ВЕЛОСИПЕДНИ СТАНСИ

web

ІІ.

В снежен ден ще те помами северът
с муцуна на елен - в ледените полета някак си
се оправя. Не знаеш как. Сам ли си
на света, не си ли!? От разтопената река
по гърба ти еленът не идва да пие.
Действителността ти слага рога.
Движи се! Движи се! Помощ не търси -
ще те вземат за дивеч, изгубил разсъдък.

ІІІ.

Далеч от града стигаш река - прецапвана
от бойни коне, зарита от въоръжени тела;
сядаш на брега и мислиш - тук било е война,
сурова храна за духа; махни с ръка -
един вид "Карай"; подъвчи съсечените стебла;
погледай накъде тече водата, зацапана
от улов и надежда; къде трофеите повеждат!?
Наплискай лице и се връщай!

ІV.

До сивия вълнолом от бетон - фронт
за бърза любов в покоя на пространството
и ти сега за единение с хоризонта
си спрял; повърхността отразява едва
близката си дълбочина; дърпаш от отлаган фас
и известно неудобство изпитваш -
поел си своята смяна върху пиедестала
на гледката и търсиш милост за нея.

V.

Може в раницата и книга да сложиш,
ако досади езикът на околността -
небето, към което сякаш няма движение,
птичите тела по табелите, кипариса в транс
на стрела в колчан - нещата без свое време...
Спрял си - сърцето бавно схваща промените
и дъхът с радост напуска те. Добре е
да измъчват някой да постигне откровение.

VІ.

Научи се в мизерните поселения, от засада
изскочили, да търсиш само попълване на запасите
- вода, храна, няколко впечатления. Не се ръси
много. С ясен и твърд глас приемай, повече
отказвай. Тук те следят - зад ограда
от дъски и от кръчмата. Отдалеч
радвай се на живота. Не си от техния род -
под божур или тоалетна в двора ще те заровят.

VІІ.

По условие е безумство от блато да чакаш
пряк път да предложи. Освен ако не джвакаш
в пейзажа, търсейки извисяване. Тук
всичко се съсредоточава в краката. И звукът
на вятър в тръстиките те подготвя за тишината.
Над водата - опустяла от риби и птици,
ловящи риби - гирлянди насекоми. Запомни как
малкото отбелязва нещо в голямото - място за гибел!?

© Иво Рафаилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2010, № 3 (124)