ВЪЛШЕБНАТА КУКЛА

web

Всеки ден у нас е празник
за играчки и за хора.
Мама купи нов подарък
на добрата малка Лора.

Куклата се казва Диди -
синеока, с руси букли.
Може да говори, тича
и познава всички букви.

Не излиза вече Лора
при децата вън, на двора.
Цяла вечер я прегръща,
с кубчета ѝ прави къща.

Като майка обичлива
я люлее и приспива.
Мечо сладолед ѝ носи
и задава куп въпроси:

- От какво се правят мед,
лед, шербет, омлет, оцет?
И защо вали, когато
е горещо, сухо лято?

Кукличката всичко знае -
откъде извира Сънчо
и какво сънува Зайо
и къде се крие Слънчо.

Помни стихове и песни.
Може да брои до десет,
вкусна супичка да готви,
да вари сладка, компоти.

Маринованите чушки
бързо всеки ще надуши.
Пържи риба и кюфтета,
по-добре от мама шета.

Вчера важно с гъба влажна
масата избърса даже.
И сама мете с метлата
стаите и стъпалата.

Приказната малка фея
е приятелка на всички.
Лора с нея се гордее
и безмерно я обича.

Вечер къпе я редовно
и косичката ѝ реше.
Диди пак е като нова
в меките, изпрани дрешки.

Щом е примерна и кротка
я извежда на разходка.
Лете - с хубава количка,
зиме - с плъзгава шейничка.

И пеша, когато трябва
да поскача, да побяга.
Всеки може да завиди
на красавицата Диди.

Но в една студена вечер
Лора куклата съблече,
русата коса оскуба,
всички дрехи смъкна грубо:

обици, гердан и кърпа,
даже гривните издърпа.
Хич не се шегува Лора -
куклата остана гола.

В златошитата ѝ рокля
гони мишки Котьо Котев.
С еластичния колан
гордо перчи се Вълчан.

Слончо върху тънки бивни
е нанизал медни гривни
и безгрижно се разхожда
като източен велможа.

Плаче кенгуруто Кени:
- Гащичките са за мене!
С розовите ѝ чорапки
скачат жабчета и жабки.

- Смятам, тъй подбран гердан
най подхожда на глиган! -
грухна Грухчо Прасев Свинев,
сви гердана и замина.

Малкият палячо Пекхо,
същество добро и крехко,
пожела си без преструвка
само лявата обувка.

Дясната - за своя брат,
за жирафа дълговрат.
Нека бъде по-висок
върху тъничкия ток.

- Как ще плувам без забрадка? -
кресна глупавата патка.
- С нея в плиткото корито
ще се гмуркам до насита.

И спокойно, без да бърза,
кърпата на възел върза.

Жълтото юрдече Клъвчо
обиците мигом глътна
и отиде да се хвали
на петли и папагали.

С бели панделки и фиби
плуват по килима риби.
Олеле! Ами сега?
Не игра, а зла шега!

Гологлава, гола, боса,
Диди много се ядоса
и на Лора злобно каза:
- Ти жестоко ме наказа,

но повярвай, в кратък срок
ще ти дам добър урок!
А след нейната закана
стана тя, каквато стана.

Запрепуска колелото
без човек върху седлото
и защура се навред.
Кой да съблюдава ред?

Старата прахосмукачка
погна детските играчки
и безмилостно излапа
сто чорапа от долапа.

В полилея вместо крушки
светнаха червени чушки.
Виж! Пералнята пере
със доматено пюре.

Лъскавият телефон
завъртя еднопосочно
шайбата си като плоча -
фон е вече дискофон.

Гумената антилопа
от душа и от сърце
с дървени налъми тропа
кръшно българско хорце.

Тоалетните сапуни
си облякоха костюми
и нагазиха в легена.
Накъде без хигиена?

Белият двукрил бюфет
се изниза през вратата
и подобно самолет
полетя към небесата.

А креватчето на Лора,
вирнало крака нагоре,
всички рита без да пита
със стоманени копита.

Вдън хладилника горещ
се стопиха лед и скреж.
И месото в тази печка
се изпече без засечка.

Цветовете от тапета
скочиха върху мокета
и от бесния им танц
куклата изпадна в транс.

А изплашената Лора
от сърце ѝ се помоли:

- Кукличке! Не се сърди!
Лудориите прости!
Обещавам, вече няма
да ядосвам даже мама.

От жестоките закачки
на деца и на играчки
ще те пазя най-сърдечно
и ще те обичам вечно.

И приятелките верни
в миг забравиха враждата.
Дружелюбно днес живеят
и са пример за децата.

КРАЙ

© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2013, № 10 (167)