ИСПАНСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

web

На художника Матей Матеев

Къде отиваш, коннико самотен,
на любовта с кинжала остър във сърцето си
през тази тъмна нощ,
къде отиваш?
Реките на надеждата от пясъци преливат.
Зад всеки храст e скрита по една измяна
с напукани от жажда устни,
и конят ти ще полети
с измислени криле от пяна
над пусти пътища
и къщи.
Къде отиваш, коннико самотен?
Не виждаш ли,
луната свети
с цвета на уличница болна
и силуети
на стихнали желания и страсти
по пътя ти се лутат.
Пред теб е празното поле,
зад теб - кръвта ти разпиляна
и пълното ти с мрак сърце
е само рана.
Къде отиваш, коннико самотен,
по-беден от останалия без сълзи,
пò сам от птица без небе,
по-гладен от преялия със власт?
Като вода животът ти ще изтече,
като измислен глас.
Слез на земята, конят развържи,
ще се разпаднат сенките на мрака,
смъртта ще се усмихне
и първите лъчи
на слънцето
ще съсекат душата ти.

© Иван Странджев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2010, № 3 (124)