|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЩНА РАЗХОДКА
web
Орфеевата лира свети тази нощ в небето.
В тревите спи прахът на траките,
а аз съм буден:
българин, учител, неосъждан,
пияница, глупак, самотник -
мълчания събрал от грехове и грешки...
потомък на вселената и най-нищожна част от нищо -
аз съм буден.
С мойто зрение мелодията слиза от звездите,
от моите нозе прахът на всички мъртви
отново тръгва към небето.
Отговорен за успеха на жадуваната среща,
бързам страшно бавно.
Кой съм всъщност:
слепец, за миг прогледнал във безкрая
и видял Орфеевата лира с високосветещите струни...
Но никога, никога не съм забравял
праха на траките в тревите.
Дори Земята да е просто звук
в ораторията на една приспивна песен -
аз съм буден.
Не само чувам - мога и да пея.
Грубо и невярно - но събуждам.
© Красимир Пашов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2013, № 11 (168)
|