Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕРЦЕТО

Гален Ганев

web

Най-после влакът спря. Дъщеря ми Лора първа скочи на перона, пое с ръце малкия Боянчо и леко го спусна до себе си. Докато жена ми слизаше, малчуганът вече тичаше към мен с разперени ръчички и жизнерадостните му викове разбудиха задрямалата гара.

- Дядо, дядо, толкова те обичам, толкова ми липсваше - чуруликаше възбудено малкият, - на морето ми беше скучно без теб. Тъжно ми беше, дядо!

Бързо се наведох и го сграбчих в обятията си. После направих обичайния номер с въртенето и подхвърлянето, като постоянно увеличавах скоростта. Това не беше толкова лесно, защото Боян наближаваше пет годинки и вече тежеше повече от двайсет килограма. Детето пронизително пищеше и вятърът от устата му люлееше дърветата. Лятната мараня отстъпи пред порива на щастието. Когато най-сетне го спуснах на земята, той се смълча, стана съвсем сериозен, погледна ме тържествено и каза:

- Заповядай това перце, дядо! Моят подарък от морето, само за теб!

Очичките весело заблестяха, а бронзовата кожа запали слънцето. В ръчичките си държеше малко бяло перце, навярно от чайка. Усмивката, пълна с живот и енергия, окъпа лицето ми и пречисти душата. Наведох се, бавно поех перцето и нежно го погалих.

- Благодаря, малчо! Това е най-ценният подарък в живота ми!

Синият поглед на детето оцвети калкана на гарата, а звънливото припяване размърка ленивите котки.

Забързахме към таксито, аз ловко метнах куфарите в багажника и колата потегли. Когато слязохме пред входа и приближихме вратата, Боянчо попита:

- Дядо, а къде е перцето?

Стъписано се огледах, в ръцете ми висяха чантите, а от перцето нямаше и следа.

- Отлетя при чайката - промълвих смутено, - за да не тъгува по него. А и да я топли през зимата.

Малкият внимателно слушаше... Помисли малко и прие обяснението. В този момент пред нас кацна бяло гълъбче и той безгрижно затича към него.

- Няма нищо, ще ти подаря ново перце, дядо!

Куфарите внезапно натежаха, краката ми отмаляха и аз се свлякох на пейката. Необяснима тъга нахлу в очите и рязко завъртя прозорците и хората.

Най-неочаквано гълъбчето забърза към мен, пъргаво скочи и удобно се настани на коляното ми.

 

 

© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.09.2015, № 9 (190)