 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЪРВО
От прозореца на нощния си влак
споделях тишината на онази гара.
Дъждовни капки натежаваха върху цветята.
Като пеещ славей бе извила гръд луната.
Пред жадуващия поглед се яви
това, което трябваше да съществува:
дърво, с най-тъмното стъбло,
каквото някога съм виждал,
разцъфнало в най-светли цветове...
Сънни гласове на птици
запяха за дървото на живота.
© Красимир Пашов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.11.2013, № 11 (168)