Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАУЧНИЯТ ФОРУМ КАТО СЪБИТИЕ С ПОЛИТИЧЕСКА ЗАВРЪЗКА И ПОДТЕКСТ
(Завистлив и етноцентричен разказ от София за случка в Букурещ)

Йордан Люцканов

web

The Balkans and Caucasus. Parallel processes on the opposite sides of the Black Sea. Past, present, and prospects. - New Europe College, Bucharest, April 12-13th 2010.

Доколкото изразеното тук отношение и гледна точка могат да предизвикат упреци в политическа, а може би и чисто междучовешка некоректност, обявявам личната си отговорност за моралните и други вреди, които този текст би предизвикал, а също се извинявам на всекиго, който би се почувствал лично засегнат от него. Давам си сметка също, че аргументативната уязвимост на текста ме поставя мен, наблюдаващия, в положение на наблюдаван.

Надявам се, че читателят ми си дава сметка, че въпросите, гласно или мълчаливо повдигани от този текст, правят публикуването му нелеко и изискващо време.

Ще споделя свои впечатления на очевидец. Виждам, че мисълта ми се връща отново и отново към няколко проблема, които ще изброя веднага, за да улесня четенето и да придам видима форма на текста си. Наблюдавал съм активността на субект със завидни постижения в самоконституирането си като център на символна власт, със стратегия, и със сякаш делегирана отвън субектност; конструирането на научно поле; конструирането на йерархия на дисциплините в по принцип многодисциплинния подход към полето; конструирането на йерархия в общността от изследователи, мотивирано геополитически. Виждам също, че съм подложил събитието на текстуализиращо го осмисляне, т.е. на тълкуване. Предполагам, че без навиците на литературоведската си подозрителност (всяка конфигурация е следа от драматургия, или поне може да има въздействието на една драматургия) не бих се осмелил да изговоря в наукообразна форма "чисто човешкото" си недоверие към случващото се - към, да кажем, духовната му достоверност или истинност. Попаднал съм в методологична ситуация, свързвана с новия историцизъм - текстът е събитие, събитието е текст. Попаднал съм на жанрова форма, която е хибридна - "хроника" на научен форум и статия - и съзнателно съм поддържал и запазвам тази двойственост на размисъла.

 

1. Симпозиумът върху Балканите и Кавказ в контекста на политиката на Колеж "Нова Европа"

На 12 и 13 април 2010 г. в Букурещ се проведе международен симпозиум на тема "Балканите и Кавказ: Успоредни процеси по срещуположните страни на Черно море (Минало, настояще, перспективи)". Организиран бе от Колежа "Нова Европа", румънска неправителствена образователно-научна институция в областта на хуманитарните и социалните науки, основана през 1994 г. Струва си да се прочете самопредставянето й (вж. About us without year).

Според организаторите (встъпителното слово на директора на Колежа) са били подадени към 150 заявки за участие. От тях са отделени 33-те, съставящи програмата. Нито един от избраните да участват учени не отсъства. (Не бива да се подценява фактът, че организаторите поемаха разходите на участниците - пътни и квартирни).

Колежът е част от поне две академични мрежи, заедно с изследователски институции от Западна и Централна Европа.

От тази година стартира програмата на Колежа "Черноморска връзка" - за отпускане на стипендии и приобщаване на млади учени от Молдова, Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан.

Тази програма е форма на академично осмисляне на факта, че Румъния е член на Европейския съюз: тя дължи не само потребяване, но и износ на ценности и воля за познание. Това бе посочено, пряко или косвено, във встъпителното слово на проф. Плешиу, директор на Колежа, към участниците и гостите на симпозиума.

Симпозиумът се вписва в логиката на програмата.

Колежът е на път да създаде академична мрежа, в която персонално участват специалисти по черноморския басейн (Балканите и Кавказ; но защо не и по Северното Причерноморие и Мала Азия?). Тези учени са било местни по произход, било "натурални" немци, французи, американци или канадци; често са обвързани с две институции (една от региона и една западна).

Интересен е профилът на участие на съседите от България, разпознаваемо на три равнища. Прочетени бяха два доклада - един медиевистичен, на Иван Билярски (Институт за история, БАН), и един в областта на историята на религиите (от Юри Стоянов, работещ в небългарска научна институция). Във встъпителното си слово директорът на Колежа благодари на двама свои колеги, сред тях и Иван Билярски, за участието им в подготовката на симпозиума. Член на Academic Advisory Board на Колежа е Иван Кръстев (Център за либерални стратегии, София).

Сред успехите на Колежа е, струва ми се, привличането - като участници в симпозиума - на група (макар и малка) немско-грузински изследователи (немци, специализирали в или работещи в Грузия/ грузинци, работещи в Германия). Тук Колежът сигурно стъпва и на своя минала програма (2005-2008) - за изграждане на мрежа от учени от Германия и Югоизточна Европа.

 

2. Политиката на колежа и геополитическата действителност в Югоизточна Европа след 1989 и след 2007 г.

Последователността в обръщането към различни научни, национални и регионални общности, с цел техни представители да бъдат приобщени, говори за осмисляне и планиране на всяка следваща стъпка, т.е. за гео-културна стратегия. Дейността на институцията е забележително промислена, при това многопластово. Една последователност: стипендии за румънски изследователи (от 1994); стипендии за изследователи от Югоизточна Европа (2001-2006); за изследователи от Западните Балкани (2007-2009); от Черноморския басейн (от 2010). Друга последователност: проучване на предисторията на Европейската интеграция на Югоизточна Европа (2006-2010), разглеждане на румънското изкуство между 1945 и 2000 г. в нова светлина (от 2009).

Румънската институция успешно се възползва от някои етно-политически дадености в черноморския регион. Например тя успява да бъде притегателен център за млади учени от Молдова. Те, освен добро владеене на руски език, могат да предложат познание за културата на съветското и пост-съветското пространство "отвътре" (като нейни носители). От 2006 г. Колежът предлага стипендии, финансирани от румънското Министерство на външните работи чрез Отдела му за отношения с румънците, живеещи в чужбина: бенефициенти са румънски изследователи и изследователи от румънски произход, живеещи или работещи в чужбина, които биха работили по теми, насочени към културното наследство на румънската диаспора.

Накратко. Румънската неправителствена институция успява да овладее и съвмести два дискурса: евро-интеграционния и националистичния. И да запази неутралитет спрямо друг господстващ в съвремието на региона дискурс: про-малцинствения.

Става дума за национализъм не консервиращ (самокапсулиращ се), не и за "ревизионистичен", а за експанзионистичен. Ако премислим ситуацията от външна спрямо науката и външна спрямо румънската външна политика гледна точка, стигаме до следното предположение: може би става дума за упражняване на символични права, колкото извоювани, толкова и отдадени; и, съответно, сюзеренно-васални отношения. На определена румънска научна институция, разпознаваема като интегрирана в европейското научно пространство (и наистина интегрирана в него), се делегират права по менажиране на символния капитал на балканското и най-вече черноморското културно и научно поле. Субектът, делегиращ правата, не е непременно разпознаваем в света на физическите лица или групи от лица. Това обаче не означава, че той не съществува. Можем да го означим и като "субектност". Важното е, че функционира, или: може да бъде регистриран ефект от негово присъствие и действие, които пък е достатъчно да предполагаме, за да продължим размишлението си1. Метафората, основана на "клиент, клиентелизъм", ми се струва най-уместната, доколкото външен субект предоставя права на местен (регионален), но се безпокоя от (политическа) некоректност на изказа си. Подобен момент на отдаване на правомощия се забеляза в неотдавнашния доклад на Европейската научна фондация за БАН: с умерено одобрение се цитираха заниманията на някои институти с балканистична проблематика и намеренията им да развиват тези занимания; със сдържано - желанието на част от тях да насочат интереса си към немногобройни и езиково изолирани (т.е. нямащи родствени на себе си) културни общности; със силна резервираност - ангажираността на някои от тях с изследване на един трети кръг от общности.

Дейността на институцията въплъщава геополитическата реалност, която се разгръща след 1989 г.: в нея на Румъния се делегира екстровертна културна субектност.

 

3. Политическо инжениране на едно научно поле (Бележки за целите, архитектониката и пленарното заседание на симпозиума)

В заключителното слово бе отбелязано, че симпозиумът може - или е успял - да убеди съмняващите се, че Черноморският регион наистина съществува като самостойна проблематика и като самостоен предмет на научни изследвания. Като се абстрахирам от своите виждания за това как би следвало да се конструира/извежда полето, и като се основавам на впечатленията си от симпозиума, безрезервно се съгласявам с извода.

Не липсваха и неособено съдържателни, и неособено фокусирани върху тематиката доклади, но такива слабости са неизбежни - особено при конституиращ форум като този.

Една от необявените му цели бе да очертае кръг от специалисти, който да може да стане общността от учени, занимаващи се с черноморския басейн; или поне да обхване значителна част от тази общност, разпръсната и в рудиментарен вид. (Дошлите ден или два по-рано кандидат-стипендианти на Колежа бяха помолени да останат, за да присъстват на симпозиума.) Тази цел не произтича по необходимост от главната (да демонстрира основателността на полето). Неизбежно обаче е търсенето на "светска", символично-властова представителност - и тя бе постигната (което може да се види от програмата - от разнообразието, и не само, в институционалната принадлежност на участвалите)2.

Че удостоверяването на изследователското поле не е било единствената цел на симпозиума, личи от подбора на доклади за ключовото първо пленарно заседание (12 април, 10-11.30 ч.). Те бяха следните: "Споделени предизвикателства: Влашкото княжество и Грузинското царство на прага на Модерната епоха (1774-1812)" (Кийт Хитчинс, професор по история в Университета на Илинойс, Ърбана-Шъмпейн, САЩ); "Проектите на съюзниците за Източен фронт и илюзията за Ориенталска общност. Навечерието на Втората световна война (1938-1940) като Кейс стади за геополитиката на Балканите и в Кавказ" (Константинос Превелакис, изследовател, Национален център за дистантно обучение, Париж); "История (historical perspectives) на турската външна политика спрямо Северно-балканския и Задкавказкия3 регион: Сравнение на късно-османските подходи и на подходите на Република Турция към Големия черноморски регион" (лектор, Департамент по международни отношения и [изучаване на] Европейския съюз, Измирски икономически университет). По мое скромно мнение, единственият доклад от прочетените на симпозиума, който безспорно ставаше за пленарен, не бе сред тях: "Балканите и Кавказ: Две периферии на две империи. Преглед на различни сравнителни подходи [в историографското проучване на двата региона]" на Талин Тер-Минасян (професор - Professeur des Universites, Национален институт за езиците и цивилизациите на Изтока, Париж)4. Разбира се, научно-съдържателните критерии при подбиране на доклади за тази цел могат да са различни. Въз основа на тези критерии могат да се подбират доклади, които да насочват към различни аспекти/ теми на обсъжданата проблематика. Трите пленарни доклада тук не го сториха. Или могат да се подбират доклади, които да очертават програма за цялото поле, да бъдат "иконичен" образ на цялото, на следващото. Такъв бе докладът на Тер-Минасян, поместен обаче начело на група секционни доклади, начело на групата... "Имперската политика [в региона]. Историческият [й] контекст" (!)5.

На пръв поглед, тези три доклада регистрират гледните точки на три типа държавно-политически субекти към региона: на малките местни "играчи", на екстериториалната велика сила, на регионалната свърхсила. Първият не се справи убедително със задачата си, ако тя е била тази, която му приписахме. (Тук не коментирам научните му качества, а ролята му в архитектоничното цяло, което е една последователност от текстове, четени под един надслов и покрив.) Той анализира геополитическите условия, позволили на Влашко да се освободи от руската орбита (без да усилва зависимостта си от Високата порта) и непозволили на Грузия (всъщност на Източно-грузинското царство, Картли-Кахети) да избегне анексирането си от Русия6. Тези условия, бе волно или неволно внушено чрез подредбата в рамките на симпозиума, са архетипни и за региона като обект на изследване, и за симпозиума като поместено в някаква геополитическа действителност усилие този регион да бъде познаван. Мълчаливо обяснение защо този форум, организиращата го институция, са (засега) невъзможни оттатък морето. И други мълчаливи обяснения.

Не за какво, а кой говореше тук, се оказа, мисля, символически по-важно.

Символичната власт да говорят първи и от особената трибуна на "пленарното заседание" се дава на трима изследователи, институционално и донякъде биологично необвързани с региона. Абсолютният авторитет на проф. Хитчинс е и абсолютно екс-териториален. Той е и възрастов авторитет. Господин Превелакис идва от териториално по-близка институция (и количествено - в брой километри, и качествено: от отсам океана), и принадлежи на/произхожда от етно-културна общност, териториално-периферна, но културно-средищна за региона (гърците). Господин Арслан принадлежи на общност, и културно, и териториално поместена в региона и част от предполагаемата Черноморска етно-културна свръхобщност. Институционално-етничният статут на Превелакис знаменува междинното положение на една готовност за разселване (диаспора), като мислима по средата между полюсите на а-териториалното космополитство и това, към което един от докладите отпрати чрез словосъчетанието "автохтонен ред". Закрепването към територия, териториалност у третия участник в групата (Арслан) е всъщност относително и двусмислено: Измир е в Турция, но не принадлежи на Черноморския басейн; самата Турция принадлежи на няколко културни и геополитически региона едновременно - Черноморския, Средиземноморския, Близкоизточния, Балканския (субрегион), Кавказкия (субрегион). (Мнителната ни памет се връща към чутото и намира дословно потвърждение на предположението си: г-н Арслан подчерта тази множествена принадлежност на Турция в доклада си). Накратко: субект на авторитетното, иницииращо разговор, слово за региона е полисният човек, не етносният; съчетаващият външната и вътрешната7 гледна точка, не местният.

Личи, разбира се, и йерархията на политическите свръхсили: САЩ, ЕС (Франция - Гърция), Турция. Субект на словото, иницииращо академичен разговор за региона, е субектът на политическото инжениране на този регион8.

 

4. За културологичния фон на въдворяваната геополитическа коректност (Размишление за това, възможна ли бе друга архитектоника на симпозиума)

Ако научеха за тези домисли, почтените учени биха се смяли; от следващата съпоставка би им станало неприятно: но съм убеден в аналитичната й полезност. Защо Константинос Превелакис, а не Талин Тер-Минасян? Тя е професор, той - изследовател; и двамата работят в парижки научно-образователни институции. Той има предимството на младостта (благосклонноста към формиращата се - номинална или действителна - каста на "младите учени" е действена форма на политическа коректност не само в България, струва ми се; тази благосклонност, както можем да се досетим, е ефект от осъзнаване на демографската ситуация в ЕС и от осъзнаване на отчайващото му изоставане в научния растеж, сравнено с конкурентите - САЩ, Китай, Индия). Той има предимството на политически по-престижния етнически произход (той е грък, тя е арменка). Последното твърдение не е безспорно, но се опитайте да размените местата. По-важно е друго: йерархичната разлика е малка (признак ‘принадлежност към ЕС’ срещу признак ‘етно-културна общност с влиятелна диаспора и развита диаспорна култура’) и играе не толкова тя, колкото символното отношение между ‘гръцкост’, ‘арменскост’ и... ‘турскост’. Става дума за баланс на компромиси. Гръцкият представител, поместен преди турския, е по-приемлив за последния, отколкото арменският. Да си представим пленарно заседание с четири доклада. Четвъртият нямаше да е на Тер-Минасян; може би, ако бе обвързана с британска институция или с немска? Не: косвеното символно овластяване на един от най-важните външни играчи в не толкова далечната история на региона би повдигнало въпроса за отсъствието на другия, не толкова "външен" - на големия съсед от север9. Символната тежест на немското присъствие - симпозиумът се провежда със спомоществователството на Фондация "Фолксваген" - е преголяма, за да се добавя към нея. Италия? Измир, Превелакис - метонимно, центърът на тежестта би се изместил към Средиземноморието (което не е екс-териториалност, а друга територия, друг регион). Иран (тежестта му в региона е сравнима с тая на Хабсбургската империя)? Не, той принадлежи на оста на злото; а политическата му емиграция едва ли може - или едва ли си струва - да бъде привличана към това академично поле10. Три пленарни доклада са напълно достатъчни. Някакво негово измерение - на четвъртия - е проектирано в първия: обект на разглеждане са Влашко (Румъния) и Грузия. Румънци, а после грузинци, са потенциалните субекти на четвъртия доклад. Началото съдържа в сгърнат вид програмата на цялото.

Между гърци и арменци има дълбинна разлика: едните са пионери на полисния ред в региона11, другите - живата старина на етносния12.13

Докладът на Тер-Минасян няма как да бъде поместен сред пленарните - той не е иконичен образ на геополитическото статукво в одобряваните му измерения, той предлага програма за научни изследвания.

Тази пленарна сесия бе онадсловена "Успоредици и пресичания. "Външни" и "вътрешни" [наблюдатели/участници]: Великите сили и Черноморският ареал (Area)".

Професор Тер-Минасян бе неин модератор.

 

5. Бележки за дисциплинната структура на сглобяваното научно поле. Към очертаване на изоморфност между структурата на полето и йерархията в зараждащата се научна мрежа

Дисциплинно симпозиумът бе съсредоточен върху историята, включително съвсем традиционната "политическа история", обикновено с оттенък на геополитическа озадаченост; и, в по-малка степен, върху тематичната универсалия на нашето време, неизбежно избирателно обработвана - конструираността на национализмите. Етноложките и изкуствоведски изследвания, съсредоточени почти изключително около етномузикологията, бяха по-скоро добавка, подправка (макар и умело добавена) към основното ядро. Подбирайки предложения за доклади, организиращите симпозиума стъпват може би на опита си от участието в проекта "етноАрх" (2006-2008; той съсредоточава усилията на няколко европейски изследователски организации за запазване, осигуряване на достъп, свързването в мрежа на етномузикални архиви). Между картофената яхния на геополитиката и левантийския анасон се позагуби една друга нишка - религиоведската. Може би е време Папската курия и Вселенската патриаршия да вложат средства в религиоведското проучване на региона. Шегувам се - във впечатляващото сиви на Колежа присъстват два проекта по тематиката.

Представени бяха два доклада, имащи отношение към литературознанието14, доколкото бяха анализирани фикционални произведения (романи). (Литературоведският анализ бе инструментализиран за целите на културологични обобщения)15.

Тази дисциплинна структура бе предвидима. В голяма степен инициативата на Колежа е 1) външна спрямо Румъния и региона и 2) геополитически обоснована и обосновавана. Ще изложа доводите си в подкрепа на първото твърдение. Два са, и двата - признавам - оспорими. Първият: последователността в изследователските приоритети на Колежа (личи в последователността на актуалните за него проекти). Вторият: пристъпя се към контакти с индивиди (учени), не с (научни и образователни) институции от "целевия" регион; това моделира структура на вертикални, не на хоризантални отношения с региона. Довод в полза на второто ми твърдение: очевидните дисциплинни и тематични акценти и, както ще видим, някои съдържателни филтри.

Мотивите и изходните позиции неизбежно се отпечатват в стореното, т.е. геополитическите мотиви - в конструираното научно поле. Колкото и несъмнени да са "сигналите", че това научно поле е с потенциал за "самозараждане" и със смисленост, които далеч не се ограничават с геополитиката. Етномузиколожките изследвания оставиха у мен впечатлението за произведения на персонален изследователски ентусиазъм (макар да бяха институционално подкрепени и да не отстъпваха на останалите по научното си ниво, доколкото мога да съдя). Те така "си стояха", по-точно "висяха" в композицията на цялото.

 

6. Бележки за структурата на предметното поле

Само няколко доклада хванаха двата (суб)региона, Балканите и Кавказ, в клещите на уравновесеното сравнение, успоредяване, пресичане.

Останалите допринесоха за един масив от симетрични, несиметрични и асиметрични "пробойни", липси на информация и/или тълкуване при заявеното намерение да става дума за успоредни процеси.

Пробойни опасни, доколкото конструираният/извежданият обект не е нито моно-, нито поли-центрична, а а- или анти-центрична структура. Това море, не пелагос, а понтос (намигвам към един от участниците в симпозиума и доклада му), който обаче не свързва, а действа по-скоро като анти-магнит...

Тези "пробойни" са логични при конституиране на ново предметно поле. Но то, все пак, възниква - до голяма степен - от съчленяването на две налични и не-недоразвити полета (балканистика и кавказология). (Така бе представено то тук. Макар че опорно може да бъде успоредяването на процеси в Югозападния край на Великата степ и в Анатолия).

Получилото се недосинхронизиране би могло да бъде евристично: но не видях да беше.

 

7. Бележки за това как структурната недостатъчност може да подкопае самите основи на един научен форум

На моменти оставах с впечатлението за изолираност на някои изследователи, на предметното им поле: т.е. нямаше условия предлаганото от тях да бъде потвърдено или пък оспорвано. (В тези случаи останалите участници се допитваха до докладващите като до последна инстанция). Тази ситуация се повтаря на многобройни и най-разнообразни конференции. Не упреквам, а констатирам. И - сигнализирам.

В такава - благоприятна за себе си - изолация се оказа изследователят, запознал ни с динамиката във външната политика на след-османска Турция спрямо Балканите и Кавказ. Нямаше кой и как да постави под съмнение безусловното й идеализиране, функционалистко и етическо. В отговор на може би риторичен въпрос (от онези, които се надяват да чуят отсрещната страна по-отчетливо и недвусмислено) по време на обсъждането, тази идеализация се отля в ритмичната фигура: very active (между световните войни) - extremely prudent (през Втората световна) - prudent (Студената война) - very active (след това).

Друг пример. Не крия, че и него подбрах, защото има отношение към отсъстващия български дискурс за българите на този форум. Единственият (при това самопрононсирал се като такъв) езиковед на симпозиума (професор Заал Киквидзе от Тбилиси) посвети изложението си на езиково-конструиращата политика на Съветската държава. Съсредоточен бе върху съдбата на де-монголизираните в сталинския Съветски съюз буряти. Даде поучителен пример от ХІХ век - опитите на царската администрация да де-грузинизира една от средищните грузински диалектно-етнографски групи, мингрелите, чрез въвеждане на не-грузинска азбука; подсети за румъно-молдовския случай. Пишещият тези редове има коментар към този и към съседен доклад, подсети публиката за фино-карелския и за македонския. Почтеният докладващ отмина първия, за втория каза: друг е, защото диалектологично македонските наречия са междинни, между българските и сръбските - като се разгледат дифтонгите, близки са до сръбските. Така че можело да се спори. Както можете да се досетите, не се спори. Като гост на форума не спорих и нямаше как да споря. Нямаше как да коментирам и отместването на фокуса в отговора на почтения езиковед.

Не искам да подвеждам. България присъства в текстовете на симпозиума бегло, но по-скоро като положителен или неутрален герой. Запомних силуета й в два доклада: на Тер-Минасян (българите - пример за арменците в терористичната дейност; военният успех на българите в Балканската война окуражават арменците, през 1913 те публикуват илюстрована история на Балканската война) и на Превелакис ("ревизионистка държава", съпротивляваща се на конструкторските начинания на Франция в региона, между двете световни войни).

Предполагам ироничните усмивки на напредничави колеги, сещащи се за отчетни писания от преди Девети: в тях, при разказ за събитие в чужбина, непременно присъстват думи за образа на България, българското, присъстват българи.

Предполагам и "разбиращите" усмивки: националистичната памет на коментиращия отбира доклада на Тер-Минасян и го помества в центъра на картината.

 

8. Бележки за избирателното прилагане на някои изследователски процедури. Съмнения за политическата мотивираност на тази избирателност

Споменах за усещането си, че конструираността на националните идентичности се разглежда избирателно16. Тези занимания, особено когато са насочени към собствената, приличат на някаква психоанализа или терапия, като в редки случаи се доближават до методически издържано самобичуване. Риторично се питам, кои ли етно-политически цялости в региона ще останат неразложими.

Местните субекти бяха представяни по-скоро като обекти, като изключим равнището на индивидуалната личност. Това отговаря на разликите в геополитическата тежест, но... Едва ли малките играчи са без остатък марионетки. Тъкмо този остатък е интересен. Вглеждането в него би било методологически изоморфно на самия обект, черноморския регион - доколкото го мислим сума от остатъци, остатъци от други, съседни региони.

Има ли контакти през морето? Мястото за морето бе почти без остатък обсебено от разказ за Великите сили - миещи нозете си в него или далечни (Генуа, Османската империя, Руската, Британската). На този фон се открои като вик разказът за страха от морето ("Автохтонният ред", Заал Андроникашвили, Тбилиси/Берлин)17. Авторът му бе един от най-активните дискутанти - от неколцината, имащи поне по въпрос или изказване към почти всеки доклад.

 

9. Най-добрият възможен свят - както е виждан от Букурещ

Отсъствието на дискурса за дружбата между малките народи също е значещо. Нарочно използвах обмазана с ирония фраза. Искам да проверя рефлекса ни (и своя, и на читателя) да реагира на вчерашни или онзиденшни шеги. Такива разкази липсваха, освен, периферно, в един-два доклада. С картината на света, изплуваща, когато си даваш сметка за реал-политиката, можеш да се съобразиш, можеш и да не се. Когато си учен, има много успоредни и пресичащи се с тази картина на света модели на описание, които можеш да избереш, отхвърлиш, съчетаеш. Този симпозиум потвърди, че сюжетът за приятелството между малките народи не е геополитически актуален, и реши да съгласува дневния си ред с тази реалност. А може би и сред заявеното, но не подбрано, е нямало...

Своебразно съответствие на това отсъствие е и отсъствието на съ-авторски приноси. С изключение на два. Единият - в средата, губещ се сред останалите: професор и студент от Тбилиския държавен университет "Иване Джавахишвили", в опит за премисляне на грузинското етническо съзнание в "Голямото време" на историята - малко странно прозвучал, доколкото не бе обременен от автотерапевтичен деконструиращ патос. Другият - в анасоновия десерт. Той бе и последен от 33-те. Този принос въплъти актуалната - а може би и идеалната - актантна структура, очертаваща света "Балканите и Кавказ: изследване на успоредни...". Тя е французойка, изследваща съвременната арменска масова музикална култура; той, интелектуалният й партньор, е румънец, изследващ съвременната румънска масова музикална култура18. Румънското манеле и арменският рабиз - аналози на българската чалга. Разлика: в Румъния и Армения тази музика е изпълнявана от мъже. Особеност на подхода при тези двама изследвачи: разглеждат тази музика и тази култура като "технология на очароване" (technology of enchantment; Alfred Gell), през призмата на тази концепция. Сублимация, опитомяване на местния мъж - чрез показване на сублимиращото в самото негово музикално-изпълнителско и социално творчество19. Не противопоставяне от позиция на високата писменостна култура. Не обезценяващо аналитично разлагане. В едно от въплъщенията си той се е извисил до авторефлексията, автосублимацията. Най-добрият възможен свят на Черноморието, гледан от Букурещ.

 

10. Преразглеждане ролята на учения: интелектуалец или лоялен експерт?

Геополитическата предзададеност на предлаганото знание понякога, за добро или за лошо, се оголваше. Ще цитирам от резюмето на един от приетите доклади в оригинал, за да не бъда упрекван, че преиначавам: "The Soviet Union and Yugoslavia are analyzed as examples of constructs that erupted in violence after the fall of communist ideology. These cases are contrasted with the Ottoman Empire. While the Ottoman Empire incorporated numerous ethnic groups within its borders, its collapse, unlike that of the Soviet Union and Yugoslavia, did not lead to violent ethno-nationalist outbreaks. The difference between these cases, I argue, can be attributed to the communist experience", и т.н. ("Етно-национализмът в пост-комунистическия свят: комунистическо наследство?"). Експертът пропуска конфликтите и кръвопролитията в Западна и Източна Анатолия, Южен Кавказ (вкл. Армено-турската война), Източна и Западна Тракия, Македония, Ливан, Палестина - всичките съпътствали края на Османската империя и годините след това (1918-1922). Ако си дадем сметка, че разпадането на Османската империя, за разлика от това на СССР или Югославия, е проточил се десетилетия процес, ще отнесем към този ред и насилието в Македония от 1903-1908 г.20, и дори Сръбско-българската и двете Балкански войни, а също разделянето на Кипър и кюрдския въпрос. Но експертът по етнически конфликти в региона не обоснова решението си да пренебрегне факти, свидетелстващи за изобилието от "етно-националистично" насилие при и след разпадането на Османската държава; нещо повече - тръгна от него, приемайки го за дадено. Приемливостта на това твърдение за организаторите говори или за тяхната търпимост към политически-индоктринирани изследвания, или за прекомерно уважение към задокеански научни или образователни институции (не мога да преценя, доколко престижна: Kent State University, USA).

Всъщност очерта се актуалната йерархия на големите сили (или играчи) в миналото и настоящето на региона. В случая нямам предвид етикетно ранжиране по тежест21, а по добродетел. Най-"лоша" е, разбира се, Съветската "империя"; следва Югославия; трета е Османската империя (сумарният й образ, извлечен от изказванията за нея на симпозиума, е по-скоро амбивалентен). Руската империя се възприема, постмортем, като заплаха и несимпатичен субект, но не като злодей; Османската, поставена редом с нея, като че ли спечели несъзнателните симпатии на повечето участници, доколкото в изследвания период е в ролята на губещ. Кемалистка Турция се наложи като безспорно положителен персонаж22.

Геополитиката пронизваше срещата не толкова защото бе тематична доминанта или контрапункт в, примерно, две трети от докладите; а защото те допринасяха за едно общо внушение: че "етносното" устройство на човеците е по-лошо от "полисното". Срещата бе колективно действие, политическо действие в полза на прастара геополитическа теза, в рамките на прастара геополитическа алтернатива. Пряко или косвено тя твърдеше и утвърждаваше лоялността на групата към полисния ред. Във време и място от историята, когато и където про-полисна е официалната позиция. Значи събитието си беше, на нашенски журналистически език казано, конюнктурно. Събраха се учени; интелектуалната им енергия, по принцип, може и можеше да се осъществи в, чрез различни социални (а и психологически) фигури, типове, роли. Чрез това събитие се реализира лоялният експерт-политически съветник, не интелектуалецът23.

Предполагам, че това е рамката, определяща "добрия тон" на всяко научно мероприятие в днешния западен (към който и ние принадлежим) свят, особено, допускам, в социалните науки (там натискът на истеблишмънта е най-силен, предполагам; дали и силите на устояване?). Така че обобщението може да е било излишъчно - като семантика. Не е излишно като жест обаче.

 

11. За физическите измерения на архитектониката и драматургията на симпозиума

Организацията бе прекрасна. Наложи се само една промяна спрямо окончателната програма на симпозиума (и то не поради отсъствие). Обсъжданията не биваха пришпорвани поради липса на време. След всеки три доклада имаше обсъждане - много подходящ ритъм за умствената концентрация. И след нея - почивка: много подходящ ритъм за телесната кондиция. Подсещанията към тези, които пресрочват минутите си, биваха дискретни и същевременно не хладно-любезни и, съответно, фрустриращи докладващия (а и пресрочванията бяха редки). Обстановката бе едновременно близка до лукса и уютна. Пространствата за слушане и обсъждане, за неформални разговори и за разговори край и на маса ненатрапливо преливаха едно в друго.

 

12. Вместо заключение: начинанието на Колеж "Нова Европа" в контекста на други начинания за изследване на черноморския басейн

Със сигурност съм изострил много ръбове. Това бе откровено субективен разказ на лични впечатления, разказ от София. София, която дори не завижда - защото не може да види богатството на съседа.

Край приоритетите на румънската институция зейват незаети засега ниши. Те са по-трудни за заемане, но пък са по-перспективни (в смисъла на дългосрочно символно капиталовложение); включват и литературознанието (история на литературата, компаративистика)24.

От позиция на хуманитаристиката Колежът обхваща онова предметно поле, което от позицията на социалните науки, изглежда, обхваща "Journal of Southeast European and Black Sea Studies" (JSEEBSS). При въпросното списание геополитическата ангажираност е съвсем очевидна, вж. сайта на International Centre for Black Sea Studies (ICBSS without year), и по-точно (JSEEBSS 2011). Съмнение за политическа ангажираност или най-малкото за фокусираност върху геополитиката оставя и списанието "Journal of Balkan and Near Eastern Studies" (вж. Instructions without year), издавано от свръхпрестижното издателство "Routledge" и с частично съвпадащ обект...

На другия полюс е датският Centre for Black Sea Studies (Pontos 2010), базиран в Университета на Аархус, изтеглил поне на пръв поглед неангажиращото се политически изследване към "безопасната" античност (докосналата се до съветската действителност памет се сеща за философа Алексей Лосев, превърнал се в историка на античната естетика Алексей Лосев...).

 

13. За моята позиция, позицията на наблюдателя

С написването на този текст проведох малък междужанров и междудисциплинен експеримент. Отдалечих жанра на научната хроника от жанра на протокола, без да губя опорните си точки в него. Прочетох симпозиума на историците като архитектонична текстуална цялост, литературоведски - разумен, струва ми се, принос в интердисциплинарния патос и патетика на времето. Но целта ми бе друга: да подтикна към авторефлексия в едно раждащо се научно поле. Към осъзнаване на културоконструиращата роля на науката - дори и днес, въпреки постмодерния взрив на недоверие в "есенциализма", текущата наука по мълчаливо допускане се смята непреднамерена, а социално-значимите изказвания по темата и изказванията, нормиращи упражняването й, поддържат спокойната убеденост в нейната обективност. Изразявам, разбира се, гледната точка на един провинциал. С ирония към хипотетичния политкоректен норматив, който би ме упрекнал, че косвено упреквам някакви други, т.е. ‘центъра’, ‘центровете’, в егоцентричност и високомерие. Но да се върна към оправдаването на текста си: опитал съм да се възползвам от модната епистемология на конструктивизма, прилагайки я спрямо самата нея; спрямо собствените й приложения, т.е. спрямо конструктивистични начинания в научната политика. И към резюмиране на целите му. В една млада проблемна област усилията за авторефлексия са двойно по-полезни. За да не се удавим някога в инерцията, която тогава ще се представя за традиция.

В позицията си мнително долавям националистични предпоставки. Автоцензурата не ме застави да ги скрия. Затова и оставих в текста наблюдения, имащи на пръв поглед значение само за български(я) читател. Най-уместно ми се вижда тъкмо балансирането между конструктивизъм и натурализъм, космополитизъм и национализъм. Тъкмо тази позиция би могла да види елементите на конструираност, въобразеност както в дискредитирания и демодиран национализъм, така и в многоканално промотирания неолиберален космополитизъм. Мъчително усилие: подобно на това, което подлага на едновременен демистифициращ анализ проруския и прозападния, а така също носталгиращия по социализма и неолибералния дискурс.

Позицията ми е тройно, четворно маргинална. Първо, идвам на симпозиума от друга дисциплина (литературознанието) и от друго поле (русистиката). Второ, изказвам позиция, чиято дискусионност съзнавам; част от дискусионността й се състои в премисления ми отказ да "обличам" тази екзистенциална, затова и епистемологична позиция в мрежи от препратки към научна литература25. Най-сетне, опитвам се да балансирам между два взаимооттласкващи се, но като че ли пребиваващи в някакъв взаимно-уютен консенсус дискурса - неолибералния (с неговата историографска екстензия - деконструирането на национализма и национализмите) и носталгиращия по социализма26 (и между геополитическите проекции на тези дискурси: проруската и проатлантическата). По-точно, да надмогна тяхната конфигурация. Съзнавам спорността на твърдението, че тъкмо тези два дискурса са толкова доминиращи и дотам взаимодопълнителни, че тъкмо тяхната конфигурация да подлежи на преодоляване27. Възможно е също да съм сляп за проявите на дискурс, който вече да преодолява посочената конфигурация или пък някоя друга, ако друга е господстваща(та).

NB. Самият настоящ текст, с всичките му уговорки и презастрахования, е симптоматичен: не само за това, как авторът му възприема социалния си хабитат, но и за самия този хабитат в различните му концентрични сфери (вкл. пределно общата: българската, балканската или източно-европейската хуманитарна наука); за това, как бива възприемана и какви характеристики има глобалната научна конюнктура (доколкото съществува такава). Допускам, че в определени ниши на научно производство в региона субектите на научно производство са сковани от императива за наукообразност, който, съчетан с трудностите, неизбежни при всяка адаптация към ино-културна аудитория, възспира свободата на мисълта... Дано не давам повод за изследване, изоморфно на актуалните сега проучвания на антизападните нагласи в постсъветското пространство и техните корени. То не би било релевантно - нито епистемологически, нито идеологически. Дано този издаващ травматизираност монолог да е бил излишен.

 

Вместо осъвременяващ епилог

Английската версия на настоящия текст, под тромавото заглавие "Research or geo-political engineering? A historians’ symposium on the Balkans and the Caucasus: Notes from the literary criticism’s underground. Towards a case study" (Изследователство или геополитическо инженерство? Симпозиум на историци за Балканите и Кавказ: Бележки от литературоведското подземие. Към кейс-стъди), бе предложена на две германски, едно руско и едно американско списание (три от четирите - "пиър ривюд"), в периода юли 2010 - юни 2011. Реакциите, които стигнаха до мен, бяха: мълчание; писмо от главния редактор след деветмесечно чакане; бърз любезен отказ по процедурни причини; отказ след задействане на процедурата по прием, но без прилагане на каквито и да е мотиви за отказа, макар прилагането им да е процедурно предвидено. Писмото на главния редактор разкрива привидната, а може би и основната действителна причина за неприемливостта на моя текст. (Оставям настрана съдържащото се в статията ми изказване за български учен с международна тежест, разчетено от главния редактор като атака срещу този учен.) Твърденията ми са недоказуеми, а освен това са изказани от позиция, която допуска конспирация и внушава присъствието й, но не поема отговорността да го заяви пряко и недвусмислено. Но четивото (ако вярвам на думите на главния редактор) си остава интригуващо, чете се със затаен дъх, и това е единият ми мотив да постоянствам в желанието си за публикация. Друг мой мотив е свързан с мои методологични съмнения: не е ли подозрително (примерно в психоаналитичен смисъл) тъй враждебно-презрителното отношение към една евентуална конспиративна епистемология, при наличното охотно прилагане на конструктивистка епистемология в хуманитарните науки? Трети мой мотив е свързан с убедеността ми, че културата ни - включително с маргиналните си прояви - има правото на писмен архив. Четвърти - с убедеността ми, че човек има правото да е отговорен за публично-споделените си недомислици. Дали са не-научни, анти-научни или псевдо-научни, нека читателите преценят сами.

Букурещ - София,
12-20 април - 23 май 2010 г.; 16 септември 2011 г.

Съгласувано с английския вариант - 16 септември 2011 г.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Неопределено-личните изречения са граматична (синтактична) универсалия, отговаряща на определена ментална универсалия. Достатъчно е да отбележим, че разсъждаваме в рамките на тази хипотеза за света. Тя може да предполага конкретни деятели, но нека не прибързваме с подозрението, че това биха били съучастниците в световен заговор. [обратно]

2. На два пъти симпозиумът се разделяше на две секции, по съвременни проблеми и по проблеми от историята. Не можах да чуя шестте доклада от двете "съвременни" сесии ("Предизвикателствата на ХХІ-я век", "Конфликтни зони"), предпочитайки "историческите" ("Сенки на миналото и духовни кръстопътища"; неточен превод - става дума за "течения", не за "пътища": cross-currents). [обратно]

3. Будеща любопитство подробност: терминът Transcaucasia калкира руското понятие "Закавказие" и пази (утаява) руската гледна точка към региона: териториите или страните "зад" (южно от) хребета на Голям Кавказ. Използваният термин би могъл да представи обаче и турската гледна точка: териториите/страните "зад" (северно и източно от) Малък Кавказ (друг е въпросът, че той е по-скоро петно, зона, отколкото граница, по физико-географски причини). В доклада на г-н Арслан и в останалите доклади не чух подобни замисляния над този и други термини. - Направената тук наглед игрословична съпоставка подсказва неочаквано сравнение, успоредица: чеченци и арменци: изложени на усилия споменатите граници да бъдат сведени само до физико-географските си измерения. [обратно]

4. Прегледан бе обширен исторически материал от ХІХ и ХХ век, даващ възможност за, съответно, "сравнителен", "интерактивен" и "геополитически" подход (историографски и културологичен дисциплинно); посочени бяха опорни явления, обосноваващи евристичността на тези подходи в балканистично-кавказологичното поле, и означаващи ги опорни понятия. [обратно]

5. Съдържателно погледнато, такова едно поместване си е чисто недоразумение: то би могло да се дължи на незапознатост с предложението за доклад (abstract), с който организаторите са разполагали, според собствените си условия, още от средата на януари, плюс твърде невнимателно прочитане на предложеното заглавие. [обратно]

6. Твърде дълъг, според автора си, за дадените 30 минути, докладът бе преразказан от него; в този преразказ се загубиха акцентите, които лично аз смятам за най-важни (цитирам предложението за доклад): "My comparison of Wallakhia and Georgia is not solely about their international status. I also examine the domestic policies of the Ipsilantis and Erekle II in order to show in order to show how they tried to modernize their states, improve the economy, concentrate authority in their own hands at the expense of the local nobility, and establish useful links with Europe under conditions of almost constant pressure from the outside. It will, of course, be necessary to describe the two countries’ political systems, economic conditions, and social structures in order to judge the degree of similarity in their responses to international and internal challenges. [...]". Те биха отвели от геополитиката, от политическата история под знака на геополитиката. - Основното в чутото: владетелите на Влашко и на Грузия не са отговорни за случилото се, доколкото са напълно зависими от актуалния международен ред; Влашко може да разчита на международна заинтересованост и международни гаранции за автономността си, Грузия може да разчита, в опитите си да се предпази от амбициите на Турция и Иран за сюзеренитет над нея, само на една европейска сила, Русия; твърде рано е да се говори за национално чувство в двете страни, но някаква вътрешна кохерентност (вече) съществува; на Грузия (грузинското общество, държава) като че ли й липсва някаква вътрешна сила (но това е предварителна хипотеза). [обратно]

7. Тя е застъпена и от проф. Хитчинс, в заявката му за доклад; по впечатляващ начин: "The materials I plan to use are published diplomatic and other official papers, memoirs and other contemporary accounts, and secondary works in Romanian, Georgian, Russian, Turkish, Persian, and Western European languages" (курсивът мой, Й.Л.). [обратно]

8. Наличието на срещулежащ субект, вероятно противник (Русия), не отменя извода. [обратно]

9. Неколцината руснаци, участвали в симпозиума, работят в не-руски институции. От лични разговори с двама от тях (на доста различни биологично възрасти) установих, че базисна нагласа на руската културна менталност - месианизмът - не им е чужда. Да не участваш в подобен форум, бидейки руски учен в Русия, е въпрос на политическа коректност. Да си отворен към руската диаспора (не я отъждествявам с анти-болшевишката и анти-съветската емиграция), организирайки подобен форум, е въпрос на политическа коректност. [обратно]

10. Струва си да се замислим наистина защо нямаше представители поне на иранската опозиционна диаспора? Хипотези като "не е имало интерес от учени от тези среди", "заявените предложения за доклади не са били на необходимото научно ниво", "имало е качествени заявки, но организаторите не са искали да се конфронтират нито с режима в Техеран, нито с политическата емиграция" парират въпроса, не му отговарят. [обратно]

11. При това пришълци, а не местни. Тази им роля е отпечатана в архетипен за културната памет на региона разказ: Язон и Златното руно. [обратно]

12. Но без да носят искрата на Вярата - единствената искра на единствената вяра на Скрижалите, вярата-баща на други вери; само един одухотворен етнос, един от много одухотворени. [обратно]

13. Текстът е писан преди решението на страните от ЕС как да реагират на фактическия банкрут на гръцката държава. - Сега осъзнавам, че бива инженирана реалност, в която, освен етносният и полисният, присъства и имперският ред. Права се делегират според обвързаността (обвързваемостта) на колективните субекти с една от тези "машини" за структурообразуване, при това йерархията е с три позиции (полисът и империята могат да сменят местата си на върха). Ясен е символният капитал на Гърция. Този на Турция е във факта, че преди определена дата или период тя е субект на имперски, а не на етничен ред. (Предполагам, че във времето тъкмо този капитал, а не произхождащият от митологемата "светска Турция - бариера пред ислямизма", ще натежава в съображенията на субектите, възприемащи и инжениращи балкано-малоазийския регион.) В този смисъл структурите на етничен ред, поддържани в двете общности (гръцка и турска) и въплъщавани от тях, са отместени на заден план в актуалната конюнктура, т.е. делегиращата власт (свръх)субектност по-скоро се абстрахира от тях. [обратно]

14. "Автохтонният ред" от Заал Андроникашвили (Университет "Иля Чавчавадзе", Тбилиси; Център за литературоведски и културологични проучвания, Берлин); "Суша и море - Черно море и Кавказ в немската култура" от Маркус Бауер (Нойе Цюрихер Цайтунг, Швейцария). [обратно]

15. От Отар Чиладзе; от Доротея Стеля, Александер Клуге и Кристоф Рансмайр. [обратно]

16. Съществуват сериозни основания да се смята (или: имам сериозни основания да смятам), че деконструирането на турския национализъм може да се проточи неопределено дълго. В някакви среди то може и да протича. Но от гледна точка на София, вероятно и на донорите на Колежа "Нова Европа" и на международния му академичен съвет (неговият български член, Иван Кръстев, е гъвкав, но безспорен промоутър на неолибералния световен ред, на неолибералната "воля и представа"), подобно начинание е политически некоректно. Предполагам, че бива щаден - доколкото фактор в щаденето може да бъде модерирането на научните и медийни дискусии - светският establishment в Турция. Благосклонната търпимост към него (т.е. по същество към турския национализъм) е вероятно в права пропорционалност с раздухването на страха от ислямизма. Underground-версията за случващото се гласи приблизително, че ислямизмът е прикритие за и средство на пантюркизма. Твърдението няма да звучи ретро, ако си дадем сметка за забележителния икономически растеж и експанзия на Турция през последните две десетилетия. Ако си дадем сметка за поразителния апокрифен факт, че турската държава покрива разходите за ток и вода на частните турски фирми, имащи офиси и т.н. в България. (Т.е. нео-либералният ред е съвсем търпим към икономическия протекционизъм на някои субекти, но и още нещо. А именно, че светската държава инструментализира имиджа си в икономическия разцвет за една обновена имперска визия: икономическо ре-интегриране на бившите османски територии. Но това също е апокрифно тълкуване и вероятно подлежи на неглижиране: българска патология, timor Turcorum.) Както и ако осъзнаем, че хроничното рециклиране на кюрдския, арменския и кипърския въпрос може да не е анти-системен, а да се е превърнал в приносен, системоизграждащ фактор към настоящата ситуация. На този фон уверенията - и ex cathedra, както видяхме - в турската външнополитическа prudence звучат иначе. Но, както се казва - мнение срещу мнение. - Както виждаме, Сцилата и Харибдата на Източна Европа (носталгията по социализма и неолиберализмът) са недостатъчни ориентири, за да опишем сложността на Юго-Източна Европа, дори и най-провизорно. В Черноморския регион все още има една много важна граница - от едната й страна (по западния, северния и източния бряг на морето) деконструирането на национализма е разрешено, от другата - не е; - и това е също причина този регион и проучването му да бъдат особено интересни от научно гледище. (Покълването на косовския и на абхазския национализъм недвусмислено подкрепя валидността на твърдението, че Балканите и Кавказ са от едната страна на тази граница.) [обратно]

17. Преди няколко години е материализирана българска инициатива за по съседски занимание с Черното море. Институтът за етнография, крайморски общини... [обратно]

18. "Музиката на Новите времена - румънското манеле и арменския рабиз като икони на посткомунистическите промени" (Виктор Стоихита, пост-докторант, Колеж Нова Европа, Букурещ; Естел Ами де ла Бретек, докторант по етномузикология, Университет Париж 10, Лаборатория по сравнителна етнология и социология - CNRS, Изследователски център по етномузикология). - Нека подчертая чрез аналогия: фигурата на разказвача като икона на желания чрез разказа свят. [обратно]

19. В представянето и в обсъждането не бе произнесена тривиалната - в моята глава - мисъл, че чалгата е изява на ориенталската анима на балканския дух. Съдейки по представянето, тази ефектна и претенциозна формулировка не би била в разраз с поднесения румънски и арменски "материал". [обратно]

20. Опитите за неговото овладяване от Великобритания, Австро-Унгария и Русия са в обектива на един друг доклад на симпозиума. [обратно]

21. Политически институции с усложнена културна памет, като византийският двор например, съобразяват церемониала си с въобразяваната йерархия (показва го Дмитри Оболенски във "Византийската общност"). [обратно]

22. Този подход към една формална среща на учени би имал евристична стойност, ако се отчлени и учлени методологично. Така поднесен, вероятно забавлява част от читателите, а други дразни. Държа да отбележа, че представяната тук картина не може да се дължи изцяло на дискурсивната недисциплинираност на наблюдателя и на склонността му към "образна реч". [обратно]

23. Бих отпратил към профила на лоялния на империята учен, както той е очертан у Едуард Саид, в "Ориентализма". [обратно]

24. Възможността да присъствам на симпозиума дължа на любезността на домакините от Букурещ и на Европейската програма за развитие на човешките ресурси, на себе си и на колеги от Института за литература: на спечеления проект, чийто бенефициент, като "млад учен" от института, съм и аз. [обратно]

25. Която би следвало да се състои от науковедски и от "черноморски" изследвания, съшиващи, разбира се, двубортния шинел на коректното научно изследване - ред вторични, ред първични... [обратно]

26. Що се отнася до мълчаливото им съгласие да си съжителстват, разпределяйки си хегемонията, бих отпратил към твърдение в българската виртуална политологична книжнина, към ефектната формула, изкована за периода на късната "Студена война" и прехода: "от противопоставяне на системите към конвергенция на елитите" (тя, мисля, съвсем точно описва един от аспектите на актуалната ситуация). [обратно]

27. Предполагам, че извън Източна Европа фундаменталисткият играе ролята на носталгиращия по социализма. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

About us without year: About us. // New Europe College (NEC) <http://www.nec.ro/fundatia/nec/about_us.htm> (30.09.2011).

ICBSS without year: International Centre for Black Sea Studies, without year <http://www.icbss.org> (30.09.2011).

Instructions without year: Instructions for authors. // Taylor & Francis Online, without year <http://www.tandfonline.com/action/authorSubmission?page=instructions&journalCode=cjsb20&> (30.09.2011).

JSEEBSS 2011: Journal of Southeast European and Black Sea Studies (JSEEBSS), 01.06.2011 <http://icbss.org/index.php?option=com_content&task=view&id=75&Itemid=117> (30.09.2011).

Pontos 2010: Pontos. // The Danish National Research Foundation's Centre for Black Sea Studies, December 2010 <http://www.pontos.dk> (30.09.2011).

 

 

© Йордан Люцканов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.10.2011, № 10 (143)