ЛОВ

web

Излъхва топлина, незнайна памет иде
изпод лакътя на тая степна вечер,
тая сладка вишна,
тоя ловен рог
с люлеещи се сенки на сърни.
Внезапно си отиде,
сгъна като носна кърпичка
последните петнадесет минути
и остави да цъфти
идеята за роза.

Бях на косъм от морето,
като кораб, като мокра риза, със която
утрото се ражда от вълните.

Иззад облак,
иззад малинак се вижда
как си слагам обеци
и шапката,
от някой Млечен път изпаднала,
и си полирам ноктите,
и светя като ирис,
когато е внезапно
и не зная кой ловува.

© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2009, № 6 (115)