* * *

web

За правилата нещо си говорят,
местят топ и пешка, стрелят
от квадрат във бяло в черния квадрат и,
който падне, в друго време се търкаля.
Правилата, като мрежа,
някой преди век е хвърлил и сега
от този дребен улов му се вие свят.
Изхвърля рибата зашеметена в езерото,
дето се повтаря като воден кръг
в раздвижено незнайно как пространство.
Просто взимам кон, направо
от танцуващия въздух си го правя
и напускам строго охраняваните правила.
Навярно, гледана от масата шахматна,
на разсеяна пчела приличам и това
за лятото подсеща някой, алергичен шок
за друг е тая среща - за да го спася,
приемам вид на котка и Египет.

© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2009, № 6 (115)