Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЕНАТА
web
Крило размахва старият роял.
Пропъжда нотите - пчели сънливи.
И всеки тон облича свойто тяло
в поезия, която му отива.
Тук някъде разхожда се Жената.
Трепери въздухът от тази близост.
Притихват изумени стъпалата
под нейните нозе, когато слиза.
Безшумно ми подава своя шал.
Воала от лицето бавно спуска.
И ме упойва нейната душа.
И ме изпива нейната целувка.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.09.2010, № 9 (130)
|