Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
В далечината - планина,
в краката ми - огризки от световен ред
и смачкани до писък клаксони.
Над всичко взел е връх денят
със зъбери от светлина. А на душата ми
не й достигат диви ягоди
и Млечен път, извит между букак и камъни,
върху които гущери, подобно Лао Дзъ, да спят,
като същински указания,
че няма друга мяра за нещата, само
планина пред теб,
в далечината.
© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2009, № 6 (115)
|