|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЪГА НА ТРИ МОРЕТАКрасимира Зафирова Влизащият през Северната порта не може да види кой знае какво - малко помпозност и строги рамки, пищни приеми, подписване на договори, относно търговските кръстосвания из моретата. И толкова. През Северната порта ако влезеш, ще си останеш чужденец и пак ще ти убягва идеята за Кносос. Биковете и цветята ще те замайват като ребуси, делфините ще са портрети бездиханни на изгубени и нечетливи състояния. Жените с тънки талии ще замъглят очите на мъжете и ще ги запращат някъде в хиперборейските пространства. През Западната порта ако влезеш, ще оглушееш от звънтеж на хлопатари и ще се напълниш чак до гърлото с мечти за вино. Оттам ще се процежда само залезът и Крит ще ти е роден, каменист и стръмен бряг с далечни светлини от друг живот. Виж, през Югоизточната порта ако влезеш, ще си оня, който се завръща и вижда:
През Югоизточната порта влизаш във всички възможни планове - емоционални, времеви, парадигматични. Там не си ограничен нито от протокол, нито от социални обязаности. И макар да са вече други “ония карнобати”, все пак оттам минава “пътят за Морето”. Градовете, в които ни няма, тъмнеят по глобуса… Градовете, където не сме. Където оставаме. И приседнали върху прага на Югоизточната порта, отглеждаме нежност в шепите, в шепота, в шеметните си сънища; нежност към хора, реки и градове. Със тази книга, след тази книга светът е по-близо до себе си.
Гриша Трифонов. Югоизточната порта. София: Български писател, 2009.
© Красимира Зафирова |