* * *

web

И прочее, някой друг да излезе напред,
ако може, някой прост, някой луд,
някой отнесен под гръмкото слънце на юг,
обречен на дива савана, на гриви от прах,
без дъх да се лута напред и назад,
екватора с нокът да чопли
и тъпан от кожа на вятър да бие;
някой друг, някой наивник несвестен,
обесил мълчание в задния двор на гласа си
и скелет на крясък заровил под прага.
Не за нас, за него, различния,
тъмната конница на времето да връхлита,
очи да беснеят, да блъскат копита
и Шива за него сторък да танцува,
за него - брадясал от гняв,
от жал изтърбушен, изпит от печал,
до дъно пиян и залитащ по глухи паважи,
постилани сякаш с брайлови букви;
някой друг, страховит и далечен,
улучен от копие медно, от рязана пушка,
базука; някой от друг континент,
от друга държава, от град незначителен;
някой в съседния блок, в съседната стая,
на стола до тебе, в леглото,
в душата ти вика: "Излез,
опитай със крак земния радиус,
небето изгълтай и виж: няма друг,
ти си."

© Красимира Зафирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.06.2009, № 6 (115)