НАРЕЧЕН 2010

web

Безкраен зимен ден.
Мъглата е напълнила до връх
коритото на пролома.
Звуци
с образ на река
под тъничка черупка лед;
на кашлица хриплива,
                             в мъглата се провират...
На църквата кръстът, като мачта на потънал кораб,
от дъното прозира.
Къде ли е отишла вярата ни!...
                                                      Сиво е
и зима...
Ръцете ми са пълни с дрехи за пътуване
и спомени,
обърнати наопаки
с разнищени конци,
подали лакти,
черно-бели драски
и копчета провиснали.
Къде ли искам да изплувам?!
                                                      На кой ли бряг?!
Спасението пропълзява върху онзи хълм отсреща.
Сякаш зеленее!
                             Прилича ми на март
или на нещо друго
забило крехките си коренчета във мъглата ...
... А някой си свирука -
сякаш идва
или си отива...
И не пита.

© Иван Странджев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2010, № 3 (124)