политиката на вестника може да се съди, че Витанов е учител - най-вече заради рубриката "Ненапразни мисли на един ненапразен човек", която съдържа размисли и съвети за учителската професия.

Пространството

Докато вестник "Люлин" се опитва непрекъснато да излиза извън квартала чрез национални и международни новини, "Вестник за Люлин" строго се придържа към зададената още в началото рамка.

Пространството, в което вестникът се ситуира, е тясно ограничено - най-вече до самия Люлин, но в него могат да се открият поне две нива: микрорайоните и улиците. На пръв поглед, това наблюдение не е изненадващо, но тези две посоки на усвояване на топосите и очертаване на границите се характеризират с различни подходи.

Микрорайоните са саморазбиращият се пъзел, в който кварталът се реализира. За това свидетелстват много заглавия като: "Блоковете без улица в 10-ти имат шанс" (ВЛ 7/2008: 2), "Претоварена канализация пълни мазетата с фекалии в 8-ми" (ВЛ 14/2008: 1), "Премахват пункта за суровини в 4-ти, ще стимулират разделното събиране" (ВЛ 16/2008: 4) и т.н.

Другият маркер са номерата на блоковете - за всички живеещи в Люлин това също е показател за микрорайона заради спецификата при номерацията на жилищните сгради⁵. Много често в материалите във вестника не се посочва, че става въпрос за Люлин, но блокът достатъчно ясно указва това на читателя, например: "Войната между продавачи и жители за блок 911 влиза в нов етап" (ВЛ 2/2008: 1), "Кочината зад 303 блок" (ВЛ 3/2008: 2), "Плаващи пясъци пред 323 блок" (ВЛ 9/2008: 2) и пр.

Улиците са релевантни като ориентир единствено що се отнася до големите булеварди "Джевахарлал Неру", "Европа" и "Станишев". Макар че всички улици имат имена (или номера), те не са познати на жителите на квартала. За разлика от по-стария тип градски пространства, микрорайонирането и номерирането на блоковете е изместило традиционното именуване на улиците и е заело тяхното място в създаването на пространството и представата за него.

Улиците обаче са добра основа за свързване на квартала с някакво имагинерно национално пространство в най-общ смисъл. На последната страница на вестника се поддържа рубриката "Улиците на квартала", съдържаща исторически справки за личности, събития или места, чиито имена носят улиците в Люлин⁶. Тази рубрика изпълнява най-малко две цели: от една страна, имитира памет, която кварталът реално не притежава, а от друга - опитва се да усвои неусвоимото разнообразие от имена, които би следвало да се свързват с пространството на квартала, но са твърде разнопосочни като политика. В този смисъл улиците не могат да изпълнят и функцията на репери на паметта⁷, която би могла да им се припише в много други пространства.

Паметта

Изграждането на памет на квартала не е сред приоритетите на вестника - това става инцидентно в отделни материали, които по-скоро "присвояват" памет, отколкото я създават. "Вестник за Люлин" е доказателството, че една общност може да бъде изградена (при това не като временна) върху общото настояще и бъдеще, без наличието на спомен или представа за общо минало.

Миналото на Люлин е и нарочно прикривано - той е квартал, известен като "спалните на София", заселен с не-столичани, работнически квартал от самото си създаване до днес. Ето цитат от една от малкото статии за историята на района, закътана някъде между събитията (едва в 19 бр. на вестника):

От пасбище Люлин се е превърнал в квартал с добра инфраструктура

"Люлин посрещна 2009 година като най-големия квартал в България. Но неговата слава не е отскорошна - първата копка на района е направена преди повече от 30 години. (...) Люлин е създаден с идеята да бъде жилищен комплекс, който да обслужва интересите на една конкретна социална група - работническата класа. (...) Ако се върнем още по-назад във времето - 1937 година, когато границите на София са стигали до Захарна фабрика, ще открием, че квартал "Модерно предградие" е съществувал много по-отдавна от "големия си брат" Люлин. Той дори се е простирал върху част от териториите, които днес наричаме "Стария Люлин", тогава землище на село Филиповци. (...) Територията на микрорайоните, в които днес текат усилени строежи, дълго време е служела като пасбища на това селище и се е простирала чак до сегашния Кооперативен пазар. (...) Днес Люлин е един от кварталите с добра инфраструктура. Широките му улици, големите супермаркети и метрото го правят компактен и удобен за неговите жители." (ВЛ 19/2009: 4).

Цитираният текст съдържа бегли бележки за миналото на квартала, но по-скоро е насочен към извиняване на "срамното" минало и за отваряне на по-светли перспективи за бъдещето. Т.е. миналото не служи за основа на общност, а е величина, която е добре, че се е променила.

Тази тенденция решително се подчертава и от публикуваното интервю с бившия дългогодишен столичен кмет Стефан Софиянски, който категорично отрича Люлин да е "спалнята на София", обрисувайки го като "град" с пълна "битова инфраструктура" (ВЛ 7/2008: 11).

И ако трябва да се върна отново на пространството, би могло да се каже, че и то се конституира като променливо чрез публикуването на (рекламна) карта във всеки брой на вестника, на която се отбелязват както обектите за разпространение на вестника, така и офисите и магазините на рекламираните фирми - "Люлин навигатор". Единствената постоянна величина е кварталът - като така или иначе наследената среда за нов тип събитийност и образност.

Образите

"Вестник за Люлин" се опитва да създаде общност от група, която така или иначе е обусловена от общото съ-жителство. За целта тя се "закрепва" към вече известни личности, от една страна, а от друга - се утвърждават нови лица, които служат за еманципиране на общността.

Вече станалите известни личности се "придърпват" към квартала по две причини: заради необходимостта така или иначе във вестник с подобен формат да се публикуват "светски" новини, но и с цел включване на кварталната общност в по-широки рамки - това е причината рубриката за такива материали да се нарича "Любимците на Люлин".

В друга рубрика - "Съседи" - се откриват и утвърждават новите лица на квартала, които могат да бъдат твърде разнообразни: участничка на олимпиадата в Пекин, победителка в олимпиада по немски език, лекар, ръководител на танцов ансамбъл "Люлин", самият собственик на "Вестник за Люлин", комикс-сценарист, създател на известен торрент-сайт, треньор по кикбокс, председател на пенсионерски клуб и пр. Чрез лансирането на многообразие от личности, които чрез въвличането им в медийния дискурс биват освобождавани от анонимността и включвани в друго ниво на присъствие в квартала, се постига еманципирането на общността и достигането й до една значителна пълноценност, пълнокръвност и пълнота изобщо.

Същият ефект преследва и инициативата "Момиче на броя", което имплицитно следва да бъде и "момиче на квартала". Това илюстрира самостойността на общността и нейното право сама да избира своите идоли (лица).

Вътрешен живот: събитийност

"Вестник за Люлин" демонстрира стремеж за осигуряване на пълноценна събитийност вътре в самата общност - чрез отразяване или иницииране на събития.

Нивата на събитийност репродуцират традиционните - за една градска или дори национална общност - власт, неправителствен сектор, образование, култура, икономика, транспорт, спорт, екология. Мащабът, разбира се, е напълно различен, но това не омаловажава новините, а по-скоро събужда чувството за значимост на квартала за неговите обитатели - той престава да бъде спалня, а става истински дом.

Нещо повече: извъндомашните пространства, които във всеки такъв квартал принципно са с висока степен на частност и анонимност, т.е. не са публични в истинския смисъл на думата (Carr 1992: 5), се превръщат в публични, което пък скрива техните обитатели в анонимността на присъстващия в публичното градско пространство. Градинката зад 303 блок (ВЛ 3/2008: 2), автомагистрала "Люлин" (ВЛ 5/2008: 4), гробището на "Бакърена фабрика" (ВЛ 16/2008: 4) са равноправно представени на страниците на изданието. По този начин Люлин чрез своя вестник действително се еманципира като град в града, а не като негов квартал (придатък, допълнение, хипостаза).

Еманципация и институционализация

В рамките на съвременността, когато всяка общност би следвало да бъде и институционализирана, за да заяви съществуването си не само пред външния свят, но и пред самата себе си, люлинската общност, създавана чрез вестника си, получава също своите институции и дори документи за идентичност.

Инициативата на вестника "Люлинчани - с лични карти", заявена още в стартовия брой, има рекламна цел - за редовни читатели - намаления в определени търговски обекти, но самото й обявяване - за "истинския люлинчанин" - и съдържанието й - име и микрорайон на картодържателя, отправят към политика на изграждане на персонална идентичност въз основа на груповата принадлежност и участието в общностния живот: чрез вестника.

Чрез различната идентификация, освен че се създава общност, се чертаят и граници, които я отделят от другите. И докато предишният вестник от края на 90-те години апелираше за това люлинчани да станат по-добри столичани, сегашният настоява те да са самостойна общност, която да работи за себе си.

ГРАДСКОСТТА - ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Битието на квартала като част от градското пространство престава да бъде достатъчно в случаите на натрупани събитийност, население и институции, в условията на висока мобилност и засилено желание за по-висок стандарт на живот. И докато вече утвърдените градове се стремят към това да са център на нещо (държава, район, област), то кварталът трябва първо да измине стъпките до достигане на своята градскост. Накои от условията за град вече съществуват: блоковете (в България щом има блокове, може да се говори за град), големите магазини, административната самостоятелност, вътрешен и външен транспорт, образователна инфраструктура и пр. Липсват по-скоро символните атрибути, които правят от мястото град, от териториалната група - градска общност. Това са границите, които отделят, центровете, които обединяват, и публичните пространства, които отнемат анонимността от пространството и я прехвърлят върху обитателите му. "Вестник за Люлин" запълва тези липси по един достъпен и съвременен начин - този на масовата (безплатна) медия, привличаща не само чрез традиционните клюки, информации и приятни четива, но и предлагайки една нова идентичност, каквато в периоди на преход е много търсена.

* * *

А ако трябва да се върна към началото, когато, търсейки причината за издаване на вестника, стигнах до политическите амбиции на тесен кръг хора, бих могла да продължа като отбележа находчивостта им да изберат да излязат от анонимността си чрез изграждането на нова общност, чиито естествени лидери да бъдат.

БЕЛЕЖКИ

1. Информацията на ГРАО съдържа броя на населението по постоянен и по настоящ адрес. Смятам за по-подходящо да се използва информацията по настоящ адрес, защото това означава реално живеещите в даденото населено място или район. По постоянен адрес са регистрирани 122 766 души, което е само с 308 души повече от тези по настоящ адрес. [обратно]

2. През 2007 и 2008 г. излиза и вестник "Люлин плюс", но той се издава в гр. Банкя (издава ЕТ "Нова Банкя - Елеонора Милева") и заглавието му се свързва с едноименната планина, а не с квартала. [обратно]

3. Тук става въпрос не само за Люлин, но и за кварталите "Модерно предградие" и "Филиповци". Въпреки това, по официални данни, както вече беше посочено, те не наброяват 200 000 души. Вероятно тук става въпрос за непотвърдена информация, което хиперболизира стойността на вестника. [обратно]

4. "Люлин не е град, а един голям град. По щастливо стечение на обстоятелствата тук не димят комунистически комини, Люлин е град за живеене и в него живеят много хора. И понеже животът не е само работа, то здравната, културната, спортната, търговската и всякаква друга инфраструктура е жизнено необходима за района. Това е основанието и смисълът на вестника, който ще се опитваме да списваме с вас, уважаеми читатели. За да станем достойни столичани по тези места, от които се е възхищавал дядо Вазов." (Л 1999/1: 1; подч. мое - Л.Г.). [обратно]

5. Номерата на блоковете в "Люлин" са трицифрени - освен в "Люлин-1", където са двуцифрени. Първата цифра от номера обозначава номера на микрорайона, като за 10-ти започват с 1. [обратно]

6. Според реда на публикуване: Джевахарлал Неру, Ицхак "Зико" Грациани, Луи Пастьор, Юмрукчал, Проф. д-р Александър Станишев, Никола Беловеждов, Райко Даскалов, Индира Ганди, Виолета Бохор Якова, Преполац, Димитър Талев, 3-ти март, Иван и Стиляна Параскевови, Матей Преображенски, Царица Йоана, Майор Никола Иванов, Орион, Антон Кецкаров, Тома Давидов, Никола Корчев, Полк. Петър Дървингов, Ванче Михайлов, Капитан Иван Златев, Гоце Делчев (дори се коментира и името на улица "Разорана целина" - бр. 15). [обратно]

7. "Памет" тук е използвана в смисъла колективна памет, зададен от Халбвакс (1996). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Златкова 2009: Златкова, М. Градският жилищен район - социални употреби на пространството. // Разрушаването на порядъка. Сборник в памет на проф. Т. Ив. Живков. Пловдив: ПУИ, 2009 (под печат).

Халбвакс 1996: Халбвакс, М. Колективната памет. София: Критика и хуманизъм, 1996.

Carr 1992: Carr, S. The Value of Public Space. // Carr, S. (ed.) Public space. Cambridge: Cambridge University Press, 1992.

Duncan 1990: Duncan, J. S. The City as a Text: The Politics of Landscape Interpretation in the Kandyan Kingdom. Cambridge: Cambridge University Press, 1990.

СЪКРАЩЕНИЯ

ВЛ: Вестник за Люлин. ИК Метрополис. ISSN: 1313-4833.

Л: Люлин. ИК Темпо. ISSN: 1311-2554.

© Лина Гергова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2009, № 8 (117)