Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Възторзите са нещо друго -
те са слизане по стъпала с развята рокля
и звънтеж на сбруя в нечий луд часовник.
Аз познавам тяхната природа -
в къпинаците им, като в нощ бездънна,
съм потъвала и после, по-пияна от елен,
по есенната късна шума съм вървяла,
сякаш няма на какво светът да се крепи,
освен на страстната тръба в гласа ми.
© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2009, № 6 (115)
|