Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Септември си отива.
И колкото в душата ми да рови с пръсти
за сбогом няма нищо да открие -
градините на летните ми спомени са пусти.
Тополите се гушат в синята си голота,
водата на реката не е огледало,
крачолите на улицата свършват
на ноември пред
ръждивата врата -
нататък дреме есен.
Във въздуха прехвърчат - безсмислено жужене -
подробности и думи
изтрити от живеене.
Светът е на привършване.
И не разбирам само
слънцето зад гробището
или в гробището
пада.
© Иван Странджев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2010, № 3 (124)
|