ОБЪРНАТА ЛОДКА

web

Очите под шапката питат къде си,
намери ли своето място?
Под ризата, казвам, в обувките меки,
в калъфа на бедното тяло.

В душата на малкия стенен часовник,
в живота на умните книги.
В палтото, където молците се гонят
и дразнят самотния паяк.

И в котката - бързо навива кълбото,
което развива съдбата.
В онази картина, която сънува
вълшебния дух на децата.

В портрета, опасни мустаци засукал,
в лулата, която не диша.
В дъха на жената, поела по хълма,
към своята нова любов.

Не зная къде съм, не зная защо съм.
Преследва ме моята сянка.
Чадърът ми плава - обърната лодка
в библейския танц на дъжда...

© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2018, № 11 (228)