Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАЗСТОЯНИЯТА, КОИТО НИ СБЛИЖАВАТ

Красимира Зафирова

web

Росица Ангелова. Една ябълка разстояниеКнигата на Росица Ангелова "Една ябълка разстояние" е изчистена, паметлива, премислена, освободена

И облаците са обърнати
с дъжда навън

"Отдаденост"

Уж питомно е всичко, а ти става диво; надбуквено ти става и се изпълваш до краен предел с яснота, в която знаците заживяват наравно с теб, същинска природа "неравноделна".

Едно от въвеждащите стихотворения, "Стоик" (всъщност четвърто по ред - дали случайно или нарочно, следвайки Питагор?!) е истински портрет на Поета, както "е застинал безмълвен" "с една удивителна мощ"; Поетът, като положен изначално в света, в Първия ден на Сътворението, когато Дух Божий се носи над водите и единствената твърд е Словото - дълговечно и непоклатимо като скала, първообраз на староисландския дворец Гимле, тракийските могили, древноегипетския първоздан хълм Бен-Бен - Словото е онази, търсена през всичките хилядолетия, стабилна първооснова, извисяваща се над хаоса на нетрайното.

Камъкът в стихотворението "Стоик" обраства с личностни характеристики: "самотен, тъжен, безмълвен, неподвижен" - на пръв поглед поетови антоними, но според гледащите отвън - точно негово копие. Въпросът тук е какво се случва вътре, в самата му същност, където още кънти ехото от Големия взрив на думите, свити до една точка от непроницаемо мълчание. Точно в тази точка се разпростира поетът, преоткривайки атома на мирозданието. И колкото по-навътре е навлязъл, толкова по-неуловим става той за онези, които обитават периферията на смислите. Навътре отива поетът, а в същото време хората са "жадни за реалност" и са затънали в "покъщнина от домашни митове" ("Извън вечерния трафик") - но това не само не противостои на чистия акорд на изначалието, а напротив, вплита се в него и зазвучава симфонията на неописуемия ни живот.

"Езикът се препъва в ниски мъхове" ("Лиричнисамоубийства"), в замъглени значения и изгубени предчувствия, но не престава да ни води по спиралата на денонощната ни потребност от споделеност. Тази потребност е толкова силна, че има хора, които захвърлят всичко и се усамотяват, заедно със света, на върха на някоя планина или в сърцето на някоя пещера. Отшелникът не е самотен, той е надмогнал всяка самота и е в постоянно общение с пчелните и планетарни орбити. Поетът, дори когато не потъва в аскеза (особено тогава), обитава върховете на собствените ни представи за единение с всичко.

И пълня сетивата си
с любов,
проникнала дълбоко в първоизвора,
от който капе
Бог.

"Гласни звуци"

"Една ябълка разстояние" е книга, еднакво отдалечена и от нирвана, и от самсара, възлизаща все към високото, без да презре онова там "долу"; книга, залутана между дъжда и тревата, протегната от корена към вятъра, изправена под ехото на откритието, че

Понякога приличаме
на цялата земя.

 


Росица Ангелова. Една ябълка разстояние. София: Издателско ателие Аб, 2010.

 

 

© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2011, № 2 (135)