Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЕНСТВЕНОСТ
web
Косата ти е мълния - запалва
контурите на розовия шал.
Събудени, лунùчките изгряват
и от съня пониква лунен дъжд.
Гласа. И виолетовия поглед.
И тези вежди - смърт за моя милост.
Разпукват устните листенца нежни -
в екстаза им любовен ще изчезна.
Здрачават се зениците, но ето
от блясъка на зъбите разсъмва.
Ако поискаш залез да ти бъда,
с оранжеви лъчи ще те прегърна.
От пяна ли се ражда твойто тяло?
Реки от сладострастие излива.
Покорно се снишавам, за да видя
високия ти ръст на самодива.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2009, № 9 (118)
|