Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРЕТАТА КОСТЕНУРКА

Красимира Зафирова

web

Тръгнах от нищо: от един дувар в полунощ, назъбен като гилотина след дълга употреба. Зад дувара - тъмнота, гръб на чудовище, хвърлена монета - ези-тура. И в тоя камънак, чудно скрепен, без каквото и да е (по фараонски образец), живееха джанки с черна кожа и стипчиви устни - издънки на някогашно жреческо съсловие или особени тръстики, довлечени от пролетните разливи.

Тръгнах без багаж: с една басмена рокля и с едно куче с изключителни медицински познания (запазени са някои стенописи с неговото изображение и една снимка, правена със „Смена-8”). Тъй като истинското му име е табу, тук го наричам Балкан и му посвещавам изминатия път, който все ще изведе някъде - я на някой гол и ветровит връх, обрасъл с диви лалета и перуники, я до някоя воденица, неописана от никой - семиотично непроходима, неметафорично затънтена, в свободен съюз с реката и Андре Бретон.

Имах красиви дни, в които залитах като пияна пчела и светът сладнеше по небцето и дори в костите ми. Тогава си казвах: Благодаря Ти, Господи, за слънцето и за крокодила благодаря!

Имах страшни дни, в които болката колапсираше и толкова натежавах, че можех да пробия земята и да се изгубя някъде надолу. Тогава си казвах: Помисли си какво им е на ония две костенурки, които те крепят безропотно.

Имах и спокойни дни, провиснали като камбана в очакване на Празника, обрамчени с гълъби, с очи на Буда и сърце на дете. Тогава пригласях на тишината.

Сега, когато съм някъде, където ветровете са все така голи и непретенциозно духовити, където нощите са най-силният наркотик, където лятото практикува бяла магия, а приятелите ходят или летят (според случая); сега, когато тръгвам от малкия пръст на Малкия принц, само с една риза и сянката на едно куче, с идеята, че слънцето и крокодилът си приличат - знам, че най-сетне някой трябва да помогне на костенурките.

 

 

© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.03.2010, № 3 (124)