ВЕСЕЛАТА СЛАДКАРНИЧКА

web

І

Над гората свечерява
и търкулва се луната.
Няма вече глъч и врява -
не шумят дори листата.

А в сладкарничката малка,
тъй обичана от всички
зверове, деца и птички,
шета пъргаво сладкарят.

Туй е старият мечок -
майстор опитен и сръчен.
Най-капризните поръчки
изпълнява бързо, в срок.

За последен път оглежда
рафтовете със закуски.
Весело повдига вежди.
Лакомо облизва устни.

Бавно пали си лулата
и поема през гората.

Заминава днес на гости
свойте внучета да види.
Лакомства различни носи
и шишенце с медовина.

Ненадейно в тишината
проговори баклавата.
И започна дълъг спор
под приведения бор.

ІІ

- Аз съм нежна баклава
със запазени права.
Да ме правиш е изкуство,
затова съм толкоз вкусна.
Плувам в ароматен сок
като патенце в поток.
С орехите, смлeни ситно
съм момиче апетитно.
За животните е чест
мене да излапат днес.

- Я не вдигай много шум!
Искат се сърце и ум
да приготвиш жива торта.
Мойта красота е горда!
Пудрят ме със пудра захар,
а глазура - божи дар!
Да попитаме стомаха
кой е негов господар?
С малките кокетни пасти
всички хора са на „Здрасти".

На бутилките в гърлата
заклокочи и бозата:
- Та какво са без напитки
пресните и топли питки,
пасти, баклави и други
сладководнести влечуги?
В мен просото ферментира,
но не съм горчива бира.
Сладка, кисела дори,
струвам своите пари!

- Престани да ни се хвалиш! -
лимонадата се сопна.
С моята световна слава
превъзхождам и сиропа.
Тъй газирана съм, че
мога винаги да кипна!

ІІІ

- От хвалебната си реч
може даже да пресипнеш! -
включи се и сладоледът
във враждебната беседа.
Вярвайте ми, че цветята
ще поливат с вас децата.
Бас ловя едно към десет -
от брътвежа ви съм бесен!
Лете, в страховита жега
кой към мене жадно гледа?
Кой топи се като мед?
Само чичо Сладолед!
С калоричната сметана
изкушавам и султана,
а с бишкоти и малини
съм красавец ненадминат.
Лъха ми от вас на скука.
Лека нощ! Добра сполука!

Зад тавичката с бюрека
се показа и геврека:
- Аз съм кръгличък кравай
със сусам - същински рай!
Винаги добре изпечен,
в лъскава кора облечен,
с дъх на вятър, зной и дъжд,
тука само аз съм мъж!
Щом се изчерви Зората,
мен купуват си децата.
А търкулна ли се, ой,
правя даже и завой!
Май отляво и отдясно
ми е тясно. Няма място.
Но поема ли направо
трябва да потичаш здраво,
за да ме догониш пак.
Тежко е да си юнак!

ІV

- Ти си просто кръгла нула! -
своя тлъст корем издула,
с яд тулумбичката кресна.
Аз сега съм най-известна!
Със сироп докрай пропита,
мога лесно да заситя
даже сто деца големи.
Няма никакви проблеми!

Нетърпима олелия
стресна горската чаршия.
Развъртя се люта битка
между питки и напитки.
Пици гонеха с ритници
самохвалните мекици.
Със шекерените пръчки
дуелираха се сръчно
банички и палачинки,
козунаци и милинки.
Срамежливите сусамки
предпочитат бой със сламки
и предимно близък бой.
Ох, че врява! Ах, че вой!
Изведнъж от кадаифа
сто змии се появиха,
плъзнаха в посоки разни -
мигом рафтът се опразни.
Захарно петле сновеше
и сърдито ги кълвеше.

Приближиха тежки стъпки.
Кой ли бравата натисна?
Старият мечок пристъпи
и се заоглежда слисан.
Но веднага се досети
по строшените солети,
преобърнатите чаши
и сладкишите на каша
за среднощната разправа
посред тихата дъбрава.

V

Всичко подреди чевръсто,
строго се закани с пръсти.
И за да постави точка,
мъдрата си реч започна:

- Щом на този свят ви има,
значи сте необходими
на различните животни -
месоядни и компотни.
Но това ще разберете
от глада на зверовете
и когато ви излапат,
без дори да се изцапат.
Всички своите закуски
моментално ще изхрускат.
Вече стана ли ви ясно,
че се карате напразно?

Трябва бързо да отключа -
на вратата някой чука.
- Влизайте, животни мили!
Старец съм, но имам сили!

- Пак за захарно петле
си проточила вратле,
хитроумнице лисано!
Ще ти дам и кроасани.
Ашурето - на сърнето,
на пчелата - баклавата.

- Сърбай течен шоколад,
господинчо мравояд!
Мравчицата работлива
повече не яж. Не бива!

- Заповядай, палав мечо,
мед, шербет, локум на клечка!

VІ

- Яребици, пъдпъдъци,
покълвете си фъстъци
и препечени страгали!
И мечокът ги погали.

- А за бухала заспал
пазя вафли - цял чувал.
Стига гонил е мишлето
из гората и полето!

- Катеричке подскоклива,
за да си ни здрава, жива,
гризкай захаросан лешник,
хапвай сладко от череши!

- Бялата халва в буркана
подарявам на глигана.
Чух, че повече не рови
всеки плодоносен корен.

- Я елате по-насам!
Захарен памук ще дам
на крилатите мушички,
неспокойни пойни птички.
На преходни, непреходни
земноводни, земноходни.

И започна весел пир.
Възцари се траен мир,
който още продължава
в наша чест, за меча слава.

К Р А Й

© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2011, № 3 (136)