Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДИВИТЕ КЕСТЕНИ
web
На мама
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Димчо Дебелянов
А когато накрая
се върнах -
съвсем сам,
безкрайно
немлад -
теб те нямаше.
Теб отдавна те нямаше
там.
И не чакаше моето връщане.
Нямаше старата къща,
с оня малко напукан дувар.
Имаше град.
Пълен с някакви хора.
Измислен -
като в някакъв странен,
несвършващ кошмар.
Тъй студен, непознат
и намръщен!
Без мама
и без дивите кестени.
© Иван Бързаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2012, № 3 (148)
Други публикации:
Иван Бързаков. В съня над пропастта. София: Сиела, 2011.
|