Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОСЪДЕНИ ЗАВИНАГИ

web | Яростно в скръбта

...Черната композиционна решетка ("black grid") в безкрайно самотните абстрактни картини, не - вселени, на холандеца Пит Мондриан е всемогъща именно заради това, че покрива всичко и се врязва във всичко, а същевременно линиите u не се докосват навсякъде до края на платното. Там, както и в живота, няма абсолютна завършеност. Има само безпощадност.

...Дните ни се нижат един след друг с чувството, че сме осъдени от някакъв невидим Страшен Съд - да страдаме завинаги.


Бледите
пурпурно-червени залези
на радостта -
ненарисувани и неизпяти,
неизказани -
отдавна са
изстинали
в душата ми.
Замръзнали,
напълно вкочанени
във скръбта,
която
непрекъснато извира
във сърцата ни.
Защото сме завинаги
осъдени .

Как всичко тук - във мене,
в тебе, в хората
наоколо
умира
преждевременно!
А раната в душите ни
отворена
кърви.
И в нея младостта погребваме.
Безсмислено погубена.
И даже времето мъчително върви,
защото знаем,
че завинаги робуваме.
Прокълнати.


Копнеем за свободни срещи,
за пътувания,
за безбрежност...
за любов, за всеотдайна нежност.

А не се познаваме
и няма да се срещнем
никога!

Отдавна сме престанали
да вярваме на обещания.
Да вярваме на себе си, не смеем!
Не вярваме дори
в копнежите, желанията си -
сънуваме простор...

И вечно ще се лутаме
като слепци в затвор,
загубили надеждата,
че някога ще почнат да живеят.

...няма да се срещнем никога.

 

 

© Иван Бързаков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.02.2010
Иван Бързаков. Яростно в скръбта. Варна: LiterNet, 2010

Други публикации:
Иван Бързаков. Яростно в скръбта. София: Работилница за книжнина "Васил Станилов", 2009.